Отворено писмо до НС, КЗД и медии относно законопроекта за Семеен Кодекс

ДО
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
пл. „Народно събрание” №2

Копие:
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
бул. „Драган Цанков” 35

МЕДИИТЕ

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Най-напред искаме да поднесем своите почитания към вас и да пожелаем на всички спорна работа и занапред.

Казвам се [Stalik] и настоящето писмо, макар и написано лично от мен, отразява също позицията на много мои близки, приятели и познати, някои от които се подписват под него. Обръщам се към вас с особена загриженост по отношение на законопроекта за Семеен кодекс, който бе приет на първо четене. Пиша ви, за да разбера дали сте съгласни, че един закон е работещ и добър тогава, когато обслужва интересите на всички граждани.
В чл. 13 (1) на новия законопроект четем, че фактическото съпружеско съжителство е „между мъж и жена”. И, както членът на комисията Надя Антонова обясни по „Дарик радио” на 06.10.2008 г., това съжителство е формулирано по този начин, именно защото е фактическо в обективната реалност. Това породи у мен голяма тревога.

Аз, уважаеми дами и господа народни представители, съм гей мъж. И имам много приятели лесбийки, гей и бисексуални мъже. Някои от тези хора фактически (в обективната реалност) съжителстват с партньор. Разбира се, този партньор е от техния собствен пол. Някои от тези двойки, които реално съжителстват с тези свои партньори, отглеждат в рамките на тази своя здрава, сплотена връзка деца. Това също е факт. Нито един от нас, както и отглежданите от нас деца, не сме адресирани в този нов законопроект за Семеен кодекс. Считам това за много несправедливо и тревожно. Още повече ме смути информацията, че вие, уважаеми госпожи и господа депутати, сте наясно с този факт. И не само че сте наясно, но и някои от вас правят в медиите изказвания, които са неверни и обидни за общността на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора в България (за краткост – ЛГБТ хората). Веднага навлизам в конкретиката:

С Препоръка №2/01.07.2008 г. Комисията за защита от дискриминация – орган, призван да провежда държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България – определи цитирания по-горе проекто-текст като дискриминационен и препоръча промяната му.

В интервю за вестник „Стандарт”, публикувано на 04.10.2008 г. на стр. 13 в брой 5651, членът на Комисията по правни въпроси и един от съавторите на проекта за СК проф. Огнян Герджиков заявява следното:

Новият кодекс предвижда единствената възможност за фактическо съжителство между разнополови личности. Тоест мъж и жена. Много гей организации и специално най-голямата „Джемини” подаде жалба в Комисията за защита от дискриминацията. И тя отсъди, че това би било дискриминация, което аз категорично не възприемам. Замисълът на фактическото съжителство са децата, родени от него, за да имат произход. При гей двойките не е известно как могат да се раждат деца. Да, могат да се осиновят, има ин витро. Обаче когато се осинови едно дете, за да се възпита нормално, то има нужда от мъжко и женско начало. Не може при две жени едната да играе ролята на майката, а другата на бащата. За мен браковете на такива двойки не почиват на здрава основа.

Вярно, няколко държави в Европа и света са признали гей връзките, но ние сме по-консервативно общество и трудно приемаме дори фактическото съжителство, какво остава за хомосексуалните бракове. Може би след 20-30, дори 50 години това може да стане, но на този етап е прекомерно екзотично.

(Цитатът е взет от версията на интервюто, публикувана в уебсайта на вестник „Стандарт”.)

В това изказване виждам три съществени проблема: една вътрешна нелогичност; спекулация с въпрос, по който съвременната наука отдавна е заела компетентно становище; и като резултат на тези две неща – едно оскърбително спрямо ЛГБТ общността изявление.

Вътрешната нелогичност тук е очевидна. От една страна господин Герджиков твърди, че „новият кодекс предвижда единствената възможност за фактическо съжителство между разнополови личности”, а от друга – че не възприема това като дискриминация. Аз твърдя, че тези две неща са напълно несъвместими като твърдение; те директно си противоречат. Ако съжителствата на разнополовите двойки се признават от страна на държавата, а тези на еднополовите двойки не, то по смисъла на всички речникови дефиниции на термина „дискриминация”, които открих, както и по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, това различно, неравно третиране представлява пряка дискриминация. Особено важно е този въпрос да бъде изяснен.

Спекулацията, която виждам в симптоматичното за политическото статукво изказване на проф. Герджиков, е свързана с децата в такива двойки. Репликата „при гей двойките не е известно как могат да се раждат деца” за мен, като гей мъж, е пряко оскърбителна. Вярвам, че при наличие на воля всеки може да получи отговори на своите питания. По-смущаващото становище идва след това: твърдението, че, за да се възпита „нормално” едно дете, то трябва да има “женско и мъжко начало”. Не ми е известно на какви научни авторитети се опира Огнян Герджиков – философски, психологически, биологически? Но е добре известно какво е официалното становище на организации на професионалисти в областта на психичното здраве. Ето защо настойчиво моля да се запознаете с текстовете на Приложение 1, Приложение 2 и Приложение 3 към настоящето писмо, а именно:

Официално становище на Американската психиатрична асоциация по отношение на съродителството и осиновяването от еднополови двойки

„Сексуална ориентация, родители и деца” – становище на Американската асоциация по психология

Официално становище за ЛГБ родителството на Американската асоциация по детска и юношеска психиатрия

Искрено вярвам, че тези официални становища, дело на професионалисти в областта на психичното здраве и развитието на децата, съвсем ясно и точно адресират тревогите на г-н Герджиков по отношение на децата, отглеждани от еднополови двойки.

Проф. Герджиков твърди още, че „няколко държави в Европа и в света са признали гей връзките”. Като Приложение 4 към настоящото писмо прилагам карта на страните от Европа, която дава ясна представа за това кои държави са признали и кои не са еднополовите двойки. Ако трябва да конкретизираме въпроса в рамките на Европейския съюз, член на който е вече и нашата страна, то фактите сочат, че няколко са страните, които не са признали еднополовите двойки.

Към настоящия момент еднополовите бракове са узаконени в Испания, в Белгия и в Холандия; регистрираните граждански съюзи са признати във Великобритания, Франция, Германия, Чехия, Унгария, Словения, Швеция, Финландия и Люксембург; в Португалия и в Австрия се признават нерегистрираните съжителства; в Гърция, в Италия и в Естония въпросът се обсъжда, а Ирландия е на път към признаване на еднополовите съжителства. От страните-членки на ЕС единствено в Литва и в Латвия еднополовите бракове са забранени, а в Полша, Словакия, Румъния и България въпросът е със статут „неизвестен”, тоест еднополовите бракове не са забранени, но и еднополовите съжителства не са признати от закона.

Това, дами и господа, са мнозинството държави, в които са узаконени еднополовите съжителства, както и само „няколкото” като България, в които не са.

Една-единствена, привидно случайна фраза, използвана от господин Герджиков в интервюто, от позицията на изразител – както се твърди – на преобладаващото в обществото мнение, се превърна за много от нас, ЛГБТ хората, нашите семейства, близки и приятели, във фокус, който реализира публичното оскърбление изцяло – определението „прекомерно екзотично”. Нашите връзки, нашата любов, децата, които отглеждаме, бяха квалифицирани като „екзотични”.

Считам, че изявленията на проф. Герджиков в публичното пространство, касаещи ЛГБТ хората, са морално укорими и недопустими за юрист от неговия ранг и за бивш председател на НС, а понастоящем член на Правната комисия. Считам още, че за всеки човек, пък бил той народен представител, е недопустима публична изява от позицията на неинформираността. Тази неинформираност, за съжаление, направлява настроенията на цялото ни общество, което поддържа жестоки и оскърбителни стереотипи за ЛГБТ хората, като ги култивира у подрастващите, както чрез традицията на възпитанието, така и чрез влиянието на крайнодесни и религиозно ориентирани организации и политически фракции, които в историческа перспектива винаги са били свързани с подчертано хомофобни нагласи. Фрапиращото тук е, че всички тези стереотипи в една или друга степен биват публично преутвърждавани, и то от високата публична позиция, която господин Герджиков държи.

Връщам се от частния пример към генералния проблем – сегашния вид на законопроекта за нов Семеен кодекс. С този текст законът си „затваря очите” за една съществуваща (фактическа) обществена практика – съжителство на семейни начала на хора от един и същ пол. Непризнаването на съществуване на такива двойки по никакъв начин няма да повлияе върху възникването им, нито ще има някакъв ефект върху тяхната сплотеност, нито ще възпрепятства отглеждането на деца в такива семейства, каквото впечатление се опитват да създадат у обществеността редица организации и групировки с хомофобни идеологически убеждения.

В крайна сметка този текст ощетява най-много децата, отглеждани в еднополови двойки, защото не признава наличието на двама родители за тези деца. Съгласно този проекто-текст, те имат само един законен родител, а другият човек не носи никаква юридическа отговорност за тях. Следствията са многобройни и най-малкото от тях, от чисто правна гледна точка, е съзнанието, че този втори родител, който не е по-малко родител от „истинските”, законните, защото също като тях полага грижи и дава любов на това дете, пред лицето на закона, а оттам и на обществеността, е никой. „Никой” е всеки път щом излезе с това дете за ръка на улицата. „Никой” е всеки път, когато отиде да го вземе от детската градина или от училище. „Никой” е, когато трябва да го заведе в болницата. Но дори това не е най-страшното последствие. Ако единственият законен родител на това дете претърпи злополука или почине, другият партньор/родител не притежава юридическите права да продължи да отглежда детето, каквито права имат разнополовите двойки. Детето може да бъде предадено на родителите на биологичния баща или майка, но ако и те не са живи, тогава вторият родител – фактическият – ще се състезава наравно с други кандидат-осиновители за детето, за което до днес е полагал грижи, и на което е давал любов. Психическите последствия, до които може да доведе едно такова насилствено отделяне на детето от реалния му родител, човека, към когото то се е привързало, и който е полагал грижи за него до този момент, са непредвидими.

Изводите, до които ни водят всички тези факти, ни връщат и към проблема, с който започнах изложението си. Ние смятаме – аз и моите близки, приятели и членове на ЛГБТ общността в България – че основният проблем в този закон е неговата неадекватност. Ние вярваме, че законът трябва реално да отразява житейските факти, наличните обществени практики и нагласи, и да създава условия за безконфликтно интегриране на различията в обществото. Затваряйки си очите за една широко разпространена обществена практика на граждани и данъкоплатци в Р България – а именно семейното съжителство на еднополови двойки – текстът на законопроекта за нов Семеен кодекс автоматично губи своята адекватност и предстои да регулира непълноценно и ощетяващо семейните отношения в обществото.

Делегирането на равни права на еднополовите двойки не отнема и не накърнява права на други граждани, не става за сметка на нечии други законни интереси. Освен това трябва да се изясни спекулацията, че защитаваната от нас позиция противоречи на изконните християнски ценности. Искаме да припомним, че законодателството на Р България е светско в перспективите и правомощията си. Шестващото примесване на понятието за граждански и за религиозен брак, което се използва безкритично, допълнително обърква обществеността и разясняването характера на правно признатото фактическо съжителство, което е съвсем различно като институт.

Демократичните законодателства почиват върху принципа за равно третиране на индивидите в обществото независимо от техните различия на базата на пол, сексуална ориентация, вяра, етнос и т.н. Новият проекто-кодекс (и по-специално чл. 13, ал. 1 от него) противоречи на смисъла на приетия през 2004 г. Закон за защита от дискриминация, който има за цел да предотврати дискриминацията във всички сфери на обществения живот. Абсурдно е този принцип да бъде изключен, когато става въпрос за законодателното третиране на семейни двойки, без оглед на техния състав.

Аз и хората, подписали се под това писмо – лесбийки, гей мъже и бисексуални хора, както и наши хетеросексуални роднини и приятели – вярваме, че качественият и позитивен обществен дебат, винаги може да бъде в интерес на постигането на консенсус, а оттам и на справедливост. Ето защо изразяваме готовност за консултации и дискусия преди второто четене на СК в зала, за да ви запознаем с нашата професионална и лична позиция по отношение на някои части от настоящия проекто-текст.

14.10.2008 г.

Подписано от мнозина гей, лесбийки и хетеросексуални граждани.

Explore posts in the same categories: activity, human rights, lgbt, media, view

Етикети: , , , , , , , , ,

You can comment below, or link to this permanent URL from your own site.

12 коментара на “Отворено писмо до НС, КЗД и медии относно законопроекта за Семеен Кодекс”

  1. Viktoria Says:

    Чудесно! Много ви благодаря за това писмо, на Сталик и на всички които са го подписали и разпространяват. Аз за жалост не мога да го подпиша, но ако има електронен варят, във вид на подписка или петиция… бих подписала и бих го разпространила за подпис. Благодаря още веднъж, много се радвам, че в родината ми има хора които действат!

  2. fil Says:

    Сталик е нашият герой, страхотно е, че има хора като него!


  3. верно не можем ли да го пуснем и като онлайн петиция в онзи сайт за петиции?


  4. Тези онлайн петиции са безсмислени упражнения, защото нямат правна стойност. Причината е, че всеки човек може да се подпише сто пъти в една петиция със сто различни имена от сто интернет клуба и точки за достъп. Ако липсва електронно удостоверяване на подписа, не важи.

  5. kassitra Says:

    здравейте
    аз съм „за“ – писмото много показва, но реално нищо не може да промени….
    и правителството уволнихме, и / чувам/ пенсионерите си връщат увеличените пенси…файда – йок.
    има инструменти, които трябва да се използват, факти:
    1, неаконосъобразно е приемането на този закон в тоя вид
    2. има орган, който е създаден с цел да предотвратява проява на дискриминация

    извод – петициите са ок..по отношение на гласност, но реално нищо не променят. и това е факт,

    повече – малко по- късно.
    ангажирам се.


  6. @kassitra, благодаря за мнението ти, но в пет изречения си казала доста нелепости. „Незаконосъобразно“ означава незаконно, а депутатите могат да приемат каквото си пожелаят като текстове, при това съвсем законно – с кворум. Доказали са, че могат да гласуват дори без да са наясно какво и защо. Това, обаче, по никакъв начин не прави действията им незаконни, все пак те са върховен орган и суверен. Иди доказвай, че докато е гласувал „за“ или „против“ нещо-си г-н Х е чел Плейбой или е говорил по GSM-а, или си е сондирал носа за пиленца, или е блеел, представяйки си Венета Харизанова гола.
    Органът, който споменаваш, се казва Комисия за защита от дискриминация. Тя може да издава препоръки, които имат незадължителен характер. Ето защо народните представители не са задължени да се съобразят с тях.
    Формално има разлика между петиция и отворено писмо, при това не само в заглавието.
    Не мисля, че трябва да реагираме като теб пораженчески в дадената ситуация, че „нищо не може да се промени“.

  7. kassitra Says:

    cybercrackerbg, и аз – за твоето:)

    Това, което е в правомощията на КЗД – да дава становища по проекти на нормативни актове – към настоящия момент е направено. Действително те са с препоръчителен характер.
    Обаче КЗД има право да санкционира дискриминационно поведение / пряка проява на дискриминация/ , а такова напоследък има и то е доста широко коментирано.Може да се подадат жалби срещу конкретни личности, които публично проявяват дискриминационно отношение. По този начин КЗД ще бъде длъжна да се произнесе по посочените в жалбите факти и то – специално по отношение на проявяващите дискриминация. Нека стане видимо, че отношението на гей хората към това, което се случва, не е само с препоръчителен/ пожелателен характер.
    Ако кодексът бъде приет, право да го протестира има и главният прокурор – в случай, че противоречи на нормативен акт от по – висока степен / напр. – конституцията/ или на Регламент на ЕС. / с Регламент 168/ 2007г се създава Агенция на ЕС за основните права; на 26 април Европейският парламент приема резолюция за хомофобията в Европа – има изключително много “материал”, който може да бъде полезен и, което е по- важно – ратифициран и приет в Б ългария – се првръща в нормативен акт с по –висока степен от вътрешното ни законодателство/ Ако нормативен акт противоречи на Регламент на ЕС, се прилага Регламентът, без да е необходимо законът да е отменен.
    Главният прокурор не би следвало да е изключен като адресат на писмото.

    Ясно е, че от вътре промяна много трудно и бавно ще се случи, а намеса на Европейски институции във вътрешната политика на държава- членка е много краен акт…
    Но, за да има гласност / и навън/ трябва да има действия – по единствения / за сега/ нормативно установен начин- жалби до КЗД, решения, препоръки – непрекъснато, за всяко нещо; за да се създаде практика.
    Някои от сигналите ще бъдат уважени, други – няма, но успешни или не дотолкова, колкото ни се иска, това все пак са реални стъпки в някаква посока…


  8. Главният прокурор е доста странен адресат, @kassitra. )
    Нека направя рекапитулация до кого изпратих писмото препоръчано, така и така стана дума за адресати… Парламентарна комисия по правни въпроси, КЗД (до Зора Генчева през Оги Бояджиев), Национален Омбудсман (до Гл. секретар Боби Цеков), БНТ, БНР, Дарик радио, bTV, Нова тв, Re:TV, в. Стандарт, в. 24 часа, в. Дневник, в. Капитал, в. Култура.

  9. ila Says:

    Здравей, и благодаря за изявлението. Аз съм жена и с мота прителка смятаме да си имаме дете – независимо дали има закон или не.Все пак ще е хубаво да мога да тегля майната законово на някой, който ми заязява „че не мога“ да напрявя такова нещо. Аз съм за всякаква гласност и бих се подписала, само кажете къде да дойда за да го направя.

    С пожелания и be proud :)
    Илиана

  10. ila Says:

    Здравей, и благодаря за изявлението. Аз съм жена и с моята прителка смятаме да си имаме дете – независимо дали има закон или не.Все пак ще е хубаво да мога да тегля майната законово на някой, който ми заявява „че не мога“ да напрявя такова нещо. Аз съм за всякаква гласност и бих се подписала, само кажете къде да дойда за да го направя.

    С пожелания и be proud :)
    Илиана

  11. Eneya Says:

    Добре, не можем ли да се оплачем на по-въхновна инстанция? Не случайно над главите ни киби ЕС.
    Или има някакви други правни проблеми по пътя? Не съм твърде правно запозната, та не знам.
    Иначе, честно казано, одобряват идеята на Сталик, просто днес след масовите реакции в „Кутията“ на същата тема се замислих, че има толкова много други проблеми, че този е доста маловажен. Най-малкото и да имаш правото да имаш дете… би ли го отгледал тук?
    И защо?

  12. girlsgonewise Says:

    Ila, просто пишете писма – колкото повече, толкова повече. У нас е доста трудно, но все пак механизмите за граждански натиск все някой ден ще сработят.
    Енея, и да се оплачем, тове което от ЕС ще кажат, ще е само с препоръчителен характер.
    Извинете всички за закъснелите отговори.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: