Промени в БГО Джемини

Доста се чудихме дали да анонсираме официално, че Аксиния Генчева подаде оставка като изпълнителен директор на БГО Джемини, тъй като в момента е трудно да се направи оценка на значението и последствията от това, както и да се правят някакви прогнози за гей активизма у нас (те са с голяма вероятност за неточност в среда на несигурност), така че – прочетете какво казва самата тя.

Тук или тук (благодарение на Христо и на Морската звезда) можете да видите запис на вчерашното участие на Аксиния в „Пирамида“ по ТВ2.

И нещо важно – Сергей спешно си търси дом!!!

PS. Приятели, активизмът не свършва с напускането на официален пост или на организация, а всеки един, който прави нещо – в ежедневието си, във виртуалното пространство, в медиите или на парад допринася света да се променя към по-добро.

Advertisements
Explore posts in the same categories: activity, human rights, lesbian, lgbt, media, view

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

You can comment below, or link to this permanent URL from your own site.

8 Коментари на “Промени в БГО Джемини”

  1. Аня Says:

    Сигурна съм, че Аксиния се е старала, но писмото й е едно такова… Вижте ме, каква несправедливост. Като на сцена.

    Радвам се, че сега ще дойдат нови лица. На мен лично ми писна да я гледам толкова години. На всяка проява, конференцийка, телевизионно, радио предаване беше или тя, или Деси. На какво е научила екипа си, не е ясно. Не е ясно и какъв екип е имала, защото тия хора никога не получиха признание.

    Също така ми се струва, че организациятта може и да се е разраснала настрани, но вертикално нищо не е станало, което значи, че тя е колила и бесила пет години, извън срещите на управителния съвет. Това е прекалена концентрация на власт. Освен това не виждам точно как е подсигурила бъдещето на Джемини. Проектните пари са едно на ръка, но не виждам непроектни, които дават реална свобода за развитие. Разнообразила ли е донорите, което е важно в ситуация на икономическа криза? Спечелила ли е доверието на стабилни донори, които са готови да кажат „Ето ви пари за две години, правете каквото е нужно“? Не е ясно.

    15 проекта, ОК, ама постигнала ли си е начертаните резултати? Не е ясно.

  2. girlsgonewise Says:

    Все пак, нека говорим оттук насетне какво ще стане.

    Просто защото е редно това да го напишеш под писмото на Аксиния.

  3. pak az Says:

    Ne mi se pishe v bloga na Aksinia.Hora na izpylnitelni pozicii mogat da bydat obsyzhdani na nay-raznoobrazni mesta.Tia I tuk ima vyzmozhnost da se zashtiti, ako zhelae. I nishto lichno, prosto nikoy ne e nezamenim.

    A kakvo shte stane sega – niama da propadne zemiata. Aktivizmyt prodylzhava, na nay-razlichni niva.

  4. girlsgonewise Says:

    Напълно съгласна, особено с последното :)

  5. Kurvoazie Says:

    Провокиран съм от този текст:

    ‘PS. Приятели, активизмът не свършва с напускането на официален пост или на организация, а всеки един, който прави нещо – в ежедневието си, във виртуалното пространство, в медиите или на парад допринася света да се променя към по-добро.’

    И риск да прозвучи грубо, ще кажа, че не съм очаквал такова мнение да прочета тук. Стои някак… самотно сред всико което съм срещал като изказ, мнения, поведение. А, под формата на ‘PS’, като че изниква случайно, за мен ненадейно.
    Много човешко чуствам! Много искренност и топлота. И една голяма, голяма доза оптимизъм.
    Може замисълът да е друг… какво от това. Чисто, необременено, само като факт… даже е красиво.

    Да, много хора правят по-своему гей/лезбиен активизъм. Далеч от НПО-та, далеч и стандартната представата. А като че… това е нищо. Не, това е основното!

    Всеки от тази общност с поведение, с говорене, с мнение, допринася. Даже, често си мисля, че само и единствено отделния човек е главния фактор. Неговата пасивност, активност, провокативност, отричане, признаване, е изразното средство което определи общността.
    Вероятно представата за общност е строени, в положение ‘мирно’, хора, способни без да мислят да изпъняват. Строени, в редици, не си представям общност. Най-малко еднаквомислещи.

    Смятам, че имаме общност – разнолика, многопластова, цветна… всичко си има. И няма как да е друго.

    Сигурно няма да има изненадани…, но ако наистина Аксиния напусне Джемини, то това ще е повече от положително. Каквото и да се случи, то ще е по-добро.
    Ако са ни водили надолу, ще се отзовем на дъното! Ще се отблъснем и ще тръгнем нагоре. Ако са ни водили нагоре, ще се придвижим още нагоре.

  6. girlsgonewise Says:

    Аз никога не съм била на по-различно мнение. Още от времето преди да бъда в Джемини, и след това.
    И според мен това важи не само за правата на хомосексуалните, а за всяко едно нещо на този свят.

    Интресно ми е как ти звучат нещата в блога? Агресивни, дръпнати или нещо такова?

  7. Kurvoazie Says:

    Вече доста мислих какво да ти отговоря. Все още нямам вярното.
    Написах един вариант, втори.. Разни мисли се разхождат безцелно из глата ми, което пак не върши работа.

    От написаното до сега остава фразата: ‘Хвана ме натясно!’ Вярно е, защото трябва да се говори конкретно, а не с обобщения и разни шаблонки.

    Виждам смисъл да посочвам конкретно.
    Пика за буча… също е хубав. Има нещо искренно и откровенно.
    Когато чета търся дали написаното идва от вътре или е конюктурно, манипулативно или прекалено лично.

    Имам усещане, че прекалено много отрицания има в блога. С отричане… не мисля, че се постига цел. Отричаш и после… нищо. Другия не приема или и той отрича и… всичко спира.
    Не знаех, че имаш връзка с Джемини. И никога не ми е било важно кой с какво се занимава. Свързвайки обаче Джемини и отрицанието, то намирам общо, което лично не приемам.
    Нагласата за мен е много важна. Как виждаш нещата! Ако само негатива индикираш, то той не само те настройва негативно, но и реакцията ти контролира.
    Залагам обикновенно на конструктивния подход. И това във всякаква тема.
    Блоговете за мен са лично пространство, но не и къщичка, в която има спасение.
    С подбора на теми (пикове), с начина по който се изразява отношението, всъщност се показва и личността. За това и ми е трудно, бих казал малко безсмислено, да казвам на някой какво да прави… в блога си.

    Да, но има теми които ни обединяват. По тях, по изразените виждания бих и определено много коментирам.
    Комбинацията тон, емоция или изразно средство с мисли и тези затруднява, защото трябва да разровиш до същественото, да се абстрахираш от емоционалния градус и едва тогава, след положеното усилие, да осмисляш. За това, по важни теми, мисля, че е нужно където и да се пише, от каквато и позиция да си, всеки да си налага умереност, яснота и… точност.
    Блога е изкушение да си говориш каквото ти хрумне, да споделяш каквото пожелаеш, да го отразяваш както намериш за добре. И това е право. Аз обаче съм на мнение, че си трябва самоконтрол. И ето… пак опрях до личността която пише. За това ми е трудно в посока мисли за блог.
    Всъщност аз следя мисълта. Какво се мисли в текст, чрез говорене, чрез езика на тялото, интересно ми е как се движи мисълта. В такава връзка регистрирам с участие в блог, форум, разговор.

    Накрая, след този хаос по-горе, ще си позволя само да кажа, че ми се иска да чета тук, а и навсякъде, за това как виждаме живота и нещата в него. Да си разменяме мисли, без да се напъваме да се променяме. Промяната и без напъни става. Тя или ще стане, или – не. Нарочното е временно. После при по-силна ситуация човек пак си влиза в коловоза.

    пп
    Темата за буча е като че освободен поглед, по-достоверно реагиране на действителността. В ‘Содом и Гомор'(М.Пруст) много обстойно говори за разновидностите гей (мъже) и за други неща ест. Но, там се говори за хора, събития, факти, които чисто информативно, с нови термини ако ги накичим, си е доказателство, колко ‘колелото на живота’ си се върти и, ако не си се качил на него, то просто.. си се лишил от хубавото му. Да говорим спокойно, освободено, което наричам искренно… не виждам проблем. Като че някой откриват света… сега или смятат, че света започва от завчера. Не мисля, че е фатално такова мислене, поведение, то просто е прът в колелото на живота, който се чупи… лесно. Е, тези усложнения… бих казал, че са неприятни. Създават… трусове и… емоции.
    :)

  8. ivanvladimirov Says:

    може ли коментарите да са отпреди две, даже 3 години?! какво става с „джемини“? има ли я изобщо вече? някога даваха красиви значки….


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: