20 юни – Световен ден за бежанците

На 20 юни от 2001 година насам се чества Световния ден за бежанците. Темата за бежанците не е спирала да е болна от повече от век насам, въпреки че цивилизацията в някои отношения е направила огромен скок напред. В други обаче не сме мръднали от Арменския геноцид и Холокоста, а в големи части на света бягството от родните места заради войни, глад, политическо преследване, етнически геноциди е ежедневна реалност.

На този фон от хуманитарни ужаси темата за гей бежанците рядко намира публичност извън специализираните издания. Всяка година хиляди ЛГБТ хора бягат от родните си места, тъй като там за тях животът е непоносим, а в някои държави даже са заплашени от смъртно наказание заради сексуалната си ориентация и джендър идентичността си.

Особено наболял напоследък е проблема с гей бежанците от Иран, където както всички знаем „хомосексуалност няма“, но пък се наказва със смърт според Наказателния кодекс. Няколко хиляди млади ирански граждани в момента са намерили временно убежище в Турция, откъдето чакат да бъдат приети от трети държави като Канада и Австралия, които обаче не показват готовност за разрешаване на хуманитарната криза. В Турция гей бежанците не са третирани по същия начин като другите бежанци и често са нападани от местни граждани.

Друг проблем, който е общовалиден, независимо от произхода и от приемащата държава е че, за разлика от останалите бежанци, които пътуват на групи и се радват на подкрепата на своите семейства, на църкви, на партийни групи, гейовете и лесбийките често са отхвърлени от останалите членове на семействата си, нямат поддържащи ги мрежи и в повечето случаи нямат достатъчно средства, за да оцелеят при процеса на преместване.

ЛГБТ хора бягат от държави от Източна Европа, Африка, Южна Америка и Азия, като особено крещящи са проблемите с Афганистан, Иран, Намибия. Към момента обаче няма специализирана организация, която да се занимава с техните проблеми и нужди. Международната Комисия за Гей и Лесбийски Човешки Права (IGHLRC) заедно с няколко хуманитарни агенции се опитва да откликне на кризисните огнища, но случаите са прекалено много, за да бъдат обхванати.

Често съм се чудила има ли смисъл от такива дни – за бежанците, за гладуващите, за болните от рак и да, опредлено има. Защото само в такива дни човек се поспира и се замисля, че има и други проблеми освен тези, с които се сблъсква всеки ден. Че много хора по света живеят на ръба. И следващия път прави нещо.

Explore posts in the same categories: activity, human rights, lgbt, view

Етикети: , , , , ,

You can comment below, or link to this permanent URL from your own site.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: