Posted tagged ‘блог’

Избирателни предразсъдъци

януари 24, 2009

В блога на Христо тази седмица се появи една изключително интереса публикация за лесбийската общност (силно казано „общност“) у нас – Стереотипи, стереотипи… и малко предразсъдъци, която се явява продължение на темата му Избирателна лесбийственост, под която се завихри доста остра дискусия.

За съжаление, ние не можем да не се съгласим с голяма част (>90%) от написаното от Христо. Какво мислите вие?

Дали наистина у нас вътрешнообщностната дискриминация е толкова силна, дали тя в момента е основния ни проблем, защо става така, че когато трябва да търсим правата си или да излезем на парад, всички хукват в различни посоки, а е канонична догма да се гласува с смс-и за българските кандидати за Мистър Гей-Балкани и Мис Лесбийка -Тутракан?

Защо буч, бой и агресив жените са маргинализирани от голяма част от българските лесбийки, а разнообразието вътре в общността не се поощрява, въпреки че се опитваме мъцайки да обясним на света, че да си различен е нормално и че това не те изключва от голямото човешко семество.

Any thoughts?

Реклами

За Бойко Борисов и …

ноември 25, 2008

boykoПрез блога на Вени Марковски попаднахме на интересна публикация в e-vestnik от 10ти ноември, с прелюбопитното заглавие „Бойко Борисов и хомосексуализмЪт“ (хомосексуалността бе, ще напечатам кратки наръчници за коректна реч и заедно с една граматика ще ги разпратя по всички медии, бел. авт.).

Статията започва с разглеждане на заигравката на Борисов с етническия проблем (който няма да обсъждаме тук) и продължава с прословутото изказване, което няма друг начин да се квалифицира, освен като дискриминативно. Общо-взето, журналистите от медията (в която междувпрочем често се появяват много интересни материали) тълкуват поведението на кмета като опит за изместване на фокуса и „(…) Борисов насочва недоволните, като му създава образ на гей. Дали това е почтено или не, по-важното е, че на практика кметът подменя критиката към управлението на Станишев с дискредитиране на примитивно равнище.

Ситуацията поставя въпрос за политическото бъдеще на Бойко Борисов. Неговата партия е член на Европейската народна партия, но само за седмица той направи две прегрешения – защити, макар и с уговорки, възродителния процес и отправи “обвинения” в хомосексуализъм, което само по себе си е скандално от гледна точка на европейските ценности. Не става въпрос за присъствието на гейове в политиката (например кметът на Париж, кметът на Берлин са такива), а за демократични принципи и отношение. Хомосексуалистите са били изтребвани по време на Третия райх наравно с циганите и евреите. Агресивно отношение към тях показват днешни националисти, които в много случаи са зле прикрити фашисти.

Очевидно Борисов се самозаявява като политик, по-близък до загиналия неотдавна австрийски националист Георг Хайдер, отколкото като десен демократ. Реакцията от ЕНП сигурно няма да закъснее.

А у нас националистите обичат да говорят против хомосексуализма. Досега от българските политици само Волен Сидеров и Бойко Борисов са се снимали голи. Сидеров имаше гола сесия в лайфстайл списание преди 10-ина години, а Борисов неколкократно се появява по бицепси, за последно преди месец на корицата на сп. “По-здрави”.“

Доста интересен анализ, при това положителен, коректен и интересен като заключения. Жалко, че авторът не се е подписал с името си, но явно започват да прелитат бели лястовици в медийното пространство.

Колкото до г-н Борисов, заиграването му с различни каузи, идеи и обществени групи както може да привлече гласоподаватели, така може да му изиграе и много лоша шега. От мачистки подмятания до хомоеротични заигравки с голи фотосесии и иди-ми-дойди ми с провеждането на парада посланията, излъчвани към ЛГБТ общността и нормалните, разумни хора са крайно противоречиви и не позволяват да се състави ясна представа как той би реагирал в определена ситуация. Непредвидимостта не е добро качество за един политик (неща извън тематиката на този блог в политиката му няма да коментираме, но и те подават доста неясни и недобри сигнали).

Все пак, явно ЕНП е размахала пръст, или пък Борисов е осъзнал какви глупости говори, тъй като във вестник „Уикенд“ от миналата седмица излезе доста пространно интервю, в което той се оправдава и обяснява, как за него няма значение кой какъв е и тн.т., ако остане време, ще го сканираме/снимаме/препишем.

Мдам, избори идат и тепърва ще се нагледаме и наслушаме на дивотии.

Коментар на Вени Марковски за решението на КЗД (и наш)

ноември 25, 2008

Коментар на Вени Марковски в блога му за решението на Комисията за Защита от Дискриминация да санкционира Бойко Борисов за изказване, че „в БСП всички са без морал.“

Въпреки пристрастността си, г-н Марковски съвсем резонно се чуди, защо няма подобно решение за изказването, че „хора с хомосексуални нагласи“ нямат място в управлението на държавата и заключава, че „с такова изказване в Европа, Бойко Борисов щеше да е вече вмирисан политически труп, а не радващ се на благосклонно отношение на медиите герой„.

Дали щеше да е политически труп или не е доста спорно, но със сигурност щяха да последват санкции, които да служат като червен сигнал за всякакви други разбирачи и пишман-политици, които от чист популизъм (и не само) използват езика на омразата.

И пак стигаме до това, че КЗД не си гледа работата. Ако със същата скорост действаше по другите сигнали, както се е задействала при този за изказването на кмета на София, вероятно сега доста медии щяха да се замислят дали да канят хора с прабългарски никове, евангелски фундаменталисти и прочие особи, чието място е другаде, само не и в националния ефир.

И доста други неща, разбира се, просто се хващаме за основното в момента – че ни е отнета възможността за нормален диалог и свободно изказване. А ратниците на това, че у нас свобода на словото ИМА трябва доста да се потрудят, за да намерят доказателства за това. И няма да успеят.

Две блог реакции още

ноември 24, 2008

Отново при Петя, статията „Казва му се ИЗБОРИ“ и в блога What about? , където Минерва прави много хубав коментар за проекта за Семеен Кодекс, фактическото съжителдтво и правата на хомосексуалните у нас в темата „Кой с кого си ляга„.

Прочетете и двата поста, няма да пускам цитати, защото ми е трудно да избера, но си заслужават, определено.

Двойни стандарти в журналистиката

ноември 19, 2008

marinela-lipcheva1Заглавието на нашия пост, за разлика от това на статията на г-жа Маринела Липчева-Вайс не завършва с питанка. Защото отдавна сме намерили отговор на този въпрос.

Двойни стандарти в журналистиката?“, на известния български журналист и коментатор Маринела Липчева-Вайс е публикувана в електронното издание на Дойче Веле и засяга проблемите за дискриминацията и езика на омразата в едни от най-тиражните български издания (в статията специално са посочени ВАЦ-овите парцали 24 часа и Труд), както и за двойните стандарти, прилагани от германски медии в Германия и България.

Въпреки че отдавна този проблем е известен у нас и са сигнализирани институции, най-сетне журналист, който не живее и не работи в България дръзва да изрече ужасно неприятната истина – не се спазват нито етични правила, нито писани закони, като по този начин се насърчава дискриминацията и омразата към различни групи у нас.

Като пример е дадена забавлително-хумористичната страница на „24 часа“, в която „… букетът от вицове, поднесен на читателя, е озаглавен: Подредба на изискано парти: гей, мутра, гей, мутра …  (…) Ще си позволя малък анализ, за да видим, на какво се смее или би трябвало да се смее читателят на “24 часа”. Първо, вицът за гея е поставен редом до вица за мутрата. Така де! Там му е мястото, до субектите, които са криминално проявени и които обществото презира. Само че мутрата може и да е прост човечец, ама е симпатичен, защото е тарикат или поне се прави на такъв. А така нареченият гей? С изключение на може би един, вицовете за него, публикувани в горепосочения вестник, са гнусни. От тях ти се повдига. Защо ли? Ами защото става дума за извратеност! Това трябва да си каже читателят на българския вестник, издаван с пари на германския медиен концерн ВАЦ.“  Това, както и много други неща трябва да си каже уважаемия, скъп читател, чийто индоктриниран от години мозък трябва да го кара да трепери от страх пред не-българските опасности и да прегръща посочените от Тошо Тошев и сие спасители на нацията.

Госпожа Липчева-Вайс заключава: „В България всичко е възможно … (…) Нищо чудно ВАЦ наистина да създадат журналистическо училище в София. Чудя се обаче, на кои правила ще се учат там младите колеги – на онези, на които се подчиняваме ние тук в Германия, включително и изданията на ВАЦ, или на онези, от които вацовските издания в България все още печелят добри пари.“

А пък ние можем само да кажем – тъжно е, че човек може да изрича тези неща, само когато е извън България.

П.С. политически коректно е „хомосексуален“.

За СК в Идеалист

ноември 19, 2008

logo-idealistВ блога на Идеалист излезе коментар на Боряна Джамбазова за промените в Семейния Кодекс, като втората част е озаглавена „Gay unfriendly„.

Коментарът всъщност е доста френдли и е заявка за бъдеща сериозна журналистика по ЛГБТ проблемите, въпреки че статията е по-скоро информативна, отколкото аналитична (добронамереност лъха, но пък не е заявена ясна позиция по въпроса).

Първа част, по общо за новия Семеен Кодекс.

След „Сеизмограф“

ноември 18, 2008

Ще ми се да напиша няколко реда за реакциите към представянето на Станимир в „Сеизмограф“ миналата събота. В същото време не ми се иска да звуча менторски, но ще е трудно, затова моля за извинение предварително, ако съм настъпила нечии чувства.

Съвсем накратко за преговор: Станимир Панайотов, философ, гостува в „Сеизмограф“ за дебат относно фактическото съжителство и в частност, това за гей двойките. Негов опонент, един господ знае защо, бе Павел Чернев, юрист и депутат на парламентарната група на БНС. Водещ, разбира се, Светла Петрова.

Какво всъщност се случи?

Самият дебат бе саботиран предварително (съзнателно или не, все едно), тъй като за опонент на Станимир бе поканен човек с твърде екстремистки възгледи и поведение за провеждането на цивилизован диалог. Така се и случи – Чернев гледаше присмехулно-агресивно през цялото време, говореше несвързано и не престана да прекъсва и да се заяжда все едно се намира в селската кръчма. Станимир очевидно полагаше много усилия да остане спокоен и да се опита да разговаря с него нормално и цивилизовано. И се получи, дотолкова, доколкото успяваше да се вмести във вече твърде изменената от нападките на Чернев тема. От дебат за и против фактическо съжителство за гей двойките, дискусията бе превърната във вечния спор дали е нормална хомосексуалността или не, а от това премина в нападки и настръхнали коментари как „вие сега искате съжителство, после брак, а след това и деца да осиновявате; кви деца ще отглеждате вие?“. Водещата като цяло бе коректна, но за изказването и, че „хетеросексуалността е зададена от господ“, замалко да я отнесе товарния влак. А, да. По едно време се появи една леля от публиката, която попита нещо за брака (?!?) на хомосуксиалните двойки (да, точно така каза).

Предвид нароилите се коментари, последвали този неравностоен дебат, ще ми се да задам няколко въпроса. Отговорете си сами:

– Наистина ли не разбрахме казаното от Станимир? Наистина ли звучеше твърде елитарно? Интересно, аз успях да разбера всяка дума, без да съм завършила философия.

– Наистина ли е нужно Станимир да надвика Чернев и да говори с примитивни лозунги като него, за да бъде разбран от всички?

– Станимир си въртял очите? Евала на момчето, че успя да се сдържи само с това. Аз сигурно нямаше да се стърпя и щях да въртя юмруци, принизявайки се до хулиганското поведение на Чернев. Въртял си очите, whatever.

– Наистина ли очакваме принцът на бял кон да се появи от нищото и да срази злата ламя с един замах?

Да, дискусията изобщо не бе това, което трябваше да бъде. Да, Станимир не успя да срази Чернев. Да, не излязохме с чиста и убедителна за всички победа с 1:0 за гейовете, макар и на мен лично да ми се стори, че Чернев ясно загуби в този дебат. Може би съм пристрастна и само на мен така ми се е сторило.

Не е лесно да се спори с глупак, това го знаем всички. Помним „разговора“ на Петя с Расате, след който поради твърде възпитаното си поведение и нежелание да се принизи до лумпен като него, тя бе разкритикувана като „червяща се ощипана госпожица“. Чудя се дали вече не почва да ни става ясно, че подобни дебати доникъде не водят. Темата се измества и вместо крачка напред правим крачка встрани. Вероятно това е и целта. Единственото, което произлиза от тях е това, че драгите фашизирани опоненти сами се сриват, когато до тях стои нормален, интелигентен човек за контраст.

И още няколко въпроса:

– Ясно е, че единство на базата на сексуална ориентация не може да се постигне изцяло, но дали можем поне замалко да си надмогнем „майсторлъка“ и „компетентността-по-всичко“ и да подкрепим каузата?

– Вярно ли ни липсва разбиране, съпричастност и благодарност, че някой е имал смелостта да излезе и да защити общата позиция, макар и да не е сразил ламята?

– Трябва ли да умре някой или да се случи нещо драстично, за да ни обединим замалко?

Бел. GGW Междувременно Fictions we live by и Openly Feminist също излязоха с мнения.