Убиийството на Лари Кинг в Нюзуийк

Тази седмица заглавната статия в Newsweek, „Млад, гей и убит“ е посветена на убийството на Лорънс Кинг (15 годишен), гей тийнейджър от Калифорния, застрелян от една година по-малкия си съученик през февруари тази година.

Статията поставя много въпроси, като може би основният е дали обществото и в частност семействата и училищата са готови да посрещнат по-ранното разкриване на ЛГБТ тийнейджъри, които вече правят своя coming out на 13 – 14 години. Самият Лари се е разкрил пред съученици в трети клас, което обаче е предизвикало по-скоро объркване и неадекватни реакции в хората около него. Доколко на едно дете трябва да се позволява да пристъпва границите и дали неговата различност трябва да води до прекалено либерално отношение също е въпрос, който ме заинтригува.

Другият въпрос е дали убийството може да бъде разглеждано като пресъпление от омраза (hate crime), или е в резултат на остър конфликт, възникнал между деца с проблеми, които не получават адекватно внимание и помощ. Аз лично не мога да дам отговор точно в този случай.

Статията е много интересна, точно защото поставя нещата така, че да може проблемът да се види от различни гледни точки. Лесно е да посочиш пръст и жертвата, и убиеца, но нещата обикновено са доста по-дълбоки. Черно-белият поглед е нещо, което пречи на правилното разбиране на ЛГБТ проблематиката, но да се надяваме, подобни ужасяващи случаи ще доведат до някакви промени и избягване на чуждите грешки.

Огнян Герджиков за промените в СК

Пускам информация, която Cybercracker остави като коментар към друга тема тук. Тя касае препоръката на КЗД, касаеща промените в Семейния кодекс и фактическото съжителство.

„Самият Огнян Герджиков на 18 юли заяви в прав текст: “Нашето общество не е готово за такава промяна. Доколкото знам от едно социологическо проучване, около осем и половина процента биха защитили гей двойките. Това е прекалено нисък процент, за да може да бъде наложено по законодателен път на българското общество.”

Проф. Герджиков е изненадан, по думите му, от предложението на КЗД и се очаква наесен в качеството си на председател на работната група за промени в Семейния кодекс, да не се съобрази със становището на комисията.“

Новини около The L Word отвъд океана

Много интересна новина!

Вчера следобед на прес-конференция на Асоциацията на телевизионните критици в Лос Анджелис президентът на Showtime Entertainment Робърт Грийнблат съобщи, че създателката на The L Word Айлийн Чайкен работи върху нов проект, продължение на популярния сериал, чийто шести и последен сезон ще бъде излъчен в началото на 2009 година.

Грийнблат съобщи още, че снимките на новия сериал ще започнат веднага щом продукцията на шести сезон приключи. В него ще участва една от героините от The L Word. Грийнблат заяви, че според решение на Чайкен, краят на шести сезон щеима отворен елемент, който ще бъде доразвит в Интернет. Ако Showtime реши да подпише за новия сериал, историята от Интернет ще бъде продължена в него. Няма обявено заглавие.

Това ми напомня на „Приятели“ и соло-продължението на „Джоуи“, не че съм фен. Аналогията е малко идиотска, но ми се струва, че подобен сериал заслужава най-много Шейн. А на вас?

Първи отзиви за The L Word

Първи отзиви в родното интернет пространство за The L Word (Ел връзки, кой гений това го роди???) – Lez Tunes при Avangardisco.

С прискърбие научаваме, че сериалът е дублиран, при това лошо. Е, хора, в zamunda го има целия, ако някой не го е гледал все още.

Има ли дискриминация?

Сутринта, докато пътувах за среща по някакво радио попаднах на края на интервю с Кемал Еюп, председател на КЗД. На въпрос на водещия (съжалявам, не знам кое е радиото, нито името на този младеж) г-н Еюп каза, че годишно в комисията постъпват 1-2 жалби за дискриминация на основание сексуална ориентация. На фона на изнесените 475 жалби за 2008 година това наистина е смешно малко, факт. Съответно водещият след края на включването съвсем жизнерадостно заключи, че ето видите ли, дискриминация у нас наистина няма, какво толкова протестират тези хора, но пък щом трябва да се хармонизира законодателстото, да им се позволи на гейовете да живеят като „мъж и жена“. И пусна YMCA с леко подсмихване.

Първо, господинчо, те не искат да живеят като мъж и жена, а като мъж с мъж и жена с жена, и второ, липсата на жалби е адски обезпокоителна. Защото хората ги е страх да се разкрият, страх ги е да се жалват, и най-често никой не ги дскриминира, защото така и не се разбира, че са ЛГБТ. Другата раса, възрастта и пола малко трудно ще се скрият, но сексуалната ориентация много лесно минава незабелязана.

Още по-страшно от това че се крием е, че ни е страх да се оплачем, защото това ще рефлектира върху нас. Сменяме си кротко работата, фитнеса, хотела и мълчим. Обиждат ни в медиите, на улицата и пак мълчим.

Дали има дискриминация?

Интервю в Култура с Добромир Добрев

В днешния брой на вестник Клутура излезе интервю с Добромир Добрев (взето от Николай Атанасов), един от организаторите на парада, активист и студент по право в НБУ.

Това е едно от най-смислените неща, които излязоха пост-парадно в медиите. Краят (все пак вижте и началото):

“ – В крайна сметка какви бяха целите на тазгодишния парад и кои от тях бяха постигнати?

– Мисля, че постигнахме основните си цели. На първо място – доказахме, че ЛГБТ общността съществува и има потенциал да се развие и да бъде фактор в българския политически и икономически живот. Второ, инициативата ни подчерта недвусмислено европейската ориентация на България, независимо от желанието на някои да заприличаме на Сърбия, на Русия или на Иран. Трето, нашето шествие беше особено ценно, защото го организирахме със собствени сили и средства, с помощта на близки, приятели и съмишленици. Спекулациите, че сме използвали финансова помощ от чужбина, са погрешни. Парадът беше скромен, не приличаше на карнавалните шествия в чужбина, костваше ни много нерви и безсънни нощи, но си заслужаваше. Преди да постигнем празнична проява от западен тип, ще се наложи да се задоволим със сегашния вид „манифестации‛. Мотото на прайда „Аз и моето семейство‛ целеше да припомни, че ЛГБТ гражданите не са нещо необичайно и екзотично. Напротив, ние сме деца на своите родители, братя и сестри, братовчеди, съседи, колеги, дори родители в традиционни бракове. Ние не сме втора категория хора. Проблемите на гей българите започват не толкова от липсата на законова рамка, колкото от липсата на ефективно правоприлагане. Оттам нататък един ежегоден гей парад има за цел да покаже истинските ни лица пред българското общество като алтернатива на фолклорните стереотипи и на религиозните предразсъдъци към нас.“

Фактическо съжителство за еднополови двойки и в България?

Вчера от БТА дойде информация от председателя на Комисията за защита от дискриминацията Кемал Еюп, че КЗД е направила препоръка до Народното събрание за промени в Семейния кодекс, които ще дадат право на еднополови двойки за съвместно съжителство. На конференция във Варна, посветена на проекта „Инициативи за повишаване чувствителността на обществото към прояви на дискриминация“ Еюп е казал, че за целта е необходимо от текстовете в закона да отпадне „разнополови“ за двойките, които ще съжителстват на семейни начала. По този начен еднополови двойки ще получат всички права, които по закон се полагат на разнополовите, като онаследяване, болнични и така нататък. Според председателя на КЗД обаче за осиновяването и отглеждането на деца в еднополови двойки ще е необходимо да се проведе обществен дебат. Очаква се подобна промяна да предизвика бурно недоволство от страна на националистическите организации и религиозните фундаменталисти.

С препоръка No 2/01.07.2008г. КЗД определя като дискриминационни някои текстове от проекта за Семейния кодекс, внесен за разглеждане в Народното събрание. Въпросът е повдигнат от БГО „Джемини” с жалба с вх. No 12-20-30/11.04.2008г. и разгледан пред Петчленен разширен състав на Комисията.

Според жалбоподателя чл. 5 от проекта, който гласи: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданско състояние” и във връзка с чл. 46, ал. 1 от Конституцията на РБ – „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена”; чл. 13, ал. 1 от проекта за Семеен кодекс, който гласи: „Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените от закона случаи” и чл. 66, ал. 1 от същия, според който „За баща на детето се счита партньорът на майката, ако детето е родено през време на фактическото съпружеско съжителство или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването му”, са дискриминационни на признак „сексуална ориентация” и „семейно положение” по смисъла на ЗЗД.

Повече за мотивите и препоръката можете да прочетете при Cybercracker, откъдето почерпихме информация, там можете да намерите и копие от препоръката на КЗД, която е изключително интересна като документ.

Становището е подписано от Кемал Еюп, Лало Каменов, доц. Благой Видин, доц. Ирина Мулешкова, Анели Чобанова, Есен Фикри, Росица Георгиева, Зора Генчева и Хари Алексиев.

Това идва донякъде изненадващо, както между впрочем дойде за мнозинството и фактическото съжителство за разнополовите двойки. Интересно е, че за промените в Семейния кодекс нямаше широк обществен дебат или пък информация за готвените промени. Получи се доста на тъмно, а настоящото изказване е може би е начало на дискусия или пробиране на обществения климат. Във всеки случай ситуацията е доста интересна, и понякога имам чувството, че някоя сутрин ще се събудим с еднополови бракове, сервирани през нощта (това е лично мнение, добре е, че има действия по въпроса, просто на моменти от Парламента излизат доста странни неща, за щастие някои хубави).

Иначе подобна промяна е крачка в положителна посока, но не трябва да ни радва прибързано, като се вземат предвид настроенията около парада. Ще е интересно да се види какво ще направи КЗД по всички жалби, които се внесоха последния един месец. Ще се опитаме и да проследим реакциите около препоръката.

„Табу“, очаквано заглавие в афиша на театър „Възраждане“

В края на театралния сезон завършиха репетициите на пиесата „Табу“. Оригиналното заглавие е Taboos: When Harriet met Sally, а автор е световно известния химик и откривател на противозачатъчните Карл Джераси, който до пет годишна възраст е живял в България (просто любопитен факт, баща му е български евреин).

Пиесата се поставя в театър „Възраждане“, от новия сезон, а досега е имала само едно закрито представление. Участват Валерия Кардашевска, Даниел Цочев, Надя Конакчиева, Ивет Радулова, Тодор Доцев, режисьор е младия Георги Михалков („Паметта на водата“, Младежки театър „Н. Бинев“).

В центъра на „Табу“ са Хариет и Сали, лесбийска двойка, която живее в Сан Франциско. Момичетата са решили, че е време да имат дете. Хариет, която като лекар е запозната с репродуктивната технология, е убедила себе си и партньорката си, че най-добрият донор е брат и Макс, така че всичко „да остане в семейството“. На парти освен Макс е поканен и Камърън, брат на Сали и християнски фундаменталист с репродуктивен семеен проблем. В хода на действието линиите се преплитат, а смешното и абсурдното се редува със съвсем реални проблеми. В крайна сметка забременяват и Хариет, и Сали и Присила, съпруга на вярващия Камърън, който до този момент е отказвал да се обърне към науката, въпреки огромното желание за дете.

Пиесата според критиците е най-добрата, писана досега от Карл Джераси и предлага доста сериозен поглед върху сблъсъка между наука, традиционна етика и религиозни вярвания, както и прави разрез на по-заможната средна класа в Америка с цялото и разнообразие и проблеми.

Актьорският състав, режисьора и синопсиса на пиесата я правят силно очаквана, особено като се отчете факта, че досега в българския театър не е имало поглед върху лесбийската проблематика, излизащ извън чисто сексуалното (е, темата с бебетата е леко поомръзнала, но е добър повод стрейт хората да се запознаят с нас). Интересно ще е и режисьорското виждане.

Така че остава само „Табу“ да се появи на афиша.

Десетте правила

Нещо неделно – краткият филм на Lee Friedlander The ten rules: A lesbian survival guide, приятна сатира за лесбийските стереотипи и какво става, когато приятелският ти кръг е единственото място, където можеш да си намериш гадже.

Част 1

Част 2

Част 3

Eye candy – Michelle Wolff (Mango Kiss, Dante’s Cove) в една от първите и роли.

Петиция срещу насилието на парада в Будапеща

Петиция срещу насилието на парада в Будапеща може да бъде подписана тук. В нея се казва „… Ние сме убедени, че нито един отговорен, демократичен гражданин няма да остави събитията да отминат, без да каже нищо. Ние сме слисани, че хора заради вярванията си или сексуалната си ориентация трябва да страдат от физическо или вербално насилие в Унгария, която е член на ЕС… Смятаме, че когато едно фрустрирано малцинство се държи по подобен ужасен и агресивен начин, като тероризира мирното мнозинство, което иска да празнува, не е време за спокоен анализ… Непоносимо е, когато екстремистки групи чувстват, че това им е позволено, че чувстват, че имат сериозна подкрепа…“