Archive for the ‘art’ category

Bois и Dykes, p. 2

декември 29, 2008

10

12

14

141

13

15

16

17

181

19

20

28

29

Bois и Dykes, p. 1

декември 28, 2008

Фотографията на София Уолас улавя гледки, които обикновено не swallace1виждаме, като разкрива скрити неща и далечни пейзажи с една много откровена чувственост. Съчетанието от дълбок социален коментар и мощна визуална чувствителност, интимни портрети и прозорливи документални филми представя една смислена критика на историята, идентичността и заобикалящата ни среда.

Родена в Сиатъл, Уолас израства в много политизирана среда, заобиколена от влиятелни обществени активисти, преподаватели и независими артисти. Всички те оформят нейния откровен и отличителен фотографски стил.

Bois & Dykes е дългосрочен документален проект, който изследва концепцията за „женствена мъжественост“, като разказва визуално историите на хора, които живеят в целия спектъп идентичности от dyke, буч, tomboi, aggressive и трансджендър.

01

1

2

3

4

5

6

7

8

9

продължава…

Патриша Корнуел и един въпрос

декември 19, 2008

patricia-cornwell-1Патриша Корнуел (Patricia Cornwell) е световно известен писател на криминални романи, определяна като майката (и бащата) на жанра „съдебна медицина“ в литературата, киното и най-вече телевизията, където юбер хитове са сериали като „От местопрестъплението“, Bones и безброй други. Публикувала е шестнадесет книги от серията за Кей Скарпета, съдебен лекар и няколко други. Самата писателка е юрист по образование, като няколко години е работила като следовател, което придава голям реализъм на романите и. Интересен факт – тя е внучка на Хариет Бийчър Стоу („Чичо Томовата колиба“)

Патриша Корнуел е открита лесбийка и е женена за д-р Стейси-Ан Грубер (в Масачузетс). В интервю за The Advocate през 2008ма писателката разказва, че Били Джийн Кинг и е помогнала да превъзмогне притесненията си и да започне да дискутира сексуалността си публично.

В серията книги за д-р Скарпета племенницата на главната героиня е полицай със специално назначение и лесбийка, като в поредицата се проследява и личния и живот.patricia-cornwell-11

Повод за този пост всъщност е точно излизането на последната книга на Патриша Корнуел. В статия в сайта на CNN, където са изброени всички постижения и достойнства на писателката, никъде не се споменава факта, че тя е лесбийка. CNN са известни ако не с хомофобската си, то поне с хетеросекситката си политика, но подобно филтриране на информацията съществува и в доста други издания.

И тук възниква въпроса, който ме вълнува – трябва ли изрично в подобна статия да бъде споменато, че известната жена – писател/журналист/учен/прочие е гей? Нали в крайна сметка се борим за нормализация на хомосексуалността и да докажем, че не сме по-различни от никой друг и по тази причина искаме същите права? Дали изричното натъртване на подобен факт би имал обратния ефект – набиването в главите на хората, че има различни?

patricia-cornwell-2От друга страна, как ще постигнем нормализацията, ако не изтикваме най-отпред пред прожекторите най-видните си представителки – Патриша Корнуел, Рейчъл Мадоу, Мартина Навратилова, Елън Де Дженерис и всички други, които показват на света, че нас ни има, че сме брилянтни с това, с което се захващаме, че няма за какво да се крием и ще вземем това, което ни се полага – уважение, права и място в обществото.

Та това е и моята дилема – трябва или не трябва фактът, че някоя известна жена е лесбийка да се упоменава в статиите, които касаят професионалните и постижения.

П.С. Вметка – ние, лесбийките явно имаме някаква слабост към романите за серийни убийци – другата гранд-дама на жанра, Вал Макдърмид също е гей. И при двете, като прочетох за първи път тяхна книга, без да знам подробности, си казах „леле, тази ако не е лесбийка, ей на“.

Гейподобни мъдрости

декември 12, 2008

Пост в блога Cynical Speech, който се пързаля по ръба на политическата коректност, което, хм, може да е доста опасно и в пряк, и в преносен смисъл. Въпросите са крайно глуповати, но това е естествен резултат от всеобщата неграмотност и простотия.

levski

Кандидат обаче за най-върховна глупост на годината е постъпката на директора на ловешкия музей Спас Дочев, който свалил от художествената галерия портрет на Васил Левски с аргумента, че „В ловешката галерия гейподобен портрет на Левски няма да бъде окачен. Тази картина е срам за Апостола и не подобава да виси на каквато и да е стена“. Устните били „гейски„. Точно така.

Някакви мисли?

Фестът започна

ноември 21, 2008

4th-fest1Само да припомним, че вчера започна гей и лесбийския фест в Червената къща.

Не пропускайте останалите по програма събития.

Ще се видим там.

Промо видео за шести сезон на The L Word

ноември 11, 2008

But this season, the killer looks are not about beauty. If words could kill, you’d be dead!

Начало: 18 януари 2009.

4-ти Гей и Лесбиън фест в Червената къща

ноември 7, 2008

glueМежду 20ти и 22ри ноември тази година в Червената къща ще се състои четвърти поред гей и лесбийски фестивал.

 

 

 

Ето и програмата:

 20 ноември (четвъртък) 2008, 18.00 ч. – откриване

 

Изложби

21-28 ноември, от 15.00 до 19.00 ч., без събота и неделя
зала „Безименна“, зала „Гъливер“, вход свободен

Facing Lesbian Lives
фотографска изложба, представяща 16 фотографии на лесбийки и бисексуални жени от Холандия, Южна Африка, Никарагуа и България

Lesbian ConneXions
прожекция от международна пътуваща изложба, която заснема ежедневието, лафстайла, мнението и вижданията на лесбийските среди. В изложбата участват фотографии от 60 автора от 15 страни.

Изложба живопис
автори: Александър Гергинов, Z. и Ана-Мария Стоилова

Фотографска изложба
автор: Мария Съботинова
Вход свободен

Филми и спектакли

21 ноември (петък) 2008, 19.00 ч., Червена зала

Spanking: портрет 1
Спектакъл
за самотата, насилието и удоволствието от него.
Идея и изпълнение – Теодор Котов; Режисура – Юлиана Сайска; Композитор – Емилиян Гацов–Елби; Визуална среда – Иван Николов; Консултант сценография – Ивайло Митев
Участие във Фестивал за съвременни изкуства Акто 3 (август 2008, Битоля) и втора награда на Журито от Втори национален конкурс за съвременна хореография на Фондация „Хюмартс“ (май 2008).
Със съдействието на Центъра за култура и дебат „Червената къща“.
Не се препоръчва за лица под 18 г.
На български език, с английски субтитри.
Продължителност: 50 мин.
Вход: 8/6 лв.
 
21 ноември (петък) 2008, 10.00–16.00 ч., Червена зала

Participatory Video Workshop
презентационен ден и прожекция на материалите, заснети с участие на 15 български жени.
Вход свободен

21 ноември (петък) 2008, 20.30 ч., Червена зала

Невинност (Innocent) (реж. Саймън Чънг, игрален, 2005, Канада, Хонг Конг, 80 мин.)
Чувствителният тийнейджър Ерик е хонгконгски емигрант в Канада. Докато той се бори за своята сексуална идентичност, неговото семейство се разпада по шевовете. Ерик се увлича в поредица от афери с различни мъже и след всяка връзка придобива нов болезнен опит. Награда на канадския филмов борд за най-добър филм на Reel Asian International Film Festival в Торонто.
Прожекцията се осъществява със съдействието на Сдружение „Позор“.
С български субтитри.
Вход: 6/4 лв.

22 ноември (събота), 19.30 ч., Червена зала

Лепило (Glue) (реж. Алексис Дос Сантос, игрален, Аржентина, Великобритания, 2006, 110 мин.)

Драма/комедия заснета в малко градче насред обширната пустинна Патагония. Неопитният 15-годишен Лукас, зареден с хормони, отегчение и семейна алиенация, се мъкне с най-добрия си приятел – „мачото“ Начо и очилатата им приятелка Андреа. Тримата се впускат в пубертетски опити с лепило и секс в различни вариации помежду им.

Наградата Movie Zone – ИФФ, Ротердам; Най-добър първи филм – Г&Л ФФ, Сан Франциско; Специална награда на журито – Г&Л ФФ, Торино.
Прожекцията се осъществява със съдействието на Сдружение „Позор“.
С български субтитри.
Вход: 6/4 лв.

4-тият Гей&Лесбиън фест се провежда със съдействието на БГО Джемини.
Вход за целия фестивал: 18/12 лв

БГО Джемини и Stichting FLL ви канят на филмово училище

ноември 7, 2008

42-19909084БГО Джемини и партньорската й организация Stichting FLL (Холандия) Ви канят да участвате в училище за снимане на филм, което ще се проведе през ноември 2008 в София. Stichting FLL е холандска организация, ръководена от Линда Манс и Луиз Вербрий.

В края на училището за създаване на филми Participatory Video Workshop, участниците ще създадат кратък видео филм, който показва възгледите им за жените, женската сексуалност, култура и начин на живот, проблеми и интереси. Училището ще се води на английски език.

Участниците ще работят в екипи и ще научат как се работи с видео апаратура, ще създадат и заснемат сценарий, ще произведат филм, репортаж или видео клип за живота на жените в България.

Всяко училище продължава 5 дни. В първите два дни участниците научават снимачни техники и създават сценарий. На третият ден екипите заснемат сценария, като на следващия ден заснетото се монтира и озвучава. В края на участниците ще представят пред цялата група резултата от работата си.

На следните адреси можете да видите част от работата на FLL:

Фотографска изложба Facing Lesbian Lives. Представлява 16 фотографии на лесбийки и бисексуални жени от Холандия, Южна Африка, Никарагуа и България.

Видеоматериалите, заснети в резултат от Participatory Video Workshop.

Фотографиите от международната пътуваща изложба Lesbian ConneXions. Това е пътуваща изложба, която заснема ежедневието, лафстайла, мнението, и вижданията на лесбийските среди. В изложбата участват фотографии от 60 автора от 15 страни.

Ако желаете да участвате, пишете на office@bgogemini.org с Вашето име, възраст, контакти и малко повече за себе си. БГО Джемини ще покрие разходите за храна и транспорт на участниците.

I can’t think straight

ноември 3, 2008

I can’t think straight е заглавието на новия филм на писателката и режисьор Shamim Sarif (The Worls Unseen, лесбийска драма), в който се разказва за две жени, произлизащи от съвсем различна среда, които се влюбват една в друга.

Lisa Ray (The World Unseen и Water) and Sheetal Sheth (The World Unseen и Looking for Comedy in the Muslim World) играят пълни противоположности, които обаче неустоимо се привличат, като и двете актриси го правят по-много приятен начин.

Лиса Рей играе Тала, живееща в Лондон палестинка, която се подготвя за сватбата си в Йордания, когато среща Лейла (Шийтал Шет), млада британка от индийски произход. Тала е християнка и отворена към света, а Лейла – мюсюлманка и доста срамежлива. Нататък историята поема по своя път, а ние се надяваме, че скоро ще можем и у нас да видим как свършва.

Филмът е романтична драма с доста комични моменти, типично по английски, като прави доста прецизен разрен на днешния мултиетнически Лондон. 

Официалната премиера е на 21ви ноември.

Премиерата на „Милк“

октомври 29, 2008

Снощи в Кастро Тиътър в Сан Франциско се състоя дългоочакваната премиера на „Милк“, новият филм на Гъс Ван Сант, с Шон Пен в главната роля, посветен на живота, делата и трагичната смърт на Харви Милк.

Историята се завърна в къщи там, където започна преди три десетилетия. Кастро Тиътър беше изпълнен с миналото и настоящето на борбата за ЛГБТК права. Докато създателите и звездите на филма, както и местни политици минаваха по червения килим, мнозина хора около театъра държаха плакати с надпис „Гласувайте НЕ за Предложение №8“ и скандираха.

Кметът Гевин Нюсъм обяви, че чуства „огромна гордост“, че е на премиерата на точно този филм, при това в Сан Франциско…“

„Харви Милк даде живота си в борбата за човешки права“, каза окръжния прокурор на Сан Франциско Камала Харис. „Това е продължителна борба, която все още не е свършила“.

Филмът следва живота на Харви Милк от Ню Йорк, през магазинчето му на Кастро Стрийт във Сан Франциско до избора му за общински съветник през 1977 година, когато става първият открит гей, избран на толкова висока позиция чрез преки избори. Филмът акцентира върху борбата му за човешки права, но също така рисува любовния му живот и разцъфтяващите чувственост и гняв, разпалени в Сан Франциско от неговата внушителна личност.

Тази вечер, обратно в квартала Кастро, който сякаш пулсираше в спомените си от преди 30 години в тази хладна октомврийска вечер тълпата изглежда готова повече от всякога готова да продължи борбата на Харви Милк.