Парадът, както го видяхме ние

Горещ софийски следобед в края на юни. Мостът до НДК се превърна в сборен пункт за голяма група хора – гей, би и хетеросексуални, които след минути ще потеглят по маршрута на първия официален прайд парад в България (не пренебрегваме шествието от преди няколко години, но тогава то официално не беше обявено като парад).

Сред дошлите имаше родители с деца, които обясниха, че искат децата им да растат нормални, затова са ги довели точно на това място, точно в този ден.

Полицията – професионална, ефективна и на мястото си. Полицаите, които охраняваха парада не позволиха нито един участник да пострада, помагаха на хора, които се спъваха или имаха някакви проблеми и арестуваха тези, които нарушаваха законите. Не знам какъв идиот трябва да си, за да хвърляш бомбички по полицаите.

Участници и журналисти. Тази седмица за пореден път българската журналистика ми направи адски лошо впечатление. Хората, които трябва безпристрастно да отразяват случващото се у нас, или пък да правят интелигентни анализи се тюхкаха, че нямало нищо интересно за снимане, какъв бил тоя парад без скандали, а един господин през цялото време обясняваше, че трябва непремено да снима целуващи се и обикаляше френетично в търсене на „подходящата“снимка.

Шествието потегля, водено от активистите на Джемини. В парада се включиха и спортен клуб „Тангра“ и гости от чужди организации. На тази снимка се вижда, че участниците са доста повече от 20, както се иска на жълтата преса воглаве с „Труд“.

Напред и заедно. Днес всички сме под знамето на дъгата. Доста хора имаха готини тениски със страхотни надписи.

Шествието слезе от моста и потегли към бул. Евлоги Георгиев. Отгоре наизскочиха доста от неарестуваните скинари, които в голямата си част нямаха повече от 16-17 години.

Парадът тръгна по своя път. Усещането беше страхотно – за принадлежност към една общност, която споделя твоите ценности и разбирания кое е добро и кое лошо в този свят, чувството, че се правят първите важни крачки за промяната към един по-добър свят и мисълта, че не им позволихме да ни уплашат, защото сме повече и по-силни.

Днес всички сме гей.

В уличките и градинките до булеварда се бяха скрили една част от страхливците, които могат единствено да хвърлят бомби към мирно шествие, в което крачат и деца. В близост до нас паднаха една бомбичка и коктейла молотов, чийто пушек се вижда на снимката.

Молотовката, след като я изгасиха.

Шествието зави по Гурко. Беше си доста страшничко след хвърлените бобмби, а от градинката на бившия зоопарк наизскачаха още от идиотите, които крещяха, но полицията отново се държа великолепно и не позволи да стане някоя беля точно в края. Трябва да отбележим, че участниците в парада се държаха изключително културно (което не е учудващо) и не позволиха простотията и агресията да ги провокират по никакъв начин.

Парадът завърши на улица Любен Каравелов, пред Червената къща. Разотиването беше доста притеснително, тъй като в близост се бяха струпали като лешояди изродите, но слава Богу, всички успяха да се приберат успешно.

Равносметката от първия парад е – показахме кои са нормалните, поставихме началото, а оттук насетне ни чака много работа за вършене. И нищо няма да ни спре.

Advertisements
Explore posts in the same categories: activity, human rights, lgbt, view

Етикети: , , , , , , , , , ,

You can comment below, or link to this permanent URL from your own site.

One Comment на “Парадът, както го видяхме ние”


  1. […] откраднах от тукTweet […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: