Archive for the ‘misc’ category

Бареков и гей мафията

юли 28, 2009

barekov

На Николай Бареков искам да кажа само: след днешното предаване гей мафията е по петите ти!

Be afraid, very afraid!

П.С. И на него, и на Ицо Петрофф – хомосексуален бе, хора, хомосексуален. „Хетеросексуалист“ и „хомосексуалист“ говори за лоша езикова култура, а ние не очакваме такива неща от известни писатели и журналисти, нали?

Рожден ден

юни 3, 2009

rainbow cake

Отново е месец юни и отново се очертават интересни събития, които ще се опитаме да отразим максимално изчерпателно и достоверно.

А днес този блог празнува първия си рожден ден, който няма да е последен, обещаваме :)

И хиляди благодарности на хората, които ни сътрудничат, подкрепят и четат!

GGW

Лица, тела, персонажи: истории от Куба

юни 1, 2009

babak salari

Издателство Жанет 45 публикува колекцията от снимки на Бабак Салари „Лица, тела, персонажи: истории от Куба“. Малко повече:

„Лица, тела, персонажи: истории от Куба“ е колекция от документални фотографии на хомосексуалната и артистична общност в Хавана. Това е третото задълбочено изследване на Бабак Салари върху гей-субкултурите в Латинска Америка. Насочвайки своя фокус върху идентичността и сексуалността, творбите са своеобразно продължение на „Време в Хючитан“, проект на Салари от 1994, който изучава уникалната култура в Хючитан, Мексико, където хомосексуалните са ценени и приемани като важни членове на общността и семейството. Пътуването му до Хавана през март 2001 вдъхновява Салари да се върне към тази тема. Малко след това той започва да документира разнородната общност от сексуални работници, студенти, артисти и други личности които се превръщат в главните герои на „Хомосексуални в периферията“. Подобно на „Време в Хючитан“, „Хомосексуални в периферията“ е интимен поглед върху един обществен сегмент, в който хомосексуалните и други малцинствени групи получават уважение и свобода, които мейнстрийма на обществото не им предлага.

След като показва „Хомосексуални в периферията“ по време на фестивала Image+Nation в Монреал през септември 2001, Салари пътува до Югозападен Афганистан, за да документира хуманитарната мисия на Medecins du Monde. Завръща се в Куба през юли 2002, където започва работа по нов проект с помощта на Роберто Сурбано, тогавашния вицепрезидент на UNEAC (Съюзът на кубинските творци и писатели). До август 2002 проектът еволюира във “Лица, тела, персонажи: истории от Куба”, в който Салари документира съзидателите на кубинската култура. Като събира заедно трийсет от най-прочутите кубински творци, от танцьори до драматурзи и фотографи, Салари става съпричастен на тяхната мисия да изобличат, изследват и надмогнат границите на сексуалността и идентичността.“

Заслужава си.

Аксиния Генчева в Темата на Нова за еднополовите връзки

март 23, 2009

Интересно предаване, което показва за „представителни“ мнения на хетеросексуалното общество в България мненията на няколко човека от село Глухарче, село Македонци и село Ресен, както и на двама от „законотворците“ ни  – Огнян Герджиков и Павел Чернев.

Мненията на всички тези хора са стряскащо еднакви, закостеняли и патриархални. Сякаш извадени от 19 век.  Вижда се с невъоръжено око, че видеото е много манипулативно и не представя мненията на повечето свъременни българи. Поставянето на подобен контраст между съвременни хора, живеещи в съвременен град, и хора, живеещи в недотам социално напредналите краища на България, е очевидно тенденциозно, но не ни учудва.

С всичките ни уважения към хората от провинцията, от кога мнението на младо семейство, живеещо в село Ресен, е определящо за модерна България? Кой дава право на тези хора да твърдят, че едно дете, отгледано от двама бащи или две майки, ще порасне гей, след като са правени задълбочени изследвания в областта и е доказано, че това не е определящо?

За заключение, ще цитираме една от интервюираните, която спомена следното:

„[…]Не толкова грешката да обичаш човек от своя пол, а грешката да отглеждаш дете с партньор от своя пол. А децата, както знаем, са жестоки.[…]“

(словоредът и логическата връзка са запазени).

От кога да обичаш или да отглеждаш дете е грешка?

А децата са такива, каквито ги възпитаме. Просто си отстояват възгледите без задръжки. А тези възгледи ги възпитаваме ние.

L Word парти с Белослава на 25 март

март 9, 2009

Наближава поредното L Word парти в клуб ID, като това е на път да се превърне в традиция, при това от добрите такива.

Този път специалното участие ще е на Белослава (наистина!), освен това ни очакват разни други изненади, музиката отново ще е приятна, така че народе – юруш на партитата! Сега остава ние да направим купона наистина добър и на ниво.

plazmi_beloslava-copy

Клубът се намира на ул. Кърнинградска 19Б, на ъгъла с Витошка, а телефонът за резервации е  0898 200 000.

V-day

февруари 13, 2009

voisines_bleu_web566

V-day като Voisines-day, или майната му на кичозния Валентин, да обърнем внимание на красивите си съседки.

И никакво поддаване на кичозната истерия около този толкова свят за пиянството на един народ ден!

Плакатът е от mai 68- mai 08.

Резултати от анкетата на GGW

февруари 8, 2009

resultati-anketa

Това са резултатите от анкетата, която пуснахме в началото на годината и са към днешна дата (по причина, че не знам как да я затворя, единствената опция е „изтриване“, което всъщност не е опция).

Няма да правим обстоен анализ, тъй като табличката е достатъчно красноречива, но е добре да знаем, че много хора се интересуват от активизъм, човешки права и това което става у нас, искат да четат повече коментари и анализи (които криво-ляво се опитваме да пишем).

Нормален е големия интерес към нощния живот и различните барове и клубове, тъй като към момента те са единствената социална сцена за лесбийките и гей жените в България, поради липса на кафенета, бистра, книжарници, самодейни и спортни клубове, които да са ексклузивно за нас  (не просто френдли).

Явно най-малко са желаещите да четат за спорт, което много ме изненадва, защото е против всякакви стереотипи, че лесбийките са активни спортистки и се интересуват от софтбол, бойни изкуства, бокс и футбол, но така или иначе няма да изпускаме интересни неща, просто няма да се оливаме безкрайно.

Това е около анкетата, дано нещата, за които ще пишем оттук насетне да са в по-голямата си част хубави и обнадеждаващи.

За изказванията на Бойко Борисов и двойните стандарти на родните политици

февруари 5, 2009

По повод изказванията на Бойко Борисов в Чикаго, където той на среща с местната диаспора е казал: „Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 000-800 000 турци, 2,5 млн. пенсионери. Това е срещу ГЕРБ. И вие като избягахте – милион и половина, материала, който се явява на избори никак не е голям„, напомняме неговото дискриминационно спрямо ЛГБТ общността изказване от ноември миналата година: „Бих направил всичко хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на вземането на важни решения.

Към господата от БСП и ДПС, които днес в един глас викнаха, че изказванията на Борисов са опасни и шизофренни и насаждат дискриминация и омраза по възрастови, етнически и религиозни признаци: къде сте вие през останалото време, когато този човек и безброй като него насаждат в медии и обществено пространство омраза към хомосексуалните, когато ни дискриминират, когато поведението им е откровено противозаконно??? Къде бяхте по време на гей парада, когато се изля толкова явна дискриминационна помия???

А?

П.С. Не защитавам Бойко Борисов, но подобна „загриженост“ е проява на двойни стандарти и опит за извличане на политически дивиденти.

Блогролът на GGW

януари 27, 2009

Общо-взето, тъй като концепцията на блога все още се бистри, а сме решили той да стане едно наистина приятно (и най-вече полезно) място, продължаваме с опитите за промяна. За целта пуснахме анкета, която ще приключи в края на месеца, но засега резултатите са доста изненадващи, като най-желани за четене се оказват материали за ЛГБТК активизма у нас и за нощния живот (пак у нас).

Опитваме се да увличим максимално авторските ревюта на филми, коментарите и инфото за нещата, които се случват в България, като няма да пренебрегваме и събитията и гей-активизма по света, известните лесбийки, културата на нашата общност.

Идеята сега е освен досегашните блогове във връзките, които по наше мнение са по-насочни към ЛГБТ активизъм и проблематика  да включим и блогове на хора от общността, като първите, които отиват в сайдбара от ляво са тези на Аксиния Генчева – Муша Буша в пространството и на Крийс – Животът на едно (гей) момче от Благоевград. Така чрез по-личните ракази и виждания на блогъри картината на нашия живот и на ситуацията в България става по-пълна, по-цветна и по-обективна.

Ако искате да ни предложите Вашия блог или блога на Ваш приятел, моля пуснете по един коментар под темата, кой знае какви изисквания няма, освен авторите да са част от ЛГБТК света във възможно най-широките граници на понятието.

Ако пък желаете да публиуваме Ваш материал, мнение, виждане за по света и у нас, винаги сте добре дошли, мейлът ни е .

Раздвижване из нощния живот

януари 5, 2009

Заглавието на поста не е от най-оригиналните, но може би най-точно disco-ball1описва това, което започна да се случва през последните месеци в нощния гей и лесбийски живот на София.

До края на ноември (горе-долу) разполагахме с Есънс (предимно за лесбийки), Екзит (предимно за мъже), Витал, Адонис, Ин да Клъб и Уай Нот предимно не е ясно за кого, ша ме прощават и няколко приятелски настроени кафета. И Ялта, в която се пренесе част от публиката на Спартакус, а и от време на време правят спарта-партита под надслов „легендата е жива“ или нещо подобно, които хич не са зле, само дето не са баш гей, не са и точно микс, а нещо като нищо, но пък през лятото поне има приятна градина.

И ако за голяма част от гореизброените заведения има някаква реална причина все още да не са умрели от глад, не ми е ясно кой ходи в Адонис, откъдето минахме преди година и хм, беше като квартална кръчма в Малашевци с не по-весела атмосфера от тази на малашевските гробища.

Абе в общи линии – нищо общо с това, което беше през втората половина на деветдесетте, когато имаше няколко ЛГБТК дискотеки (Лилаво общество – здравей, здравей!) и куп барове за всеки вкус, като всичките бяха микс май без Уай Нот. Може и да бъркам, но поне в читавите като Джордж публиката беше разнородна, чалга нямаше и изобщо, освен да въздишам по тези времена, нищо друго не ми остана.

Даже скоро се чудех дали най-добрите времена на нощния живот не са вече минало, което би било абсолютна трегедия, все пак като цяло общността има по-малко семейни ангажименти, разполага с disposable income и изобщо, обича да прекарва време по локали и шантани дори през седмицата. За мен поне усещането беше за пълен застой и мракобесие на ЛГБТ фронта – затворена дискотека, замрял интерес към активизма под какавато и да е била форма, всякаки нацисти и атакисти със свободен достъп до ефир и властови механизми и само 2-3 прилични заведения, като прилични е относително, ако човек не иска да се удуши или не иска да слуша Преслава, Амет и каквото там (не ме разбирайте криво, просто си имам други музикални разбирания).

И изведнъж настана някакво раздвижване. Може да е поради световната финансова криза, най-весело у нас беше 96-97-98ма, по време на голямата икономическа криза, така че сигурно има нещо общо. Ако забележа някаква тенденция, може да спретна един регресионен анализ, който още веднъж ще докаже старата максима, че по време на криза хората се веселят като за последно.

И така – появи се второ лесбийско заведение – Липс, отвори врати и Сохо, което – алелуя, е микс, а слухове упорито говорят за отваряне на една нова (!) гей дискотека (само глей’те да не е микс!)  и за повторно отваряне на Спартакус.  От всичките тези нощни клубове имаше и има нужда. Защо?

– Защото  е добре да има конкуренция, а два лесбийски бара е по-добре от един. Може и повече даже.

– Защото обичаме микс заведения, където можем да пием по няколко бири с приятелите с гейове или братовчеда, който си идва два пъти в годината от Финландия.

– Защото ни трябва гей дискотека с размерите на Спартакус, и още няколко.

И малка рекапитулация на случилото се дотук: плюс е, че заведенията започват да изпълзяват изпод земята, да имат по две тоалетни и те да са чисти.

Минус като цяло: не се пести от аудиото и от климатика! Доброто обслужване все още е повече в сферата на пожеланията, отколкото банална реалност. Аз поне обичам да плащам за комплексна услуга, ако не ми се плаща, ще ида в малашевската кръчма. За 20 години грешките на растежа би трябвало постепенно да останат някъде в миналото.

И би било добре, ако има не-чалга вечери, щото се е видяло, че чисти от чалга заведения в момента не може да има. Нали търсенето определя предлагането, както пише в дебелата книга.

Но за да завършим позитивно – тенденцията в развитието на терени за нощен живот започва да ме изпълва с оптимизъм.

П.С. Речник: микс заведение – такова, посещавано от Л+Г+Б+Т+К, а не гей+стрейт публика.

П.П.С. Тук споменах някои вече затворени легенди, но някой път ще седна да опиша последните 15 години, както ги видях аз.