Archive for the ‘art’ category

Madonna в България

януари 31, 2009

humannaturevideo1

Преди седмица една приятелка ми разказа за снимка в „Хепи“, където се мъдрят откровено голите гърди на Мадона. Последва дискусия доколко това е приемливо за хранително заведение.

Преди 4 дни по един от най-нафталинените кабелни канали даваха „В леглото с Мадона“. Хареса ми, не бях го гледала.

Онзи ден, на път за вкъщи в таксито измежду обикновения 90тарски траши диско-поп, бълващ от радио „Фреш“, в рамките на едва 20 минути прозвучаха 2 песни от най-добрия за мен период на Мадона. „Bedtime stories“ и „Vogue“.

Вчера се появи „официален слух“, че Мадона ще се отбие и в България в края на тазгодишното си европейско турне.

Като че ли някой или нещо отгоре е знаел какво предстои.

Няма да се впускам в размишления относно гласовите данни на Мадона, последните и 2-3 албума или истинността на британската си изтънченост, в която се опита да ни убеди напоследък.

Мадона е икона на много нива – в поп-музиката, в развлекателния бизнес, и не на последно място в гей-общността. Благодарение на нея първо (а чак след това на „Сексът и градът“), сексуалността се превърна от табу в съвсем обикновена ежедневна тема на разговор. В светът на Мадона винаги е било ОК да си гей. Благодарение на нея светът като че ли е станал малко по-запознат с темата, и малко по-възприемчив.

Мадона показа на света и друго – че е възможно да си жена и да успееш. И че това е ОК също.

Вярно е, не съм почитател на всяка нейна песен и дискографията и не ми е на дневен ред в плейлиста. Но няма да излъжа, ако кажа, че песните и от 80те до към късните 90 за мен, а предполагам и за много от вас, са от огромно значение – както социално, така и чисто емоционално. Колко гей-хора, които познавате, не знаят наизуст хореографията от клипа на „Vogue“ или текста на „Holiday“, например?

И така, чакаме официално потвърждение и дати на този слух.

Чудесна новина е, че най-накрая ще я видим и ние, без да се налага да пътуваме на поклонения до най-близките места, където има концерт – Хамбург, Амстердам или Париж.

Реклами

Water Lilies / Naissance des pieuvres

януари 8, 2009

naissance_pieuvres-11

Water Lilies/Naissance des Pieuvres е доста интересен френски филм, който изгледах през лятото, бях се заканила да напиша 2-3 думи за него тук, но така и добрите намерения си останаха пожелателни. До днес.

Всъщност за него се подсетих, когато го видях в годишните Visibility Awards (за постижения във видимостта) на Afterellen за 2008 година, където филма е отличен за Best festival release with lesbian/bi characters. Доста странно звучаща награда, един best coming of age release би му отивал повече, но сега няма да се хващаме за подробности, пък и да даваме акъл на големите някак си не върви.

Режисьор и сценарист е 28 годишната Céline Sciamma, която е открито гей, а действието се завърта около три 15-годишини момичета, които се чудят как да убият лятото в скучно парижко предградие. Интересен е превода на оригиналното френско заглавие Naissance des Pieuvres (Раждането на октоподите) на английски като Water Lilies (Водни лилии), което изглежда доста неточно, но всъщност откриващите света на възрастните полу-девойки, полу-жени за секунди успяват от нежни линии да се превърнат в опасни октоподи, готови да се вкопчат в плячкати си.

naissance_pieuvres-3

Историята се развива бавно, което кара критиците да обявят филма за „европейски“, каквото и да означава това вече, но пък е поднесена по един много приятен и не-вулгарен начин. При все, че сценарият върви по утъпкания път на филмите за деца на прага на зрелостта, радостното е, че липсва заиграване със стереотипите, а и на всичкото отгоре, въпреки че една от героините открива своята сексуалност като лесбийка, никой не се самоубива накрая (това е спойлър).

naissance_pieuvres-4

В общи линии ситуацията е такава: Мари и Ан са аутсайдерите в предградието, като и двете много искат да са в отбора по синхронно плуване, единственото интересно нещо през това горещо и скучно лято. И докато Ан тренира с малките, тъй като е пълна и непохватна, стеснителната Мари стои отстрани и наблюдава с интерс Флориан, която е лидер на отбора за девойки старша възраст и мечта на всички младежи (и момичета) в квартала.

naissance_pieuvres-2

Оттук насетне следват ревност, откриване на сексуалността, несигурност, детска бруталност, тайно споделени моменти, загубено приятелство, намерено приятеллство и всичко останало, което може да се случи, когато си на 15, годината е 2007ма, а ваканцията е толкова скучна, че се чудиш какъв е смисъла на живота, дали да не се удавиш или пък просто да загубиш девствеността си като алтернатива. Доста смешно от сегашната ни гледна точка, но поднесено по нежен и ненатрапчив, пък макар и малко муден начин. Играта на трите млади актриси, Pauline Acquart (особено впечатляваща в ролята на Мари), Louise Blachère и Adele Haenel е адски добра, с което си заслужиха номинации за Сезар, което в допълнение към сценария, операторската работа и добрата режисура прави филма един от добрите по темата за подрастването на лесбийките (и пак повтарям, никой не се самоубива накрая).

Добрата новина е, че филмът още от лятото може да се намери у нас, при това преведен.

Bois и Dykes, p. 3

декември 30, 2008

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

Bois и Dykes, p. 2

декември 29, 2008

10

12

14

141

13

15

16

17

181

19

20

28

29

Bois и Dykes, p. 1

декември 28, 2008

Фотографията на София Уолас улавя гледки, които обикновено не swallace1виждаме, като разкрива скрити неща и далечни пейзажи с една много откровена чувственост. Съчетанието от дълбок социален коментар и мощна визуална чувствителност, интимни портрети и прозорливи документални филми представя една смислена критика на историята, идентичността и заобикалящата ни среда.

Родена в Сиатъл, Уолас израства в много политизирана среда, заобиколена от влиятелни обществени активисти, преподаватели и независими артисти. Всички те оформят нейния откровен и отличителен фотографски стил.

Bois & Dykes е дългосрочен документален проект, който изследва концепцията за „женствена мъжественост“, като разказва визуално историите на хора, които живеят в целия спектъп идентичности от dyke, буч, tomboi, aggressive и трансджендър.

01

1

2

3

4

5

6

7

8

9

продължава…

Патриша Корнуел и един въпрос

декември 19, 2008

patricia-cornwell-1Патриша Корнуел (Patricia Cornwell) е световно известен писател на криминални романи, определяна като майката (и бащата) на жанра „съдебна медицина“ в литературата, киното и най-вече телевизията, където юбер хитове са сериали като „От местопрестъплението“, Bones и безброй други. Публикувала е шестнадесет книги от серията за Кей Скарпета, съдебен лекар и няколко други. Самата писателка е юрист по образование, като няколко години е работила като следовател, което придава голям реализъм на романите и. Интересен факт – тя е внучка на Хариет Бийчър Стоу („Чичо Томовата колиба“)

Патриша Корнуел е открита лесбийка и е женена за д-р Стейси-Ан Грубер (в Масачузетс). В интервю за The Advocate през 2008ма писателката разказва, че Били Джийн Кинг и е помогнала да превъзмогне притесненията си и да започне да дискутира сексуалността си публично.

В серията книги за д-р Скарпета племенницата на главната героиня е полицай със специално назначение и лесбийка, като в поредицата се проследява и личния и живот.patricia-cornwell-11

Повод за този пост всъщност е точно излизането на последната книга на Патриша Корнуел. В статия в сайта на CNN, където са изброени всички постижения и достойнства на писателката, никъде не се споменава факта, че тя е лесбийка. CNN са известни ако не с хомофобската си, то поне с хетеросекситката си политика, но подобно филтриране на информацията съществува и в доста други издания.

И тук възниква въпроса, който ме вълнува – трябва ли изрично в подобна статия да бъде споменато, че известната жена – писател/журналист/учен/прочие е гей? Нали в крайна сметка се борим за нормализация на хомосексуалността и да докажем, че не сме по-различни от никой друг и по тази причина искаме същите права? Дали изричното натъртване на подобен факт би имал обратния ефект – набиването в главите на хората, че има различни?

patricia-cornwell-2От друга страна, как ще постигнем нормализацията, ако не изтикваме най-отпред пред прожекторите най-видните си представителки – Патриша Корнуел, Рейчъл Мадоу, Мартина Навратилова, Елън Де Дженерис и всички други, които показват на света, че нас ни има, че сме брилянтни с това, с което се захващаме, че няма за какво да се крием и ще вземем това, което ни се полага – уважение, права и място в обществото.

Та това е и моята дилема – трябва или не трябва фактът, че някоя известна жена е лесбийка да се упоменава в статиите, които касаят професионалните и постижения.

П.С. Вметка – ние, лесбийките явно имаме някаква слабост към романите за серийни убийци – другата гранд-дама на жанра, Вал Макдърмид също е гей. И при двете, като прочетох за първи път тяхна книга, без да знам подробности, си казах „леле, тази ако не е лесбийка, ей на“.

Гейподобни мъдрости

декември 12, 2008

Пост в блога Cynical Speech, който се пързаля по ръба на политическата коректност, което, хм, може да е доста опасно и в пряк, и в преносен смисъл. Въпросите са крайно глуповати, но това е естествен резултат от всеобщата неграмотност и простотия.

levski

Кандидат обаче за най-върховна глупост на годината е постъпката на директора на ловешкия музей Спас Дочев, който свалил от художествената галерия портрет на Васил Левски с аргумента, че „В ловешката галерия гейподобен портрет на Левски няма да бъде окачен. Тази картина е срам за Апостола и не подобава да виси на каквато и да е стена“. Устните били „гейски„. Точно така.

Някакви мисли?