Принудителна хетеросексуалност и лесбийско съществуване

Най-сетне стигнахме (малко бавно) до откъсите от текста на Ейдриън Рич, преведен от Станимир Панайотов, който от няколко години работи в областта на куиър теорията, феминизма, гей и лесбийската проблематика. Преводачът казва: „ще направя всичко възможно той да стигне до колкото се може повече хора, макар и да минава за „стар“ или пък догматичен рудимент на феминизма“, както и че ще ни информира, когато излезе от печат този класически лесбо-феминистки текст.

 

Този текст със сигурност ще представлява интерес за част от четящите, както и другите статии и преводи на Станимир.

***
 
Принудителна хетеросексуалност и лесбийско съществуване
 
Ейдриън Рич
 
(…)
 
В брилянтното си изследване Сексуалният тормоз над работещите жени: един случай на полова дискриминация, Катрин Е. Маккинън очертава пресичането на принудителната хетеросексуалност и икономиката. В условията на капитализма, жените са хоризонтално сегрегирани според родовия пол и заемат структурно нисша позиция на работното място. Това едва ли е нещо ново, но Маккинън повдига въпроса защо, дори и ако капитализма „изисква известно количество индивиди да заемат нисши, ниско платени позиции (…) тези индивиди трябва да са биологически от женски пол,“ и продължава като отбелязва, че „фактът, че мъжете-работодатели често не наемат квалифицирани жени, дори и когато биха могли да им плащат по-малко, отколкото на мъжете, подсказва, че се предпоставя нещо повече от финансов мотив“. Тя цитира изобилие от материали, документиращи факта, че жените не само са сегрегирани в ниско-платени длъжности в работата си (като секретарки, домакини, медицински сестри, машинописки, телефонни операторки, детегледачки, сервитьорки), но и че „сексуализацията на жената“ е част от работата. Централно и вътрешно за икономическата действителност на живота на жените е условието, че жените ще „продават сексуална атрактивност на мъже, които са склонни да държат икономическата власт и позицията да налагат предпочитанията си.“ И така Маккинън предоставя факти за това, че „сексуалният тормоз увековечава преплитащата се структура, чрез която жените са били държани сексуално под робството на мъжете на дъното на пазара на труда. Две сили на американското общество си взаимодействат: контролът на мъжете върху сексуалността на жените и контролът на капитала върху трудовия живот на работниците“. По този начин на работното си място жените се намират под милосърдието на секса като власт в един порочен кръг. В икономически неизгодно положение, жените – били те сервитьорки или професорки – търпят сексуалния тормоз, за да запазят работата си и се учат да се държат по един услужливо и угоднически хетеросексуален начин, тъй като откриват, че това е тяхното действително умение за труд, каквато и да е служебната им характеристика. А жената, отбелязва Маккинън, която освен това решително се противопоставя на сексуалните увертюри на работното място се обвинява, че е „сухарка“ и безполова, или че е лесбийка. Това разкрива едно специфично различие между опита на лесбийките и хомосексуалните мъже. Една лесбийка, прикриваща се в работата си поради хетеросексистки предразсъдък, не само е принудена да отрича истината за външните й връзки или личен живот. Работата й зависи от това да се преструва не само на хетеросексуална,  но и на хетеросексуална жена, която се облича и играе женствената, характерна роля, изисквана от „истинската“ жена.

Маккинън повдига радикални въпроси за качествените различия между сексуалния тормоз, изнасилването и обикновения хетеросексуалнен полов акт. „Както се изразява един обвинен за изнасилване, той не бил използвал ‘повече от обичайната за мъжете сила по време на приготовленията за акта.'“) Тя критикува Сюзън Браунмилър за това, че отделя изнасилването от обичайното ежедневие и за недоказаната й предпоставка, че „изнасилването е насилие, сношението е сексуалност,“ отделяйки изнасилването от сексуалната сфера въобще. Най-същественото, което тя твърди, е, че „взимането на изнасилването от сферата на сексуалното и поставянето му в сферата на „насилственото“ позволява на човек да е срещу него, без да повдига въпроси за степента, до която институцията на хетеросексуалността е определила силата за нормалната част от ‘приготовленията'“. „Никога не се пита дали в условията на мъжко превъзходство понятието за ‘съгласие’ има каквото и да било значение“.

Факт е, че работното място, наред с други социални институции, е място, където жените са се научили да приемат мъжкото насилие над физическата и психическата им цялост като цената за оцеляването им; където жените са били научени – в не по-малка степен от романтичната литература или от порнографията – да се възприемат като сексуална плячка. Една жена, която иска да избегне такива обичайни изнасилвания наред с икономическото неизгодно положение, определено може и да се обърне към брака като форма на мечтана закрила, докато в брака не допринася нито със социална, нито с икономическа сила, и така влиза в тази институция също от една неблагоприятна позиция.
(…)
 
Хетеросексуалността е била принудително и подсъзнателно налагана на жените. Независимо от това навсякъде жените са й се опълчвали, често с цената на физическо насилие, затвор, психо-хирургия, социален остракизъм и изключителна бедност. „Принудителната хетеросексуалност“ беше формулирана като едно от „престъпленията срещу жените“ от Брюкселския международен трибунал за престъпления срещу жените през 1976 г. Две отделни свидетелства от две много различни култури отразяват степента, в която преследването на лесбийки е глобална практика в наши дни. В един доклад от Норвегия се разказва: 

„Една лесбийка от Осло имала хетеросексуален брак, който не се консумирал, и така тя започнала да приема транквиланти и приключила в здравен санаториум за лечение и рехабилитация (…) По време на семейната групова терапия в момента, в който споделила, че се смята за лесбийка, докторът й казал че не е такава. Знаел го по „погледа й“, казал той. Имала очи на жена, която иска полов акт със съпруга си. Така тя била подложена на т.нар. „кушет-терапия“. Завели я в комфортно затоплена стая, гола на легло, и в продължение на един час съпруга й (…) се опитвал да я възбуди сексуално (…) Идеята била, че докосването трябвало винаги да завърши с полов акт. Тя усещала все по-силно и по-силно отвращение. Хвърляла се и понякога изтичвала от стаята, за да избегне това „лечение“. Колкото по-настоятелно твърдяла, че е лесбийка, толкова по-насилствен ставал принудителния хетеросексуален акт. Това лечение продължило около шест месеца. Избягала от болницата, но я върнали обратно. Отново избягала. Оттогава не е била повече там. Накрая осъзнала, че шест месеца е била подложена на принудително изнасилване.“
(…)
 
Женската идентификация е източник на енергия, потенциален извор на женската сила, контролирана и задържана под институцията на хетеросексуалността. Отричането на действителността и видимостта на страстта на жените към жени, на избора на жени към жени за партньори, спътници в живота и общност, принудата към такива връзки до лицемерие и до тяхното дезинтегриране под силен натиск, са означавали неизчислима загуба на силата на всички жени да променят социалните отношения между половете, да освободят себе си и една друга. Измамата на принудителната женска хетеросексуалност днес засяга не само феминистките изследвания, но и всяка професия, всяка професионална препоръка, всеки конспект, всеки опит за организация, всяка връзка или разговор, над който е надвиснала. По-специално, тя създава една дълбока фалшивост, лицемерие и истерия в хетеросексуалния диалог, защото всяка хетеросексуална връзка се поддържа под колебливата светлина на тази измама. Както и да избираме да идентифицираме себе си, както и да сме заклеймявани, тя се промъква и изкривява живота ни.

Измамата държи безброй жени психологически в капан, опитващи се да се нагодят към ум, дух и сексуалност в един подготвен сценарий, тъй като не могат да видят отвъд параметрите на приемливото. Тя притяга енергията на такива жени, дори и изцежда енергията на „прикритите“ лесбийки – енергията, изразходена в двойнствения живот. Хванатата в капана на „прикритостта“ лесбийка, затворената в ограничаващи идеи за „нормалното“ жена споделят болката на блокираните възможности, изгубените връзки, загубения достъп до самоопределение, придобито свободно и със сила.
(…)

Advertisements
Explore posts in the same categories: lesbian, lgbt

Етикети: , , , ,

You can comment below, or link to this permanent URL from your own site.

2 Коментари на “Принудителна хетеросексуалност и лесбийско съществуване”

  1. Stalik Says:

    Благодаря за чудесният материал! :)

  2. girlsgonewise Says:

    Благодарение на Станимир :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: