Posted tagged ‘блог’

След „Сеизмограф“

ноември 18, 2008

Ще ми се да напиша няколко реда за реакциите към представянето на Станимир в „Сеизмограф“ миналата събота. В същото време не ми се иска да звуча менторски, но ще е трудно, затова моля за извинение предварително, ако съм настъпила нечии чувства.

Съвсем накратко за преговор: Станимир Панайотов, философ, гостува в „Сеизмограф“ за дебат относно фактическото съжителство и в частност, това за гей двойките. Негов опонент, един господ знае защо, бе Павел Чернев, юрист и депутат на парламентарната група на БНС. Водещ, разбира се, Светла Петрова.

Какво всъщност се случи?

Самият дебат бе саботиран предварително (съзнателно или не, все едно), тъй като за опонент на Станимир бе поканен човек с твърде екстремистки възгледи и поведение за провеждането на цивилизован диалог. Така се и случи – Чернев гледаше присмехулно-агресивно през цялото време, говореше несвързано и не престана да прекъсва и да се заяжда все едно се намира в селската кръчма. Станимир очевидно полагаше много усилия да остане спокоен и да се опита да разговаря с него нормално и цивилизовано. И се получи, дотолкова, доколкото успяваше да се вмести във вече твърде изменената от нападките на Чернев тема. От дебат за и против фактическо съжителство за гей двойките, дискусията бе превърната във вечния спор дали е нормална хомосексуалността или не, а от това премина в нападки и настръхнали коментари как „вие сега искате съжителство, после брак, а след това и деца да осиновявате; кви деца ще отглеждате вие?“. Водещата като цяло бе коректна, но за изказването и, че „хетеросексуалността е зададена от господ“, замалко да я отнесе товарния влак. А, да. По едно време се появи една леля от публиката, която попита нещо за брака (?!?) на хомосуксиалните двойки (да, точно така каза).

Предвид нароилите се коментари, последвали този неравностоен дебат, ще ми се да задам няколко въпроса. Отговорете си сами:

– Наистина ли не разбрахме казаното от Станимир? Наистина ли звучеше твърде елитарно? Интересно, аз успях да разбера всяка дума, без да съм завършила философия.

– Наистина ли е нужно Станимир да надвика Чернев и да говори с примитивни лозунги като него, за да бъде разбран от всички?

– Станимир си въртял очите? Евала на момчето, че успя да се сдържи само с това. Аз сигурно нямаше да се стърпя и щях да въртя юмруци, принизявайки се до хулиганското поведение на Чернев. Въртял си очите, whatever.

– Наистина ли очакваме принцът на бял кон да се появи от нищото и да срази злата ламя с един замах?

Да, дискусията изобщо не бе това, което трябваше да бъде. Да, Станимир не успя да срази Чернев. Да, не излязохме с чиста и убедителна за всички победа с 1:0 за гейовете, макар и на мен лично да ми се стори, че Чернев ясно загуби в този дебат. Може би съм пристрастна и само на мен така ми се е сторило.

Не е лесно да се спори с глупак, това го знаем всички. Помним „разговора“ на Петя с Расате, след който поради твърде възпитаното си поведение и нежелание да се принизи до лумпен като него, тя бе разкритикувана като „червяща се ощипана госпожица“. Чудя се дали вече не почва да ни става ясно, че подобни дебати доникъде не водят. Темата се измества и вместо крачка напред правим крачка встрани. Вероятно това е и целта. Единственото, което произлиза от тях е това, че драгите фашизирани опоненти сами се сриват, когато до тях стои нормален, интелигентен човек за контраст.

И още няколко въпроса:

– Ясно е, че единство на базата на сексуална ориентация не може да се постигне изцяло, но дали можем поне замалко да си надмогнем „майсторлъка“ и „компетентността-по-всичко“ и да подкрепим каузата?

– Вярно ли ни липсва разбиране, съпричастност и благодарност, че някой е имал смелостта да излезе и да защити общата позиция, макар и да не е сразил ламята?

– Трябва ли да умре някой или да се случи нещо драстично, за да ни обединим замалко?

Бел. GGW Междувременно Fictions we live by и Openly Feminist също излязоха с мнения.

Реакция и реплика

ноември 17, 2008

Преди малко Кристина Станинска също пусна пост в блога си с красноречивото заглавие „За! – еднополовото съжителство„. Повече – при нея.

Позволяваме си тук да публикуваме коментара на Станимир Панайотов към коментара на Петя Кирилова-Грейди в поста в Openly Feminist относно реакциите към изявите на гей-активистите (а наш коментар по-късно):

Пиша това тук не защото само тук се появява намек, че може би нещо не е наред с изобличаването на гей-активиста Х. Пиша го въпреки оскърблението, което чувствам; въпреки самото чувство на оскърбление, което за мен означава единствено, че още не съм изгубил за себе си поне връзката между страст, обективност, и политическо мислене/политизация; въпреки недоосмисленото приемане, че активиста Х трябва да успее да угоди на всички възможни публики в прайм-тайма и неговия необозрим изобличителен импулс; въпреки допускането, че индивидът Х – т.е. аз! – няма едва ли не право на индивидуален подход в контекст, в който трябва да се съобрази умствено, езиково, реторически, физически с поне около 5 променливи (събеседник, водещ на предаването, добър тон, ПОЛИТИЧЕСКИ ориентиран език – въпреки анти-политическото държание на някакъв си там политик – толкова по-добре за гей активиста Х, или не?); пиша го, въпреки че не разчитам на и не очаквам солидарност от ЛГБТ хората независимо дали са а-, анти- или просто политични; въпреки че с годините се превърнах в някой, който е опериран от чувство и търсене на признание. Пиша и действам от любов към обективността. Както искате го разбирайте:

Мас-медийният вектор е силно антиполитически, което отдавна доведе до профанация и мутризация на езика. Запазвам за себе си като индивид (индивидуализъм, който в тази част на света никак не е на почит, или?) правото да имам стратегия – нещо, за което на човек му трябва ВРЕМЕ да осъществи през опита си. Човек може да е колкото си иска радикален, където и за каквото и да било, аз самият не искам и няма да си позволя изпростяване и податливост на медийното изнудвачество за ‘разбираемост’, просто защото медиите и политиците се сработват добре отказвайки не просто да ин-формират обществото, а да могат и да следва да го формират най-малкото чрез езика.

Не знам кой за какво си дава сметка, искам само да кажа на всички изобличители (не на мен конкретно – защото „критика“ + аргументи досега не съм срещнал, което нали е адски найс в нета), седнете си на политическите задници и си мислете стратегии как да пробиете статуквото, щом така ви пука за него; как да обговорите каквото и да било ПО ПОЛИТИЧЕСКИ НАЧИН И НА ПОЛИТИЧЕСКИ БЛИЗЪК (ПОНЕ) ЕЗИК; как едновременно да образовате публиката, да засрамите неподготвения си противник, да му напомняте че е политик! (а той да си мисли че го заплашват с прокуратурата!), да се опитвате да сплотите чрез езика несъществуваща общност, да създадете възможности за спонтанно, макар и моментно коалиране в главиците на хетеросексуалните мислещи или не толкоз мислещи хора. Не говоря за себе си. Говоря за и на вас, изобличители на „битката“, която съм бил загубил, в която не се включвате реално, в която тактикализирате средствата за постигане на една цел срещу самата цел. Не, не говоря за тикозното ми притеснено същество, необиграно въобще с медийни прояви, и което никак не отчита това като минус.

(Някои може да знаят, че по ми се удава писането, но едва ли, ако не четат).

Въобще не ми пука за себе си, аз съм само посредник и съответно даже съм съгласен да бъда тоалетната на вашите изобличения. За мен или за който и да било показал се, аз не съм жертва и няма да бъда – нито на ЛГБТ хората, нито на стрейт-изираните ЛГБТ (особено Г), нито на непропускливите стрейт главици, които бъркат политиката с чукането когато им скимне, които не пропускат да отбележат ама НИКОГА, че „ние“ (кои? – жертвите, изобличителите, или вече изобличения активист Х?) сме просто „начин на живот“, априори неполитизируеми дехуманизирани отрепки лишени от чувства, права, страсти, и въобще непосредствен ЖИВОТ.

Изобличавайте, дехуманизирайте, правете каквото искате – но се опитайте да политизирайте ефективно. И да, обадете ми се, ако някой съумее поне да се опита да вкара 10 променливи в главата си предварително и да успее на живо да се съобрази поне с 3-4 от тях. Ако някой иска да прави нещо утвърждаващо, да го прави.

От последната седмица #2

ноември 17, 2008

Ако не другаде, поне в блогосферата се появяват някакви мнения и коментари относно проекта за нов Семеен Кодекс, водещи до съответните дебати под темите (цитатите са малко множко и дълги, но поради някакви причини сме преценили, че си заслужава да бъдат публикувани целите).

Петя Кирилова-Грейди от Openly Feminist пише за толерантността. От „Въпрос на толерантност„: „..В България сме супер-толерантни спрямо простаците, глупаците, крадливите депутати, обръчите, лианите, националистите, хомофобите, сексистите, расизма, корупцията, простотията и общата липса на възпитание. Понеже нали сме демократична държава и всеки има право на лично мнение и себеизразяване. Хомофобията обаче не е „лично мнение“, хомофобията е престъпление. Господин Чернев трябва да напусне Парламента…“, а в коментарите Петя казва: „…Въпреки това, малко ме притеснява това, че масово всички гледаме публичните изяви на гей-активистите (даже, себе си ще включа в тази група)… слушаме разговори с безумни индивиди (не само политици, но и неграмотни журналисти, представители на националистически организации с агресивни хомофобски наклонности)… и масовата първоначална реакция е да сме изключително критични не спрямо хомофобите, а спрямо гей-активистите. Че не са се справили достатъчно добре и не са казали нещата баш както трябва и са ебаси и излагацията. На мен ми става много неприятно от такива реакции, защото поставят изключително тежък натиск върху хора, които са жертви на системна дискриминация да се защитават и да обясняват как всъщност не са виновни и не си го търсят. Тази нагласа не е целенасочена единствено спрямо гей хората. Такив тип коментари са ежедневие в този блог. Какво им пречи на жените, да ходят да работят като искат, ако искат да гледат деца, ако искат да правят диети, никой не ги кара на сила… Blaming the victim, както се казва на чист български език.

Пейо Попов (Трънки и блогинки) прави „Бележка по дебата за еднополовите съжителства„, като освен юридическите бележки, които прави, отбелязва, че „За мен, еднополовите връзки и съжителства са факт от действителността, който трябва да бъде отчетен и да поражда правни последствия, но за да се аргументира това, според мен, трябва да се поставят на преден план човешките потребности, които правото защитава, а не правото, заради самото право.“

Лонганлон пък определя дебата за еднополовото съжителство (наречено от него гей) като смешен (прочетете защо), като заключава „Съпротивата срещу узаконяване на хомосексуалните семейства е в разрез с всички законови принципи на обществото ни и почива само на социална и религиозна, не на правна основа. Прочее, ще ми на края се да изразя стъписването си както от президента и мишката станишев, така и от иначе долюбвания от мене Бойко относно публичната им позиция по въпроса. Май сред педерасите има повече мъже, отколкото в политиката, ако ми простите туй сексистко вмятане.

Радан Кънев, юрист и политик от ДСБ в поста си „Мутри“, „турци“, „гейове“ и … овце?“ казва „…в днешна България има толерантност, която е минала всякакви граници. Толерантността към недемократични послания и авторитарна ганьовщина…

И малко видео от телевизионните предавания от уикенда: Станимир Панайотов в Сезмограф (тук, тук и тук, благодарение на MaryStuart777) и Аксиния Генчева и Добромир Добрев в „Неделя с…“ (благодарение на Leks Muralis), темата и в двете предавания отново е фактическото съжителство за еднополови двойки.

19 мига от есента

ноември 11, 2008

19-gluposti

(Кликнете върху изображението, за да можете да прочетете текста, снимка Fictions we live by)

В невероятния, безплатен (безплатен обяд няма) вестник 19′ вчера беше публикувана изключително некадърна от журналистическа гледна точка статия (минус за стил, минус за фактология). В нея анонимният автор разказва, че СОС е подпомогнал финансово две скандални събития, налагащи „гей културата“ в Блългария, едно от които – изложбата на Пиер и Жил, а другото – някакъв си „денс-фестивал„, щото истинските мъже не танцуват, нали (Sofia Dance Week), като в гювеча са забъркани списание „Едно„, Бойко Борисов, Мартин Заимов, Гилбърт и Джордж, вестник „Труд“ и разбира се, „Икономедия“ – архиврагът, издател на конкурентно безплатно издание Градски вестник (което е много опасно, най-малкото защото в него вероятно ще пишат свързано).

Ясно е, че целта е с един куршум да се ударят няколко заека, като нищо неподозиращата аудитория на 19апострофа трябва да разбере, че педераската мафия воглаве с олигарха Иво Прокопиев скубе бедния народ (това е от друга публикация в същото издание) и се опитва да наложи чужди на българщината ценности.

Явно на плачещите за „оттеглянето на държавата от културата“ фактът, че община дава за изложби и танцови фестивали средства не им изнася, когато не става въпрос за правилните хора на правилното място, а плашилото на „разложението на морала от гейовете“ е най-удобно за всякакви цели – справяне с неудобна конкуренция, неудобни политици и клейменето на арт събития, които не са с участието на Нешка Робева и Николина Чакърдъкова.

Да видиш ти, а ние пък за първи път няма за какво да се хванем, като става въпрос за Софийска Община.

По този повод, не съвсем в контекста на третираните от блога теми – от какъв зор община Варна дава стотици хиляди левове за организирането на „Първи велик събор на българите по света (от блога на „Идеалист“), където е решено: задължителна тримесечна служба за всички младежи в бъдеща Национална гвардия и създаване на Трудов корпус – където малограмотните да имат задължителна трудова повинност, и е поискано в смесените райони да няма избори, а кметовете да се назначават и искането всички родени, както и в България турци да носят само български имена и тн.т.

Прелюбопитно… Дали не е редно прокуратурата да се заинтересува от тази среща?

На дъното – в блога на „Идеалист“

ноември 11, 2008

idealistКоментар в блога на списание „Идеалист“ по повод изказването на Бойко Борисов, озаглавен „На дъното“.

„…Балканско-ориенталският отговор на Борисов обаче би всички рекорди по политически примитивизъм. Според него целият проблем у нас се състоял в това, че премиерът бил гей. Неформалният лидер на ГЕРБ дори „обеща” да направи всичко възможно „хора с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява и върху психиката на народа, и върху хората, върху вземането на важни решения”.

Това едва ли е официална теза на европейските десни, но засега те мълчат за изцепките на Борисов. Въпросът е докога ще го търпят и дали последните му лични мнения няма да предизвикат скорошното му политическо харакири…“

Инфо за проекта за СК в Медиапул и Fictions we live by

октомври 30, 2008

Информация от Mediapool и коментар по повода във Fictions we live by. Нашият коментар е: що за глупости през 2008ма година???

От Mediapool:

Силен натиск срещу легализирането на съжителството без брак

Мартина Бозукова
29 Октомври 2008

От БСП ще се съобразят с преобладаващото обществено мнение за узаконяването на съжителството без брак, залегнало в новия Семеен кодекс и ако има неодобрение, депутатите от левицата няма да подкрепят спорния текст при гласуването на законопроекта на второ четене.

Това стана ясно в сряда на кръгла маса в парламента, където представители на опозицията и различните вероизповедания у нас разкритикуваха остро узаконяването на съжителството без брак. Така със съгласието на левицата, която подкрепи на първо четене законопроекта, спорният текст вероятно ще отпадне във варианта, който ще влезе за разглеждане на второ четене.

Православната църква, Католическата църква и Главното мюфтийство се обявиха против узаконяването на фактическото съпружеско съжителство у нас. Ако Народното събрание приеме новия Семеен кодекс, ние ще поискаме да се узакони църковният брак, заяви представителят на синода Васил Коцев. По думите му в това съжителство липсва един от основните елементи на брака – заявлението на съпрузите да се отдадат един на друг за цял живот и поемането на отговорността за семейството.

Според Ведат Ахмед и Бирали Бирали от Главното мюфтийство това, което се предлага в новия Семеен кодекс, е резултат от „покварата“ на ценностната система на хората днес. Представителят на протестантската общност в България Людмил Мандичев посочи, че се учудва защо се стимулира разпадането на морала, а не изграждането и укрепването на семейството.

Съпружеското съжителство без брак бе осъдено и от гражданското сдружение „Асоциация общество и ценности“. Според тях въвеждането му ще наложи и узаконяване на хомосексуалните съжителства и ще даде права на тези двойки да осиновяват деца.

Депутатът от НДСВ Огнян Герджиков, който основно работи върху новия кодекс, призова да не се тълкуват погрешно текстовете от проекта.

Узаконяването на семейното съжителство без брак цели защитата на децата. През последните години половината деца у нас са родени именно при такова съжителство, само около 20 % се припознават.

През изминалата седмица…

октомври 27, 2008

В Новиариум, блог посветен на събитията в град Шумен излезе пост със смущаващото заглавие Розовото досие на Владислав Варненчик. Все пак статията е доста интересна и не-злонамерена.

Боксов клуб „Бастет“ вече има сайт, където можете да научите повече за него и тренировките.

Тази седмица беше премиерата на „Табу„, очаквана пиеса, за която писахме преди време. Тук можете да видите предстоящите дати, на които се играе, а пък тук – да прочетете малко повече за Карл Джераси.

В Youtube, отново благодарение на MaryStewart0777 можете да видите записи от предаването „Булевард България“ от 24ти октомври с участието на Сталикчаст 1, част 2, част 3.

Днес.бг пък излезе с невероятното заглавие „Потресаващо! Хомо сцени в Биг Брадър“, в които нямаше нищо потресаващо.

Интересни постове от последните дни

октомври 16, 2008

В блогът си Кутията за всичко Енея Вородецки пусна пост, озаглавен Отворено писмо относно законопроекта за семейно съжителство + коментар.

Във Fictions we live by се получи много интересна дискусия относно насилието, което жените търпят ежедневно, но у нас е приемано за нещо нормално.

Петя пък писа за феминизацията на бедността и някои други проблеми на жените като участници в пазара на труда.

И не съвсем по темата на блога – Петър Добрев за СЕМ, или защо някои механизми у нас просто не работят.

Още блог реакции

октомври 8, 2008

Днес Жюстин Томс е публикувала пост, озаглавен Време е да започнем да приемаме различните, а Петър Стойков – Лонганлон пише за фактическото съжителство.

Хубаво е, че тези теми намират място в силно четени блогове и около тях се получава някава дискусия.

Блогъри за фактическото съжителство и Огнян Герджиков

октомври 7, 2008

Много хубав коментар в блога на Илия Марков, млад български политик, по повод неадекватните изказвания на Огнян Герджиков. Господин Марков казва:

„…Няколкото държави, за които говори видният ни държавник са почти всички западноевропейски държави, в които под някаква форма са уредени еднополовите връзки… Илиза, че проф. Герджиков е некомпетентен да направи едно сравнение със страните от ЕС, дори по въпрос, за който пряко отговаря…“

Постът на Петя в Openly Feminist пак по темата: „…Господин Герджиков е толкова убеден в правотата на своята хомофобия, че не се притеснява да прави изказвания, които в нормални държави моментално биха коствали политическата му кариера…“

А ако още не сте прочели и коментара на Делян Делчев в блога му, озаглавен „Съвместното съжителство„, направете го.

Жалко, че нормално разсъждаващите хора са извън парламента. За завършек – поезия от г-н бившия председател на НС, ярко и проникновено отразяваща умствения му и душевен статус.