Архив за януари 2009

Публична дискусия “Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии”

януари 12, 2009

boytv1

В София на 15 януари 2009, четвъртък, от 11:00 часа в БТА ще се състои публична дискусия на тема “Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии”, организирана от Съвета за електронни медии, Съюза на българските национални електронни медии и Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, като дискусията ще включва презентации на СЕМ и АБРО.

През блога на доц. Нели Огнянова.

Моля, ако някой присъства, да сподели своите впечатления, защото нашите впечатления от тези организации към момента са много лоши.

Рейчъл Мадоу във Vogue

януари 11, 2009

rachel-maddow

Рейчъл Мадоу „се откроява в правенето на кабелните новини с това, че остава спокойна, когато другите не успяват„, пише в януарския брой на списание Воуг. Да, същият Воуг – библията на модата и добрия стил.

Статията, озаглавена „Оформяне на новините“ е за Рейчъл Мадоу, Кейти Курик и Кемпбъл Браун, най-силното женско присъствие в новинарския и политическия ефир.

На снимката към текста Мадоу е облечена с не-типични за Воуг дрехи – обичайните си чудновати очила, готин черен костюм и гуменки Converse. Разбира се, стилът и е една от причините тя да е толкова харесвана, и Воуг го знае:

„Стилът на нейния политически дискурс е различен от подхода, който доминира кабелните новини с крещене и обвиняване. Тя просто изразява свежи и съзнателно лаконични мнения. „Просто се опитвам да накарам хората да се съгласят с мен“, казва тя. „Опитвам се да им кажа, ‘Ето как виждам света аз.’ Не всеки ще се съгласи. Но мисля, че съм логична в мненията си и ми се ще и вие да мислите, че съм логична, защото можем да осмислим този свят, ако вие и аз, ако“ – и тук тя казва с фалшив глас на телевизионен водещ – „ако просто ме последвате!

Какво можем да очакваме скоро от Рейчъл – корица на Воуг?

Water Lilies / Naissance des pieuvres

януари 8, 2009

naissance_pieuvres-11

Water Lilies/Naissance des Pieuvres е доста интересен френски филм, който изгледах през лятото, бях се заканила да напиша 2-3 думи за него тук, но така и добрите намерения си останаха пожелателни. До днес.

Всъщност за него се подсетих, когато го видях в годишните Visibility Awards (за постижения във видимостта) на Afterellen за 2008 година, където филма е отличен за Best festival release with lesbian/bi characters. Доста странно звучаща награда, един best coming of age release би му отивал повече, но сега няма да се хващаме за подробности, пък и да даваме акъл на големите някак си не върви.

Режисьор и сценарист е 28 годишната Céline Sciamma, която е открито гей, а действието се завърта около три 15-годишини момичета, които се чудят как да убият лятото в скучно парижко предградие. Интересен е превода на оригиналното френско заглавие Naissance des Pieuvres (Раждането на октоподите) на английски като Water Lilies (Водни лилии), което изглежда доста неточно, но всъщност откриващите света на възрастните полу-девойки, полу-жени за секунди успяват от нежни линии да се превърнат в опасни октоподи, готови да се вкопчат в плячкати си.

naissance_pieuvres-3

Историята се развива бавно, което кара критиците да обявят филма за „европейски“, каквото и да означава това вече, но пък е поднесена по един много приятен и не-вулгарен начин. При все, че сценарият върви по утъпкания път на филмите за деца на прага на зрелостта, радостното е, че липсва заиграване със стереотипите, а и на всичкото отгоре, въпреки че една от героините открива своята сексуалност като лесбийка, никой не се самоубива накрая (това е спойлър).

naissance_pieuvres-4

В общи линии ситуацията е такава: Мари и Ан са аутсайдерите в предградието, като и двете много искат да са в отбора по синхронно плуване, единственото интересно нещо през това горещо и скучно лято. И докато Ан тренира с малките, тъй като е пълна и непохватна, стеснителната Мари стои отстрани и наблюдава с интерс Флориан, която е лидер на отбора за девойки старша възраст и мечта на всички младежи (и момичета) в квартала.

naissance_pieuvres-2

Оттук насетне следват ревност, откриване на сексуалността, несигурност, детска бруталност, тайно споделени моменти, загубено приятелство, намерено приятеллство и всичко останало, което може да се случи, когато си на 15, годината е 2007ма, а ваканцията е толкова скучна, че се чудиш какъв е смисъла на живота, дали да не се удавиш или пък просто да загубиш девствеността си като алтернатива. Доста смешно от сегашната ни гледна точка, но поднесено по нежен и ненатрапчив, пък макар и малко муден начин. Играта на трите млади актриси, Pauline Acquart (особено впечатляваща в ролята на Мари), Louise Blachère и Adele Haenel е адски добра, с което си заслужиха номинации за Сезар, което в допълнение към сценария, операторската работа и добрата режисура прави филма един от добрите по темата за подрастването на лесбийките (и пак повтарям, никой не се самоубива накрая).

Добрата новина е, че филмът още от лятото може да се намери у нас, при това преведен.

Раздвижване из нощния живот

януари 5, 2009

Заглавието на поста не е от най-оригиналните, но може би най-точно disco-ball1описва това, което започна да се случва през последните месеци в нощния гей и лесбийски живот на София.

До края на ноември (горе-долу) разполагахме с Есънс (предимно за лесбийки), Екзит (предимно за мъже), Витал, Адонис, Ин да Клъб и Уай Нот предимно не е ясно за кого, ша ме прощават и няколко приятелски настроени кафета. И Ялта, в която се пренесе част от публиката на Спартакус, а и от време на време правят спарта-партита под надслов „легендата е жива“ или нещо подобно, които хич не са зле, само дето не са баш гей, не са и точно микс, а нещо като нищо, но пък през лятото поне има приятна градина.

И ако за голяма част от гореизброените заведения има някаква реална причина все още да не са умрели от глад, не ми е ясно кой ходи в Адонис, откъдето минахме преди година и хм, беше като квартална кръчма в Малашевци с не по-весела атмосфера от тази на малашевските гробища.

Абе в общи линии – нищо общо с това, което беше през втората половина на деветдесетте, когато имаше няколко ЛГБТК дискотеки (Лилаво общество – здравей, здравей!) и куп барове за всеки вкус, като всичките бяха микс май без Уай Нот. Може и да бъркам, но поне в читавите като Джордж публиката беше разнородна, чалга нямаше и изобщо, освен да въздишам по тези времена, нищо друго не ми остана.

Даже скоро се чудех дали най-добрите времена на нощния живот не са вече минало, което би било абсолютна трегедия, все пак като цяло общността има по-малко семейни ангажименти, разполага с disposable income и изобщо, обича да прекарва време по локали и шантани дори през седмицата. За мен поне усещането беше за пълен застой и мракобесие на ЛГБТ фронта – затворена дискотека, замрял интерес към активизма под какавато и да е била форма, всякаки нацисти и атакисти със свободен достъп до ефир и властови механизми и само 2-3 прилични заведения, като прилични е относително, ако човек не иска да се удуши или не иска да слуша Преслава, Амет и каквото там (не ме разбирайте криво, просто си имам други музикални разбирания).

И изведнъж настана някакво раздвижване. Може да е поради световната финансова криза, най-весело у нас беше 96-97-98ма, по време на голямата икономическа криза, така че сигурно има нещо общо. Ако забележа някаква тенденция, може да спретна един регресионен анализ, който още веднъж ще докаже старата максима, че по време на криза хората се веселят като за последно.

И така – появи се второ лесбийско заведение – Липс, отвори врати и Сохо, което – алелуя, е микс, а слухове упорито говорят за отваряне на една нова (!) гей дискотека (само глей’те да не е микс!)  и за повторно отваряне на Спартакус.  От всичките тези нощни клубове имаше и има нужда. Защо?

– Защото  е добре да има конкуренция, а два лесбийски бара е по-добре от един. Може и повече даже.

– Защото обичаме микс заведения, където можем да пием по няколко бири с приятелите с гейове или братовчеда, който си идва два пъти в годината от Финландия.

– Защото ни трябва гей дискотека с размерите на Спартакус, и още няколко.

И малка рекапитулация на случилото се дотук: плюс е, че заведенията започват да изпълзяват изпод земята, да имат по две тоалетни и те да са чисти.

Минус като цяло: не се пести от аудиото и от климатика! Доброто обслужване все още е повече в сферата на пожеланията, отколкото банална реалност. Аз поне обичам да плащам за комплексна услуга, ако не ми се плаща, ще ида в малашевската кръчма. За 20 години грешките на растежа би трябвало постепенно да останат някъде в миналото.

И би било добре, ако има не-чалга вечери, щото се е видяло, че чисти от чалга заведения в момента не може да има. Нали търсенето определя предлагането, както пише в дебелата книга.

Но за да завършим позитивно – тенденцията в развитието на терени за нощен живот започва да ме изпълва с оптимизъм.

П.С. Речник: микс заведение – такова, посещавано от Л+Г+Б+Т+К, а не гей+стрейт публика.

П.П.С. Тук споменах някои вече затворени легенди, но някой път ще седна да опиша последните 15 години, както ги видях аз.

Малко проучване в началото на годината

януари 2, 2009

След 200 поста за 6 месеца, някои от които радващи се на голям интерес и други – относително непосещавани, решихме в началото на 2009та година да пуснем анкета, с която да дадем възможност на читателите на блога да гласуват за нещата, които биха искали да срещат по-често тук (не че GGW няма да продължи да бъде тюрлю-гювеч от всякакви теми, но какво пък, както сме писали в първия пост – ще се опитваме да обръщаме внимание на всичко, което поне малко има нещо общо с тематиката на блога).

Отговорите може да са повече от един.

Някои от отговорите в анкетата се припокриват, но това е с цел по-прецизно да дефинираме различните теми и проблеми, на които да обръщаме повече внимание, като имайте предвид, че никой от нас не е социолог :) А за всичко, което сме забравили – моля пуснете по един коментар.

Благодарим за отделеното време и ви желаем една още по-добра и успешна година!

П.С. Ще оставим анкетата и в сайдбара на блога за известно време.

Обявление

януари 1, 2009

Набират се двама на брой доброволци от България – жени, без значение гей, би или стрейт за визуален проект на Боряна Росса, в който, при желание и взаимни симпатии от двете страни ще участвате в ролята на лесбийки в част от римейк на „Аз застрелях Анди Уорхол“.

Тук може да намерите откъса от оригиналния филм.

В проекта е включен и римейк на „Дами канят“, но с американски актьори (и малко инфо в Openly Feminist).

Трябва да решите спешно, тъй като до 10ти януари най-късно трябва да бъдат организирани снимките.

За повече информация или за контакт с Боряна пишете на мейла ни girlsgonewise при gmail.com.