Архив за август 2008

Българската следа в Пекин

август 31, 2008

Една не толкова ЛГБТ новина, но пък е подходяща за последния августовски неделен следобед, след който идват с пълна сила работа, учене и всякакви други неприятни неща.

Седмица след края на олимпийските игри в Пекин ще е хубаво да представим и българските момичета, които ни караха да се радваме и плачем през този почти цял спортен месец.

Спортистката, донесла единственото злато за България на тези игри – Румяна Нейкова, гребане. След много години борба за това отличие най-накрая Румяна се пребори. Този път безапелационно.

Станка Златева – младата надежда на българската борба. Тази година се пребори за сребро, но стискаме палци за следващите поне две олимпиади.

Ивет Лалова е най-добрата лекоатлетка през последните десетина годии и може би най-красивата спортистка у нас. В Пекин малко не и достигна за финала на 100 метра, но все още и предстоят много състезания.

Ансамбълът ни по художествена гимнастика в състав Йолита Манолова, Цвета Кусева, Мая Пауновска, Зорница Маринова, Татяна Тонгова и Йоана Танчева се класира пети след поредното „брилянтно“ съдийство.

Симона Пейчева за пореден път показа, че е най-добрата българска гимнастичка.

Ирина Константинова, най-добрият български ветроходец зае 12то място в генералното класиране в клас RS:X уиндсърфинг.

Петя Неделчева игра осмина финал в домиирания от азиатки турнир по бадминтон и зае престижното девето място в крайното класиране.

Браво, момичета! Нека още дълги години ни радвате.

Advertisements

Отиде си Дел Мартин

август 28, 2008

На 27ми август тази година в Сан Франциско на 87 години си отиде Дел Мартин, една от първите активистки за ЛГБТК права, съоснователка на „Дъщерите на Билитис“ (Daughters of Bilitis), която до последния си ден се бореше светът да стане малко по-добър за всички.

Мартин се ражда в Сан Франциско на 5 май, 1921 година като Дороти Л. Талиаферо. Учи журналистика първо в Бъркли, а след това в San Francisco State College.

Докато работи в Сиатъл, Мартин среща Филис Лион през 1950г., а връзката им, продължила до последния ден на Дел започва през 1952г. На следващата година двете се местят в Сан Франциско.

През 1956 година заедно с шест други лесбийки основават Дъщерите на Билитис (кръстена на малко позната книга с любовни стихове). Групата започва дейност като оказва местна социална подкрепа на лесбийки, но постепенно се превръща в първата обществена и политическа организация за права на лесбийките в страната. Като първи президент на организацията Мартин пише „Никога нищо не извършено, докато човек се крие в някой тъмен ъгъл. Защо да не изоставим отшелничеството за сметка на наследството, което очаква всяка жена, която се осмели да си го поиска?“

Тя наследява партньорката си като редактор на организационния бюлетин The Ladder през 1960 г. и става известна с разказите си и редакционните си статии, най-популярната от които „If That’s All There Is“ осъжда сексизма вътре в движението за гей права.

През 1964 година Дел Мартин помага да се основе Съвета за религия и хомосексуалност, който лобира пред законодателите да се преустанови полицейското насилие и да се декриминализира хомосекусалността. По късно тя участва и в основаването на Съюза на майките лесбийки, Женските центрове в Сан Франциско и Женската коалиция в района на залива.

Лесбийка/Жена„, книгата която Мартин написва заедно с Лион, представя разбираемо и изчерпателно живота на лесбийките, а през 1992 г. Пъблишърс Уийкли я избира за една от 20те най-влиятелни книги за жени.

Дел Мартин и Филис Лион са съоснователи на Демократическия клуб Алис Б. Токлас, първият гей политически клуб в САЩ. Мартин е избрана за председател на Комисията за положението на жените в Сан Франциско през 1976г. и служи на тази длъжност до 1979г. По същото време тя работи и като член на много други комитети и организации, като с течение на годините много политици признават нейния и на партньоркатата и статут на общностни лидери и често търсят съвети и подкрепа от тях.

В продължение на дълги години Дел Мартин е лидер на кампанията, целяща да убеди Американската Психиатрична Асоциация да обяви, че хомосексуалността не е душевно заболяване, като тази цел е постигната окончателно през 1973 година.

Публикацията на Мартин „Бити жени“ (Battered Women) през 1976г. е основен катализатор на движението против домашното насилие, като става и съосновател на Коалицита за справедливост за битите жени (1975), La Casa de las Madres (убежище за жени, жертви на домашно насилие) и на Калифорнийската коалиция срещу домашното насилие (1977).

През 1979г. местни здравни работници основават клиника, която да предоставя на лесбийкитe от района на Сан Франциско достъп до неосъдителни здравни грижи и го кръщават Център за Здравни Услуги Лион-Мартин.

През 1995г. сенаторите Даян Файнстан и Нанси Пелоси канят Мартин и Лион като делегати на конференцията на Белия дом по проблемите на третата възраст, където двете стават водеща новина, използвайки момента на трибуната да напомнят на 125те хиляди участници че ЛГБТ хората също остаряват и трябва да бъдат включени изцяло в политиката по застаряването.

Обществото за научно изследване на сексуалността награди Дел Мартин и Филис Лион през 1996г. за заслуги към общността, а през последните години като любими фигури те участват в ролята на церемониалмастори на много от парадите на гордостта в цялата страна.

През 1984г. Мартин казва, че най-ценният и принос е това, „че е помогнала да се промени начина, по който гей мъжете и лесбийките възприемат себе си и начина, по който цялото общество ги възприема„.

Дел и Филис сключиха брак в Сан Франциско на 16ти юни тази година, след 55 години прекарани заедно, в резултат на историческото решение на Върховния Съд на щата Калифорния. До това решение доведе делото за правото да се оженят, което двете заведоха.

Кметът на Сан Франциско Гевин Нюсъм нареди флаговете на кметството да бъдат свалени наполовина в знак на траур и огромното уважение на целия град към постигнатото от тази храбра и неуморна жена.

Дел Мартин беше истински герой, а непрестанната и борба е вдъхновение за всички хора по света, които се борят за човешки права.

Много хубава статия при Сталик, посветена на Дел Мартин.

Он-лайн гей телевизия в Румъния

август 28, 2008
Гей свещеник по време на парада в Букурещ, снимка Vadim Ghirda, AP

Хомосексуалните хора в Румания вече ще имат свой он-лайн телевизионен канал, посветен на „живота и проблемите на ЛГБТ общността“. Излъчванията ще започнат на 1ви октомври.

Angelicuss TV, както създателите му са решили да кръстят канала е първият по рода си в Румъния (вероятно и на целите Балкани), където хомосексуалността беше декриминализирана едва през 2001 година, а обществените нагласи на това силно религиозно православно общество са крайно хомофобски.

Телевизията е създадена в Клуж от анти-дискриминационната група Бъди Ангел (Be An Angel Romania), като засега ще бъде излъчвана само по интернет. Програмата ще включва музика, новини и филми, като никакъв материал с неблагоприлично или порнографско съдържание няма да бъде включван в схемата.

„Каналът ще бъде средство за комуникация в гей общността, както и за такава с румънската публика“, казва директорът на Бъди Ангел Лучиан Дунареану.

Като допълнение искам да отбележа, че Румъния е държава, в която функционират няколко ЛГБТ организации в различните региони в допълнение към ACCEPT, въпреки или може би поради силните негативни нагласи на цялото общество.

Повторение на „Аларма“ по Христо Ботев

август 28, 2008

Днес от 21,30 часа по радио Христо Ботев ще се излъчи повторение на предаването „Аларма“ с водещ Ася Чанева, посветено на прайд парада в София и ЛГБТ проблематиката като цяло.

Участници в предаването са Петя Кирилова-Грейди, Добромир Добрев и други активисти.

Rachel Maddow ще води политическо предаване в праймтайма на MSNBC

август 26, 2008

Известният политическият коментатор Rachel Maddow, на 35, открита лесбийка, ще води свое предаване в праймтайма на новинарската телевизия MSNBC.

От 8ми септември Rachel Maddow ще замени коментатора Dan Abrams, като предаването в началото основно ще фокусира върху президентската надпревара в САЩ, а след края на изборите ще се превърне в по-обща новинарска програма.

Maddow става първата лесбийка, която ще води коментарно или политическо предаване в праймтайма по американската телевизия и една от малкото жени, които изобщо някога са правили това. Телевизия MSNBC няма други новинарски или политически предавания, в който водещ е жена.

Рейчъл води популярно либерално предаване по радио Air America от 2004 година насам, като е била чест гост в политически предавания по CNN и MSNBC. Миналата година тя казва за PageOne Q, че според нея кариерата и в телевизията не се развива „не само защото съм гей, но и заради начина, по който изглеждам. Аз не съм някое Барби с кукленски вид. Защото знаете, в телевизията как изглеждаш е нещо много важно„. Е, развитието на кариерата на Maddow може би е някакъв знак, че медиите в Америка се отварят към жени, които не отговарят на стандартите, наложени от развлекателната индустрия, и че на жените се гледа все по-сериозно като политически коментатори, а не само като на лайфстайл гурута тип Марта Стюарт, от които се предполага, че разбират само от подреждане на маса и пердета или пък като на безмозъчни кукли, които се тъпчат с хапчета за отслабване подобно на Анн Никол Смит.

Rachel Maddow е една от малкото известни телевизионни личности, която се идентифицира като буч дайк (butch dyke) и не се поддава на натиска да изглежда по-женствена. „Първият път казах – никакъв грим, но после се видях по телевизията и това беше като дебата Никсън – Кенеди. Сега казвам – ок, направи ме както ще гримираш мъж. А те казват „Но ти си толкова красива, защо искаш да изглеждаш като мъж? Какво ще кажеш за малко блясък за устни?”. А аз отговарям „Ей, виж, аз нарочно изглеждам по този начин!“

През април тази година започва спорадично да се появава като гост-водещ в предаването на Кийт Олбърман Countdawn и епизодите с нейно участие бързо се превръщат в най-гледаните от цялото предаване сред аудиторията от 25 до 59 години, най-любимата на рекламодателите.

Скоро след това MSNBC обявава, че ще предложи на Речъл собствено шоу. „Ние наемаме Rachel Maddow, защото тя е много умна„, обясняват от телевизията за Таймс. „Рейчъл отива много отвъд политиката. Тя е експерт по военните проблеми. Тя е стипендиант на Rhodes„.

Наистина, Rachel Maddow е изобщо първият открит гей човек, който печели стипендията Rhodes, през 1994 г. През годините тя се докзава като експерт, отличен журналист и прозорлив политически коментатор, като нейната поява в праймтайма или е знак за отваряне на медийте към хора, които не крият сексуалната си ориентация и не изглеждат по стандартния и приет начин, или това е първата стъпка към подобно размразяване.

Все пак пътят и е доста труден. Когато през 2005 я питат какво е усещането да е в дебат с мъже като Пат Бюканън, тя казва „Те ме виждат като новост. Като буч аз се промъкнах през пукнатините. Винаги се опитват да извадят темата за гей браковете в разговорите с мен. Ние говорим по CNN за Сирия, Босна, бежанците от Руанда, а те казват „Рейчъл, това какво отношение има към гей брака?„. Тя също така отдава уменията си да дебатира на разкриването си в много ранна възраст. „Трябва да се научиш да оцеляваш и успяваш във враждебна среда. Това е талант, който гей хората пренасят във всичко, което правят„. Във Feminist могат да се видят откъси от предавания, които показват бързите и на място ум и език на Рейчъл.

Остава само да се надяваме, че успехът на Rachel Maddow няма да остане като изключение в общите тенденции за развитието на сериозната новинарска и политическа телевизия, както и че това ще доведе до по-голяма видимост за буч жените, които в момента трябва да разчитат на мимикрия, ако искат да се развият във високо платени и квалифицирани професии.

За Джо Байдън при Петя

август 26, 2008

Петя е постнала интересна информация за кандидата за вицепрезидент в тандем с Барак Обама Джо Байдън, която в систематизиран вид показва позицията му по отношение на правата на ЛГБТ (К) хората и жените.

Повече за позициите му по отношение на човешките права можете да прочетете тук, пък и за тези по много други теми и проблеми.

Норвегия със злато на хандбал

август 24, 2008

В събота, предпоследен ден от олимпиадата женският отбор по хандбал на Норвегия, воден от Гро Хамерсенг и Катя Ниберг спечели златото с победа над Русия с 34 :27.

Равносметката: 14 открити гей атлети, 7 медала – 4 златни, 2 сребърни (този път САЩ не можа да вземе титлата на софтбол, като загуби от Япония на финала. За съжаление от следващата олимпиада този спорт отпада, но ако Бостън спечели игрите през 2016г., шансовете да се завърне са огромни) и 1 бронзов за Линда Бресоник от германския футболен отбор.