Нови писма по повод проекта за СК

Изпртени са нови писма до президента на републиката Георги Първанов, до проф. Огнян Герджиков и до г-жа Цветанка Ризова, водещ на предаването „Четири очи“ по НТВ от активистите Сталик и Cybercracker.

Тук ще публикуваме единствено текста на това до Г. Първанов, поради важността на поста му, както и поради обема на писмата.

***

ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА Р БЪЛГАРИЯ
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
бул. „Дондуков” 2

Уважаеми г-н Президент,

Повод да Ви пишем е приетият на първо четене в началото на м. октомври проект за нов Семеен кодекс. Смущаващото – според нас, нашите приятели и познати – е това, че ние (като български гей мъже, лесбийки и бисексуални хора; накратко ЛГБ) отсъстваме като субекти в него. Този въпрос вече повдигнахме по-рано в отворено писмо до Парламентарната комисия по правни въпроси, КЗД и медиите. Отговор не бе получен, нито пък бяха взети мерки за обществен дебат със заинтересованите страни. Длъжни сме да припомним някои наши притеснения.

Странно е, че такъв важен проектозакон бе гласуван в зала без дискусии с гражданството, без да бъдат ясно артикулирани новите институти, които се въвеждат.

Един от съавторите на законопроекта – проф. Огнян Герджиков – призна в публичното пространство, че се чувства като разпънат на кръст – от една страна го „атакуват” различните вероизповедания, а от друга – гей организациите.

В стенограмата от заседанието на Правната комисия от 12.06. т. г. пък казва, че му е „излязло име на много лош човек, когато става дума за законопроекти.”

Убедени сме, че това нямаше да се случи, ако политиците сте една идея по-диалогични и открити с избирателите.

Българските граждани си задават много въпроси, например:

– Отварят ли депутатите „врата” за узаконяване на многоженството?
– Има ли нужда от фактическо съжителство изобщо?
– Предстои ли бум на разводите, ще се обезцени ли брака? и т. н.

Част от отговорите откриваме в стенограми от заседанията на Комисията по правни въпроси, а и при обсъждането на проектокодекса в пленарна зала. По тези теми взимат компетентно отношение проф. Цанка Цанкова – виден специалист по семейно право, г-жа Камелия Касабова (НДСВ), г-н Янаки Стоилов (КБ), г-н Четин Казак (ДПС) и др.

Проблемът е, че не всички хора имат възможност да следят нормотворчеството в детайли и нуждата от конструктивен диалог с гражданското общество преди окончателното приемане на Семейния кодекс е без алтернатива.

В отговор на наше запитване г-н Борислав Цеков – гл. секретар на Омбудсмана подчертава, че „всеки закон трябва да бъде приеман след реално обществено обсъждане и след като е дадена възможност на заинтересованите граждански организации да изразят своите позиции. Укорително е, ако това не е сторено при обсъждането на проекта за Семеен кодекс в Народното събрание”, заключава той.
Потресени от елементаризма на част от политическата класа и от недоброжелателните опити да се въвежда в заблуждение обществото. Ето пример от заседание на същата тази Комисия по правни въпроси:

Иглика Иванова (КБ): „Мисля, че ако въведем тази уредба с оглед, че това се случва в живота, отваряме вратата за следващата стъпка. Следващата стъпка е узаконяване на хомосексуалните бракове. И това е една тенденция в Европа, а не само в България, тези организации са много напористи, даже агресивни. Може би като някаква ответна реакция към обществото, което години наред ги потискаше тези хора, преследваше ги наказателно и т.н. Сега знаете какво става – гей паради, пищни тържества (ще Ви бъдем благодарни, уважаема госпожо, ако ни кажете къде ги видяхте, бел. GGW), всичко това влияе най-вече върху младите, върху децата, тези които са неориентирани. И когато ние допуснем това нещо, и те поискат да се регистрира тяхното съжителство, какви аргументи бихме имали против? Приемаме условно, това не е моето мнение, че няма нищо лошо в това, че ги регламентираме. Оттам нататък когато някой друг с още по-ексцентрична ориентация поиска да узаконим неговото съжителство – като дойде чичо от планината и поиска да му узаконим съжителството с козичката, какви аргументи ще имаме против, нима това не се случва?

Г-н Иван Сотиров (ОДС) счита, че с приемането на новия Семеен кодекс „ще се задраска” семейството, а живеещите на семейни начала нямат нужда от формализиране на отношенията си. Мартин Димитров (ОДС) отива още по-далеч – нарича законопроекта „опасен”, а предлаганите промени „грешни” [от гледна т-ка на теологията].

Г-н Димитров отказа да чуе нашите аргументи, когато поискахме среща с него в ефира на „Дарик радио”. Ако текстът за фактическото съжителство бъде променен, той щял да напусне Народното събрание. Петър Стоянович (Гергьовден) подозира, че се дава зелена светлина на многоженството и се „потъпква всяка норма и морал”.

Обществеността получава през медиите разнопосочни сигнали, защото липсват отговори от законотворците. Неспециалистите, например, не знаят, че фактическото съжителство се нарича още фактически брак. Примесването на понятията граждански брак с фактически брак, както и на граждански брак с църковен брак, обърква хората и ги превръща в удобна мишена за манипулации. От това се възползват крайнодесни, религиозно ориентирани политически организации и фракции, които в историческа перспектива винаги са били свързани с хомофобни нагласи.

Проектокодексът си „затваря очите” за една обективна реалност – съжителството на семейни начала на хора от един и същ пол. В чл. 13, ал. 1 четем, че фактическото съпружеско съжителство е „между мъж и жена”.

Демократичните законодателства почиват върху принципа за равно третиране на индивидите в обществото независимо от техните различия на признаците пол, сексуална ориентация, семейно положение, вяра, етнос, геном и пр.

С Препоръка No 2/01.07.2008 г Комисията за защита от дискриминация (КЗД) – орган, призван да провежда държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Р България – определи цитирания по-горе проекто-текст като пряко дискриминационен (по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.) и поиска промяната му. Към настоящето писмо прилагаме копие от становището на Комисията за защита от дискриминация, който аргументира позицията си на база вътрешното и международното право.

Законът за защита от дискриминация забранява дискриминацията на база сексуална ориентация. С ограничението, че фактическото съжителство е „между мъж и жена” се лишават еднополовите двойки от възможността да узаконят връзките си. Нещо повече – отрича се съществуването на такива двойки и базисното им право да създадат семейства. Семейството е гъвкава и адаптивна единица, и постоянно се променя. Международното законодателство признава този факт и поддържа тезата, че създаването и устойчивото развитие на отношения, основани на любов, е от съществено значение за човешкия живот.
Преди две години Европейският парламент (ЕП) прие Резолюция (Resolution on Homophobia in Europe, adopted on 18 January 2006), която осъжда конституционните промени, забраняващи изключително еднополовите съюзи, каквато е и Конституцията на Р България (в чл. 46, ал. 1), и ги окачестви като форма на хомофобия. С Резолюцията ЕП настоява страните-членки да гласуват закони, с които „да се сложи край на дискриминацията, на която са жертва еднополовите партньори в сферата на унаследяването, имуществените отношения, при наемане и използване на къща/земя, пенсиониране и пенсионни възнаграждения, данъци, социално осигуряване и др.”

Г-н Президент, липсват обосновани аргументи за ограничаването на фактическото съжителство единствено до разнополова двойка. Не намирате ли за абсурдно, че всички, независимо какви са: рецидивисти; затворници; изнасилвачи; родителите, които изоставят децата си и тези, които малтретират детето и/или партньора си – всички те ще имат право на встъпване в брак или на фактическо съжителство, а хомосексуалните – не?

В интервюта проф. Герджиков заявява, че текста на чл. 13, ал. 1 от проекта не е дискриминативен и на практика се включва в групата депутати, които отказват да се съобразят със становището на КЗД, с антидискриминационното българско и международно законодателство.

Ако Семейният кодекс бъде окончателно приет във вида, в който е сега, еднополовите двойки ще бъдат лишени от редица права и законова закрила. Т. напр. право на свиждане на партньора и право на информация за състоянието на болен партньор; право на партньор да дава съгласие за ползването на органи и тъкани на починалия партньор; на партньорите в еднополова връзка няма да се признава осигурителен стаж при пенсиониране за гледане на болен партньор; право на социално подпомаганите и издръжка; право да се унаследяват и придобиват общо имущество и др.

Делегирането на права и задължения на еднополовите двойки няма да отнеме и няма да накърни правата на други граждани, не става за сметка на нечии други законни интереси.

Несъстоятелно е отхвърлянето на въпроса за сексуалната ориентация като твърде екзотичен или луксозен за законодателството. Тя е фундаментално човешко право. Специалисти в различни области на хуманитарните науки я квалифицират като един от най-определящите компоненти на човешката личност. Тези, които са дискриминирани по признак на сексуална ориентация, са поставени наравно с хората и общностите, които са жертви на расизъм, сексизъм, религиозна или етническа нетърпимост и всички други международно признати форми на преследване. Как мислите ще реагира обществеността – българската и международната – ако днес оспорим равноправието на евреите или мюсюлманите? С какви букви ще запишем имената си в историята? Правата на нехетеросексуалните хора са също толкова фундаментални, а необходимостта да бъдат защитени – дори по-неотложна, предвид отсъствието на информираност за тези групи и царящите предразсъдъци и негативизъм спрямо тях.

Обществото има полза от узаконяването на връзките между еднополови по същата причина, както и от съществуването на брака като институт. Стабилните, хармонични и предсказуеми взаимоотношения са добри за общността, за бизнеса и за всеки, който има взаимодействие със семейната двойка, независимо от пола на партньорите.

Семейният кодекс е нормативен регулатор и на практика „догонва” вече съществуващи отношения, като им дава законова и социална защита. Въвеждането на института „фактическо съжителство” нито ще „произведе” нови разнополови семейни двойки, нито нови еднополови. Узаконяването на тези съществуващи връзки ще защити партньорите и ще гарантира добруването на техните деца.
Понастоящем ощетени са най-много децата, отглеждани в еднополови двойки, защото СК не признава наличието на двама родители за тези деца. Съгласно проекто-текста, те имат само един законен родител, а другият човек не носи юридическа отговорност за тях. Следствията са многобройни и най-малкото от тях, от чисто правна гледна точка, е съзнанието, че този втори родител, който не е по-малко родител от „истинските”, законните, хетеросексуалните, защото също като тях полага грижи и дава любов на това дете, пред лицето на закона, а оттам и на обществеността, е никой. „Никой” е всеки път щом излезе с това дете за ръка на улицата. „Никой” е всеки път, когато отиде да го вземе от детската градина или от училище. „Никой” е, когато трябва да го заведе в болницата. Но дори това не е най-страшното последствие. Ако единственият законен родител на това дете претърпи злополука или почине, другият партньор/родител не притежава юридическите права да продължи да отглежда детето, каквито права имат разнополовите двойки. Детето може да бъде предадено на родителите на биологичния баща или майка, но ако и те не са живи, тогава вторият родител – фактическият – ще се състезава наравно с други кандидат-осиновители за детето, за което е полагал грижи, и на което е давал любов. Психическите последици, до които може да доведе едно такова насилствено отделяне на детето от реалния му родител, човека, към когото то се е привързало, и който е полагал грижи за него до този момент, са непредвидими.

Изводите, до които водят всички тези факти, ни връщат и към проблема. Ние смятаме, че основният дефект на този законопроект е неговата неадекватност спрямо реалностите. Вярваме, че законът трябва да отразява наличните обществени практики и нагласи, и да създава условия за безконфликтно интегриране на различията в обществото. В контекста на хомосексуалните, узаконяването на еднополовите съжителства ще покаже държавната воля да се спазва принципа за равно третиране и недискриминация, заложени в редица нормативни актове, и ще спомогне за преодоляване на хомофобията.

Качественият и позитивен дебат винаги може да бъде в интерес на постигането на консенсус, а оттам и на справедливост. Ето защо изразяваме готовност за консултации преди второто четене на СК в зала. Бихме желали да Ви запознаем с нашата професионална и лична позиция по отношение на настоящия проект.

27.10.2008 г

С уважение:

Подписи

Explore posts in the same categories: activity, human rights, lgbt, media

Етикети: , , , , , , , , , ,

You can comment below, or link to this permanent URL from your own site.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: