Парадът, както го видяхме ние
Горещ софийски следобед в края на юни. Мостът до НДК се превърна в сборен пункт за голяма група хора – гей, би и хетеросексуални, които след минути ще потеглят по маршрута на първия официален прайд парад в България (не пренебрегваме шествието от преди няколко години, но тогава то официално не беше обявено като парад).
Сред дошлите имаше родители с деца, които обясниха, че искат децата им да растат нормални, затова са ги довели точно на това място, точно в този ден.
Полицията – професионална, ефективна и на мястото си. Полицаите, които охраняваха парада не позволиха нито един участник да пострада, помагаха на хора, които се спъваха или имаха някакви проблеми и арестуваха тези, които нарушаваха законите. Не знам какъв идиот трябва да си, за да хвърляш бомбички по полицаите.
Участници и журналисти. Тази седмица за пореден път българската журналистика ми направи адски лошо впечатление. Хората, които трябва безпристрастно да отразяват случващото се у нас, или пък да правят интелигентни анализи се тюхкаха, че нямало нищо интересно за снимане, какъв бил тоя парад без скандали, а един господин през цялото време обясняваше, че трябва непремено да снима целуващи се и обикаляше френетично в търсене на “подходящата”снимка.
Шествието потегля, водено от активистите на Джемини. В парада се включиха и спортен клуб “Тангра” и гости от чужди организации. На тази снимка се вижда, че участниците са доста повече от 20, както се иска на жълтата преса воглаве с “Труд”.
Напред и заедно. Днес всички сме под знамето на дъгата. Доста хора имаха готини тениски със страхотни надписи.
Шествието слезе от моста и потегли към бул. Евлоги Георгиев. Отгоре наизскочиха доста от неарестуваните скинари, които в голямата си част нямаха повече от 16-17 години.
Парадът тръгна по своя път. Усещането беше страхотно – за принадлежност към една общност, която споделя твоите ценности и разбирания кое е добро и кое лошо в този свят, чувството, че се правят първите важни крачки за промяната към един по-добър свят и мисълта, че не им позволихме да ни уплашат, защото сме повече и по-силни.
Днес всички сме гей.
В уличките и градинките до булеварда се бяха скрили една част от страхливците, които могат единствено да хвърлят бомби към мирно шествие, в което крачат и деца. В близост до нас паднаха една бомбичка и коктейла молотов, чийто пушек се вижда на снимката.
Молотовката, след като я изгасиха.
Шествието зави по Гурко. Беше си доста страшничко след хвърлените бобмби, а от градинката на бившия зоопарк наизскачаха още от идиотите, които крещяха, но полицията отново се държа великолепно и не позволи да стане някоя беля точно в края. Трябва да отбележим, че участниците в парада се държаха изключително културно (което не е учудващо) и не позволиха простотията и агресията да ги провокират по никакъв начин.
Парадът завърши на улица Любен Каравелов, пред Червената къща. Разотиването беше доста притеснително, тъй като в близост се бяха струпали като лешояди изродите, но слава Богу, всички успяха да се приберат успешно.
Равносметката от първия парад е – показахме кои са нормалните, поставихме началото, а оттук насетне ни чака много работа за вършене. И нищо няма да ни спре.
Tags: гей, гордост, джемини, дискриминация, лгбт, лесбийка, лесбийки, медии, парад, полиция, прайд
You can comment below, or link to this permanent URL from your own site.