Posted tagged ‘кзд’

В петък, 24ти октомври по Re:TV

октомври 22, 2008

На 24ти октомври, петък, в предаването „Булевард България“ по Re:TV с водещ Иван Бедров гост ще бъде Сталик, а темата ще се върти около проекта за нов Семеен Кодекс. Засега потвърдил участието си е и опонент от Асоциация „Общество и ценности“. Както знаем, тя се противопоставя на фактическото съжителство по принцип, което според нея ще доведе до разврат и падение (същата асоциация е в тесни връзки с евангелски организации, а интервюта и материали се печатат във вестник „Атака“ и „Евангелски вести“). Становищата им относно ЛГБТК хората са крайни, подвеждащи и неподкрепени от никакви научни факти.

До сега български политик не е потвърдил участие в предаването, като се надяваме в последния момент да не се появи някой като Боян Станков (както стана точно преди парада), тъй като напълно се губи смисъла от дискусионни предавания. Неприятното е, че последните години хората, които участват в подобни дискусии, в качеството им на експерти или на представители на ЛГБТК общността, хетеро или нехетеросексуални, се озовават в позицията на отбраняващи се от атаките на националисти и фундаменталисти. Експерти не застават срещу експерти, срещу граждани не застават действащи политици. За какво гражданско общество говорим в случай, когато тези, които трябва да имат професионално и аргументирано мнение, се крият в миши дупки?

Диалогът не се случва, а разговорите се израждат до сипене на безпочвени обвинения на неприемлив за уважаваща себе си медия тон. Водещите пък най-често не успяват да овладеят положението, тъй като не са запознати с дискутираната проблематика или застават на непрофесионално пристрастни позиции. Дискусия няма, камо ли да се изнесат пред аудиторията факти, подкрепящи едни или други инициативи, кампании или просто опити за обяснение защо трябва да имаме равни права като всички останали граждани на държавата.

Тези проблеми касаят всички български медии, но все пак, в петък от 19,30, по Re:TV, он-лайн или по телевизията. Това напоследък е единствената телевизия (както и Иван Бердов е единствения журналист), които подхождат към ЛГБТК въпросите професионално и с необходимата гражданска отговорност.

Писмо до г-н Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси в 40то Народно Събрание

октомври 21, 2008

Публикуваме и тук писмото (тъй като смятаме, че всякаква гласност в момента е необходима), изпратено от Stalik и Cybercracker, активисти и блогъри, изпратено до г-н Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси в 40то Народно Събрание. То е с копие до председателя на парламента г-н Георги Пирински, депутатите-правници Татяна Дончева (БСП), Камелия Касабова (НДСВ), Четин Казак (ДПС), Екатерина Михайлова (ДСБ) и Николай Свинаров (БНД).

*****

До
Янаки Стоилов – Председател
на Комисията по правни въпроси в 40-то НС

Здравейте, уважаеми г-н Стоилов,

Повод да Ви пишем персонално е приетия някак набързо на първо четене нов Семеен кодекс, подготвен от екип водещи юристи, начело с проф. Огнян Герджиков. Смущаващото – според нас и нашите познати, колеги и приятели – е това, че ние (българските гей мъже, лесбийки, би- и транссексуални хора; накратко ЛГБТ) отсъстваме като субекти де факто и де юре в проекто-кодекса. Това провокира моя приятел Stalik да изпрати Отворено писмо до Правната комисия, чийто председател сте, с копия до Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмана и до водещите медии – БНТ, БНР, bTV, Нова тв, Re:TV, Дарик радио, в. „Стандарт”, в. „24 часа”, в. „Капитал”, в. „Дневник” и в. „Култура”.

Диалогът през медиите е нож с две остриета – от една страна те осигуряват среда и фокусират вниманието на обществото върху „горещи” теми, но от друга – комуникацията бива премодулирана и подчинена на определени формати, и не се разгръща в достатъчна степен. Нерядко от подобни участия не произтича нищо, а аудиторията се обърква още повече.

Странно е, че такъв важен проектозакон мина на първо четене без каквито и да е дискусии с гражданството, без да бъдат артикулирани ясно новите институти, които се въвеждат с него. Странно е също, че изтъкнат юрист като проф. Герджиков си позволява публично да ни дискриминира и заблуждава обществото, преповтаряйки клишета, стереотипи и митологеми за нехетеросексуалните, отдавна опровергани от науката в цивилизования свят. Ако живеехме в „бяла” държава подобно поведение би му коствало политическата кариера.

Не приемаме за нормално, че депутатите продължавате да отричате правото на една социална група да се заяви като такава, отказвате да ни изслушате, отказвате да разпишете адекватни правила и дори ще нарушите собствения си Закон за защита от дискриминация (гласуван преди четири години) може би от страх, недалновидност, липса на консенсус, воля или просто заради конюнктурата.

Вие сте запознати (имаме предвид членовете на Комисията по правни въпроси) с мотивите на КЗД, която излезе с Препоръка на 1 юли т. г., касаеща института „фактическо съжителство”.

Комисията за защита от дискриминация се позова на няколко международни актове:

– Всеобщата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г от Общото събрание на ООН, която в чл. 12 прогласява правото на зачитане на личния и семеен живот, макар в нея да липсва изрично позоваване на признака „сексуална ориентация” като релевантен за проявена дискриминация.

– Международният пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 16 декември 1966 г, който в чл. 17 закрепва правото на личен живот и семейство, а в чл. 26 прогласява, че „всички лица са равни през закона и имат право, без вскякаква дискриминация, на еднаква законна закрила”.

– Практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), ратифицирана през 1992 г.

КЗД счита, че отказът на държавата да признае семейство между две лица от един и същи пол и произтичащия от това отказ да регулира определени правоотношения е проява на дискриминация по смисъла на на чл. 14 и във връзка с чл. 8 от ЕКПЧОС. Чрез своето бездействие, изразяващо се в отказ да признае за правно релевантно съжителството между две лица от един пол, Р България отрича имплицитно правото на тези лица да създадат семейства. Това влиза в директен разрез с разпоредбите на ЕКПЧОС и практиката на ЕСПЧ и представлява нарушение на поетите по ЕКПЧОС ангажименти. Така в проекто-кодекса лицата с хомосексуална ориентация са поставени в по-неблагоприятно положение по отношение на хетеросексуалните при упражняването на предвидените в закона права и това е пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 32, ал. 1 от Конституцията.

Убедени сме, съзнавате като юрист, че ако текста на чл. 13, ал. 1 от СК бъде приет без промени на второ четене в зала, ще институционализирате хомофобията от най-високо място.

Отвореното писмо до народното представителство подписаха знакови за гей общността фигури: оперния певец Иво Йорданов (шести в света баритон в класацията на Би Би Си), първият открит гей триатлонист в Източна Европа Станислав Танчев, историк, икономист, лекар, актьор, дизайнер, тв водещ, философи, студенти и др.

Целта е да подчертаем, покрай възмущението от случващото се безобразие, че не сме „прекомерно екзотични”, както ни нарича г-н професора, а нормални, различни и реализирали се в своите области хора, чиято сексуалност е важна, но не е епицентър на живота им.

Искаме простички неща: видимост, толерантност и справедливост. СК трябва да бъде работещ, справедлив и добър закон, който да регулира адекватно и пълно семейните отношения, да отразява житейските факти, да създава условия за интегреране на различията и многообразието в обществото.

Уверяваме Ви, че сме готови на задълбочен дебат по темата преди гласуването на законопроекта на второ четене, защото такъв липсва – наблюдаваме изяви на хора, които едва скриват омразата си зад маската на псевдоблагоприличие и псевдопатриотизъм, спекулирайки с невежеството на българина.

Не желаем стереотипи и откровени лъжи за гей хората да шестват безнаказано в публичното пространство и сме готови да отстояваме правото си на достоен живот без дискриминация и предразсъдъци.

Няма да мълчим и настояваме вие, политиците, да поемете конкретни ангажименти към нас, вашите избиратели.

Бихме искали да се срещнем в удобно за Вас време, за да потърсим заедно решение на проблемите. Предварително благодарим за отзивчивостта.

Сталик и Cyberckracker

В Re:TV за проекта за нов СК и отвореното писмо

октомври 21, 2008

Записи от Re:TV по темата за отвореното писмо и законопроекта за Семеен Кодекс. Научихме първо от Сталик.

Отворено писмо до НС, КЗД и медии относно законопроекта за Семеен Кодекс

октомври 15, 2008

ДО
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
пл. „Народно събрание” №2

Копие:
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
бул. „Драган Цанков” 35

МЕДИИТЕ

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Най-напред искаме да поднесем своите почитания към вас и да пожелаем на всички спорна работа и занапред.

Казвам се [Stalik] и настоящето писмо, макар и написано лично от мен, отразява също позицията на много мои близки, приятели и познати, някои от които се подписват под него. Обръщам се към вас с особена загриженост по отношение на законопроекта за Семеен кодекс, който бе приет на първо четене. Пиша ви, за да разбера дали сте съгласни, че един закон е работещ и добър тогава, когато обслужва интересите на всички граждани.
В чл. 13 (1) на новия законопроект четем, че фактическото съпружеско съжителство е „между мъж и жена”. И, както членът на комисията Надя Антонова обясни по „Дарик радио” на 06.10.2008 г., това съжителство е формулирано по този начин, именно защото е фактическо в обективната реалност. Това породи у мен голяма тревога.

Аз, уважаеми дами и господа народни представители, съм гей мъж. И имам много приятели лесбийки, гей и бисексуални мъже. Някои от тези хора фактически (в обективната реалност) съжителстват с партньор. Разбира се, този партньор е от техния собствен пол. Някои от тези двойки, които реално съжителстват с тези свои партньори, отглеждат в рамките на тази своя здрава, сплотена връзка деца. Това също е факт. Нито един от нас, както и отглежданите от нас деца, не сме адресирани в този нов законопроект за Семеен кодекс. Считам това за много несправедливо и тревожно. Още повече ме смути информацията, че вие, уважаеми госпожи и господа депутати, сте наясно с този факт. И не само че сте наясно, но и някои от вас правят в медиите изказвания, които са неверни и обидни за общността на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора в България (за краткост – ЛГБТ хората). Веднага навлизам в конкретиката:

С Препоръка №2/01.07.2008 г. Комисията за защита от дискриминация – орган, призван да провежда държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България – определи цитирания по-горе проекто-текст като дискриминационен и препоръча промяната му.

В интервю за вестник „Стандарт”, публикувано на 04.10.2008 г. на стр. 13 в брой 5651, членът на Комисията по правни въпроси и един от съавторите на проекта за СК проф. Огнян Герджиков заявява следното:

Новият кодекс предвижда единствената възможност за фактическо съжителство между разнополови личности. Тоест мъж и жена. Много гей организации и специално най-голямата „Джемини” подаде жалба в Комисията за защита от дискриминацията. И тя отсъди, че това би било дискриминация, което аз категорично не възприемам. Замисълът на фактическото съжителство са децата, родени от него, за да имат произход. При гей двойките не е известно как могат да се раждат деца. Да, могат да се осиновят, има ин витро. Обаче когато се осинови едно дете, за да се възпита нормално, то има нужда от мъжко и женско начало. Не може при две жени едната да играе ролята на майката, а другата на бащата. За мен браковете на такива двойки не почиват на здрава основа.

Вярно, няколко държави в Европа и света са признали гей връзките, но ние сме по-консервативно общество и трудно приемаме дори фактическото съжителство, какво остава за хомосексуалните бракове. Може би след 20-30, дори 50 години това може да стане, но на този етап е прекомерно екзотично.

(Цитатът е взет от версията на интервюто, публикувана в уебсайта на вестник „Стандарт”.)

В това изказване виждам три съществени проблема: една вътрешна нелогичност; спекулация с въпрос, по който съвременната наука отдавна е заела компетентно становище; и като резултат на тези две неща – едно оскърбително спрямо ЛГБТ общността изявление.

Вътрешната нелогичност тук е очевидна. От една страна господин Герджиков твърди, че „новият кодекс предвижда единствената възможност за фактическо съжителство между разнополови личности”, а от друга – че не възприема това като дискриминация. Аз твърдя, че тези две неща са напълно несъвместими като твърдение; те директно си противоречат. Ако съжителствата на разнополовите двойки се признават от страна на държавата, а тези на еднополовите двойки не, то по смисъла на всички речникови дефиниции на термина „дискриминация”, които открих, както и по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, това различно, неравно третиране представлява пряка дискриминация. Особено важно е този въпрос да бъде изяснен.

Спекулацията, която виждам в симптоматичното за политическото статукво изказване на проф. Герджиков, е свързана с децата в такива двойки. Репликата „при гей двойките не е известно как могат да се раждат деца” за мен, като гей мъж, е пряко оскърбителна. Вярвам, че при наличие на воля всеки може да получи отговори на своите питания. По-смущаващото становище идва след това: твърдението, че, за да се възпита „нормално” едно дете, то трябва да има “женско и мъжко начало”. Не ми е известно на какви научни авторитети се опира Огнян Герджиков – философски, психологически, биологически? Но е добре известно какво е официалното становище на организации на професионалисти в областта на психичното здраве. Ето защо настойчиво моля да се запознаете с текстовете на Приложение 1, Приложение 2 и Приложение 3 към настоящето писмо, а именно:

Официално становище на Американската психиатрична асоциация по отношение на съродителството и осиновяването от еднополови двойки

„Сексуална ориентация, родители и деца” – становище на Американската асоциация по психология

Официално становище за ЛГБ родителството на Американската асоциация по детска и юношеска психиатрия

Искрено вярвам, че тези официални становища, дело на професионалисти в областта на психичното здраве и развитието на децата, съвсем ясно и точно адресират тревогите на г-н Герджиков по отношение на децата, отглеждани от еднополови двойки.

Проф. Герджиков твърди още, че „няколко държави в Европа и в света са признали гей връзките”. Като Приложение 4 към настоящото писмо прилагам карта на страните от Европа, която дава ясна представа за това кои държави са признали и кои не са еднополовите двойки. Ако трябва да конкретизираме въпроса в рамките на Европейския съюз, член на който е вече и нашата страна, то фактите сочат, че няколко са страните, които не са признали еднополовите двойки.

Към настоящия момент еднополовите бракове са узаконени в Испания, в Белгия и в Холандия; регистрираните граждански съюзи са признати във Великобритания, Франция, Германия, Чехия, Унгария, Словения, Швеция, Финландия и Люксембург; в Португалия и в Австрия се признават нерегистрираните съжителства; в Гърция, в Италия и в Естония въпросът се обсъжда, а Ирландия е на път към признаване на еднополовите съжителства. От страните-членки на ЕС единствено в Литва и в Латвия еднополовите бракове са забранени, а в Полша, Словакия, Румъния и България въпросът е със статут „неизвестен”, тоест еднополовите бракове не са забранени, но и еднополовите съжителства не са признати от закона.

Това, дами и господа, са мнозинството държави, в които са узаконени еднополовите съжителства, както и само „няколкото” като България, в които не са.

Една-единствена, привидно случайна фраза, използвана от господин Герджиков в интервюто, от позицията на изразител – както се твърди – на преобладаващото в обществото мнение, се превърна за много от нас, ЛГБТ хората, нашите семейства, близки и приятели, във фокус, който реализира публичното оскърбление изцяло – определението „прекомерно екзотично”. Нашите връзки, нашата любов, децата, които отглеждаме, бяха квалифицирани като „екзотични”.

Считам, че изявленията на проф. Герджиков в публичното пространство, касаещи ЛГБТ хората, са морално укорими и недопустими за юрист от неговия ранг и за бивш председател на НС, а понастоящем член на Правната комисия. Считам още, че за всеки човек, пък бил той народен представител, е недопустима публична изява от позицията на неинформираността. Тази неинформираност, за съжаление, направлява настроенията на цялото ни общество, което поддържа жестоки и оскърбителни стереотипи за ЛГБТ хората, като ги култивира у подрастващите, както чрез традицията на възпитанието, така и чрез влиянието на крайнодесни и религиозно ориентирани организации и политически фракции, които в историческа перспектива винаги са били свързани с подчертано хомофобни нагласи. Фрапиращото тук е, че всички тези стереотипи в една или друга степен биват публично преутвърждавани, и то от високата публична позиция, която господин Герджиков държи.

Връщам се от частния пример към генералния проблем – сегашния вид на законопроекта за нов Семеен кодекс. С този текст законът си „затваря очите” за една съществуваща (фактическа) обществена практика – съжителство на семейни начала на хора от един и същ пол. Непризнаването на съществуване на такива двойки по никакъв начин няма да повлияе върху възникването им, нито ще има някакъв ефект върху тяхната сплотеност, нито ще възпрепятства отглеждането на деца в такива семейства, каквото впечатление се опитват да създадат у обществеността редица организации и групировки с хомофобни идеологически убеждения.

В крайна сметка този текст ощетява най-много децата, отглеждани в еднополови двойки, защото не признава наличието на двама родители за тези деца. Съгласно този проекто-текст, те имат само един законен родител, а другият човек не носи никаква юридическа отговорност за тях. Следствията са многобройни и най-малкото от тях, от чисто правна гледна точка, е съзнанието, че този втори родител, който не е по-малко родител от „истинските”, законните, защото също като тях полага грижи и дава любов на това дете, пред лицето на закона, а оттам и на обществеността, е никой. „Никой” е всеки път щом излезе с това дете за ръка на улицата. „Никой” е всеки път, когато отиде да го вземе от детската градина или от училище. „Никой” е, когато трябва да го заведе в болницата. Но дори това не е най-страшното последствие. Ако единственият законен родител на това дете претърпи злополука или почине, другият партньор/родител не притежава юридическите права да продължи да отглежда детето, каквито права имат разнополовите двойки. Детето може да бъде предадено на родителите на биологичния баща или майка, но ако и те не са живи, тогава вторият родител – фактическият – ще се състезава наравно с други кандидат-осиновители за детето, за което до днес е полагал грижи, и на което е давал любов. Психическите последствия, до които може да доведе едно такова насилствено отделяне на детето от реалния му родител, човека, към когото то се е привързало, и който е полагал грижи за него до този момент, са непредвидими.

Изводите, до които ни водят всички тези факти, ни връщат и към проблема, с който започнах изложението си. Ние смятаме – аз и моите близки, приятели и членове на ЛГБТ общността в България – че основният проблем в този закон е неговата неадекватност. Ние вярваме, че законът трябва реално да отразява житейските факти, наличните обществени практики и нагласи, и да създава условия за безконфликтно интегриране на различията в обществото. Затваряйки си очите за една широко разпространена обществена практика на граждани и данъкоплатци в Р България – а именно семейното съжителство на еднополови двойки – текстът на законопроекта за нов Семеен кодекс автоматично губи своята адекватност и предстои да регулира непълноценно и ощетяващо семейните отношения в обществото.

Делегирането на равни права на еднополовите двойки не отнема и не накърнява права на други граждани, не става за сметка на нечии други законни интереси. Освен това трябва да се изясни спекулацията, че защитаваната от нас позиция противоречи на изконните християнски ценности. Искаме да припомним, че законодателството на Р България е светско в перспективите и правомощията си. Шестващото примесване на понятието за граждански и за религиозен брак, което се използва безкритично, допълнително обърква обществеността и разясняването характера на правно признатото фактическо съжителство, което е съвсем различно като институт.

Демократичните законодателства почиват върху принципа за равно третиране на индивидите в обществото независимо от техните различия на базата на пол, сексуална ориентация, вяра, етнос и т.н. Новият проекто-кодекс (и по-специално чл. 13, ал. 1 от него) противоречи на смисъла на приетия през 2004 г. Закон за защита от дискриминация, който има за цел да предотврати дискриминацията във всички сфери на обществения живот. Абсурдно е този принцип да бъде изключен, когато става въпрос за законодателното третиране на семейни двойки, без оглед на техния състав.

Аз и хората, подписали се под това писмо – лесбийки, гей мъже и бисексуални хора, както и наши хетеросексуални роднини и приятели – вярваме, че качественият и позитивен обществен дебат, винаги може да бъде в интерес на постигането на консенсус, а оттам и на справедливост. Ето защо изразяваме готовност за консултации и дискусия преди второто четене на СК в зала, за да ви запознаем с нашата професионална и лична позиция по отношение на някои части от настоящия проекто-текст.

14.10.2008 г.

Подписано от мнозина гей, лесбийки и хетеросексуални граждани.

Coming out може би, едва ли не…

октомври 10, 2008

По време на Coming Out Week (6 – 12 октомври) си мислех да напиша за някои дейности на ЛГБТК групи по света в седмицата, посветена на излизането от дрешника, за резултатите от тях, за важността на този акт и подобни информативно-захаросани приказки. Но докато ТАМ са организирани различни събития, подкрепяни от университети, правителствени и неправителствени организации, у нас се опитваме да преглътнем шока от приетия набързо и скришом на първо четене нов Семеен Кодекс, в който е записано, че фактическото съжителство ще е валидно за двойки, състоящи се от „мъж и жена“. И това въпреки препоръките на КЗД, на европейските институции и най-важното – в противоречие на Закона за защита от дискриминация. Въпреки волята на един голям процент български граждани.

Налага ни се да понасяме търпеливо цяла седмица откровено хомофобското поведение на народни представители в лицето на Огнян Герджиков от НДСВ и Надя Кочева от БСП, които не пропускат да намекнат, че ако не слушкаме, ще ни отнемат и малкото, което имаме като права. БХК в оценката си може да започне от най-горе – изказванията на премиера около парада, заплахите на народни представители, неадекватни институции и медии. И да стигне до дъното – лумпенпролетариата, комуто е позволено да прави шествия със свастики, да извършва безнаказано насилие, защото явно едни граждани са по-граждани от други граждани. Какво е това – двойни стандарти, дискриминация или норма, която не прави впечатление никому, дори на нас?

Къде сме ние като общност, има ли ни, къде са Л-тата, Г-тата, Б-тата, Т-тата и всички останали? Защо няма гражданска реакция, защо не може да се застане на единна позиция и какво се случи през последните 6-7-15-20 години? Наистина ли хората нямат проблеми, както мнозина обявиха около парада? Явно да – наличието на няколко подземни бара, пред които все още няма скинари е напълно достатъчно, за да се чувстват хората щастливи в съботно-неделната си мъгла, преливаща махмурлийски в обичайната седмична мимикрия, когато всички сме хетеро. Някой уволнили, друг набили – те са си го търсили! – друго обяснение няма. А малцината останали активисти не успяват да застанат на общи позиции, времето неумолимо тече, и накрая ние ще останем с един напълно ненужен и неприложим Семеен Кодекс, заврени в клозета (въпрос на интерпретция на closet, а ние май сме точно там).

Огнян Герджиков за промените в СК

юли 25, 2008

Пускам информация, която Cybercracker остави като коментар към друга тема тук. Тя касае препоръката на КЗД, касаеща промените в Семейния кодекс и фактическото съжителство.

„Самият Огнян Герджиков на 18 юли заяви в прав текст: “Нашето общество не е готово за такава промяна. Доколкото знам от едно социологическо проучване, около осем и половина процента биха защитили гей двойките. Това е прекалено нисък процент, за да може да бъде наложено по законодателен път на българското общество.”

Проф. Герджиков е изненадан, по думите му, от предложението на КЗД и се очаква наесен в качеството си на председател на работната група за промени в Семейния кодекс, да не се съобрази със становището на комисията.“

Има ли дискриминация?

юли 18, 2008

Сутринта, докато пътувах за среща по някакво радио попаднах на края на интервю с Кемал Еюп, председател на КЗД. На въпрос на водещия (съжалявам, не знам кое е радиото, нито името на този младеж) г-н Еюп каза, че годишно в комисията постъпват 1-2 жалби за дискриминация на основание сексуална ориентация. На фона на изнесените 475 жалби за 2008 година това наистина е смешно малко, факт. Съответно водещият след края на включването съвсем жизнерадостно заключи, че ето видите ли, дискриминация у нас наистина няма, какво толкова протестират тези хора, но пък щом трябва да се хармонизира законодателстото, да им се позволи на гейовете да живеят като „мъж и жена“. И пусна YMCA с леко подсмихване.

Първо, господинчо, те не искат да живеят като мъж и жена, а като мъж с мъж и жена с жена, и второ, липсата на жалби е адски обезпокоителна. Защото хората ги е страх да се разкрият, страх ги е да се жалват, и най-често никой не ги дскриминира, защото така и не се разбира, че са ЛГБТ. Другата раса, възрастта и пола малко трудно ще се скрият, но сексуалната ориентация много лесно минава незабелязана.

Още по-страшно от това че се крием е, че ни е страх да се оплачем, защото това ще рефлектира върху нас. Сменяме си кротко работата, фитнеса, хотела и мълчим. Обиждат ни в медиите, на улицата и пак мълчим.

Дали има дискриминация?