Не ми се искаше да заливам блога с леко побеснели коментари в рамките на два дена, но у нас като няма – няма, като има – има: новини, събития и разбира се, простотии.
Ядосах се на това, че управляващият ни политически елит в един глас запищя за човешки права и дискриминация, защото така му изнася в настоящия момент, но когато им е по-удобно, Атака, БНС и знайни и незнайни герои на нашето време си говорят каквото си искат в печатни и електронни медии. На същите хора им е все тая за всякаква останала дискриминация, чрез която не се печелят избори, а по време на парад на гордостта е добре и да докажат на света мъжествеността си, която явно в дребните им душици стои под една голяма питанка.
Толкова за това. По-важното от вчерашния ден, минал под знака на „дискриминацията“ е делото, което една обикновена жена спечели за дискриминация на основание сексуална ориентация.
Важно е поняколко причини – това е правен прецедент, и въпреки че правото у нас не се основава на прецеденти, би следвало да очакваме, че това ще има своето отражение върху подобни бъдещи дела; една жена проявява безкрайна смелост и се бори за правата си, въпреки че това може да я стигматизира допълнително; обществото чу, въпреки че само с половин ухо, че у нас дискриминацията на основание сексуална ориентация се наказва.
Тези неща обаче не ми попречиха да се почуствам безсилна и да се вбеся поради това, че в затворите все още следят и вписват в досиетата на хората като вид девиация сексуалната ориентация, че прокурор си позволява да дискриминира, че за пропуснати 2 години от живота обезщетението е 300 лева, а наказани реално няма. Всички знаем, че прокурорите, които вземат решения за прeдсрочно освобождаване често го правят срещу съответното възнаграждние (Ванковци и Очи бол), а когато им се откаже, последствията са много неприятни. Честно, ще се радвам ако ни наложат предпазна клауза за правосъдие от ЕС. Това е турски клозет, а на съдебна система. Трябва да се изрине из основи, за да заработи изобщо някога.
Вбесявам се на коментарите в медиите и волната интерпретация на случилото се. Когато най-сетне се направи стъпка в посока подобряване на човешките права, всички се втурват да се подиграват на една жена, а после с радост се включват в цирка „Борисов в пиесата „До Чикаго и назад (почти по Алеко)“.
Сега, сигурно пуристите ще кажат, че бисексуалните жени не са лесбийки, че всеки трябва да си гледа гьола и собствените права, а на мнозина вероятно блога изглежда пълен с мрънкане и агресия, но е много трудно на днешно време у нас човек да не е крив и сдухан от безсилие. И аз искам да пиша за купони и партита, за лъскави сериали и звездни разводи, но някак си все не се получава.
Последни коментари