Posted tagged ‘нс’

Настоящото Народно Събрание няма да успее да приеме Семейния Кодекс

април 7, 2009

sydenieto-pravi-silataОт вестник „Дневник“ научаваме, че това Народно Събрание няма да успее да приеме новия Семеен Кодекс и Закона за лобизма поради недостатъчно оставащо време и приоритетност на други законопроекти, като този за ВИК инфраструктурата например, с които със сигурност като за последно ще бъдат уредени „нашите“ хора и интереси.

Плашеща е и новината, че поради това, че няма време да бъде приет новият Семеен кодекс, социалният министър клетото създание Емилия Масларова е обявила, че ще се опита да внесе през депутати поне няколко поправки в действащия, свързани с осиновяванията

От една страна това отлагане е добра новина, тъй като в този парламент идиотските идеи и предложения бяха доста повече от това, което един разумен човек може да понесе, а Семейният Кодекс щеше да се появи като уродливо недоносче. От друга страна обаче, следващото, 41во Народно Събрание може да се окаже с голяма група представители на консервативното дясно и ретроградното крайно ляво или, още по-лош вариант – немалко на брой депутати от Атака и БНС (и един да е вътре, пак е много).

Все пак, ако гледаме позитивно на нещата – от сегашната ситуация като че ли не може да има по-лоша. До голяма степен и от нас, всички заинтересовани (не само ЛГБТ, но и хората и групите, които се занимават с деца, осиновявания, човешки права) да има най-сетне истински, нормален, недискриминативен Семеен Кодекс зависи да успеем да се преборим.

Понякога е добре да си припомняме надписа, който бащите на Третата българска държава са избрали да краси сградата на органа, който упражнява законодателната власт у нас.

Днешното заседание на Комисията по гражданско общество и медии

март 18, 2009

Все още няма официална стенограма от заседанието на Комисията по гражданско общество и медии от заседанието миналата седмица, след което излезе информация за подготвяни поправки в законпроекта за лобизма, целящи ограничаването на правата за лобиране за от страна на гей организации, ЛГБТ хора и изобщо всички, които „нарушават обществения морал“.

И понеже на адекватна информация от страна на НС и Комисията не може да се разчита, днес на заседането присъстваха активисти, а ние препуликуваме тук изчерпателната тема на Аксиния Генчева (благодарности).

***

Дончев: “нямах предвид гейовете”

Присъствах на заседание на Комисията по гражданско общество и медии днес, на което се обсъждаше проекто-закона за лобизма у нас. Има няколко аспекта в този закон, които ме интересуват, но днес бях там по повод изказването на Владимир Дончев (Българска Нова Демокрация), член на Комисията:

“С текст, който забранява лобистката дейност, насочена срещу „обществения морал”, депутатите от комисията по гражданско общество и медии забраниха вчера застъпничеството в полза на гей бракове, хомосексуално съжителство и осиновяване от еднополови двойки. (…) Според експертите от комисията по гражданско общество (забележка – да се чете, според Владимир Дончев, БНД), ако моралът не навлезе като понятие в закона, има голяма опасност всевъзможни международни гей организации или отделни хомосексуални двойки да се застъпват в България за узаконяване на гей браковете и осиновяването на деца.”

(…)

Преди да се обсъжда въвеждането на “в противоречие с обществения морал” като основание за забрана за лобиране в проекто-закона, Владимир Дончев каза (по спомени, не цитат), че не разбира защо цяла седмица общественото пространство и медиите толкова са преекспонирали изказването му, след като (чети внимателно!) той не е имал това предвид и въобще не е визирал гей-двойките и гей-организациите, когато е настоявал за въвеждането на “обществен морал”. Един вид, това е медийно интерпретиране на неизказана и несподеляна негова позиция и не му е ясно защо това е предизвикало такъв диспут, след като той определено не е имал предвид това. Според думите му, обществения морал е разтегливо понятие и понякога интересите на част от обществото може да противоречат на обществения морал, например лобирането за евтаназия, или за узаконяване на многоженството.

Хваната за думите му, представител на Министерство на правосъдието (за втори път я виждам тази жена и все й бъркам името, но и двата пъти сме на едно и също мнение) каза, че изобщо “морал” не трябва да присъства в лобистки закон, защото отваря вратата за свободна интерпретация. Освен това, моралът зависи от времето и обстоятелствата.

На думите й, Дончев (от присъстващите 6 членове на Комисията явно само на него му се говореше, той действително се изказа по абсолютно всяко изречение, казано в залата, принципно похвална активност за един депутат) каза, че в този случай няма да има за какво да се притесняват от Правосъдно, тъй като интерпретацията на “морал” ще зависи от органът, пред който се лобира (?!).

Моите думи накратко бяха, че “обществен морал” не може да се дефинира, защото, колкото и обхватна дефиниция да се даде в Закона, тя винаги ще е рестриктивна. За да има едноседмичен диспут в общественото пространство, значи “обществен морал” вече се интерпретира различно и никой в тази зала, в това число и Дончев, който въобще няма предвид еднополовите съюзи, не може да гарантира, че след 5 години този аргумент няма да се ползва за забрана за лобиране не само за гей-каузи. Освен това, ако лобирането е насочено именно срещу институцията, която трябва да определи дали е морално? За пример, протестите през 97-ма, както и сходна аналогия от 14 януари тази година, не бяха организирана лобистка кампания, но определено имаха застъпническа форма и целяха сваляне на правителството. Тогава кой, Народното събрание ли, трябва да решава дали тази акция е “морална”?  Моралът, казах, се определя от политиката на държавата и от законодателството и не е въпрос на тълкувание от един човек или отделна институция. В поекто-закон моралът трябва да се ограничава да спазване на законите в Република България и толкова.

Естествено, че ако ще и гола да се бях съблякла да танцувам, Комисията още миналата седмица си бе определила гласовете. Присъстващите 6 членове решиха, че оставят тълкуванието на “обществен морал” на депутатите, които вбъдеще ще гласуват проекто-закона за лобизма и, респективно, на институциите, към които ще бъдат насочени лобистки кампании.

Абсолютно убедена съм, че тази дефиниция, ако се гласува и приеме в пленарна зала, ще бъде използвана двуяко и, в това число, срещу гарантирането на равенство на хомосексуалните. Предполагам, а и така ми се струва, че Комисията по гражданско общество и медии са напълно наясно, че поставят капан пред изпълнителната власт с такъв закон. Гей-организациите вероятно ще са последните, които ще оспорят по съдебен път приложението на такъв ялов закон. Далеч преди това ще са каузите ин-витро, трансплантациите с международен донор, свободата на вероизповедание и така нататък. С други думи, гей организациите сиgурно ще се позоват на вече спечелени съдебни дела за дискриминационно приложение на лобисткия закон.

Като слушах днес обсъжданията , ми се струва, че гласуването на закон за лобизма ще се случи след изборите. Все пак, трябва да си платят предизборните кампании…

P.S. Забравох да допиша, че Дончев е невъзпитан и арогантен. Че е казал онова по-горе, публикувано в Новинар, е ясно като бял ден, дори няколко журналисти потвърдиха, че са го чули. На думите ми: “Без да превръщам тази дискусия в лов на вещици, Господин Дончев, ще съм Ви благодарна, ако споделите с медиите ясната си позиция, след като сега казвате, че не сте имал предвид еднополовите двойки и гей-организациите. Моля да оповестите разяснената си позиция, както направихте днес тук.” Той отговори ядливо: “Аз ако съм искал да кажа нещо не медиите, съм щял да им го кажа. Ако искам нещо да говоря пред Комисията, ще го кажа. Това си е моя работа. Никой няма да ми казва какво и как да говоря.”  А аз ако не искам да ви плащам заплатата вече и ако вече не искам да Ви виждам арогантния, нахален, хомофобски, лицемерен г.з в Парламента, а?

Капитално (и бързо) за хомофобията в парламента

март 13, 2009

„Капитал“ този път реагира реактивно и публикува коментар в тазседмичния си брой по повод опита да се забрани чрез закон гей организациите (а вероятно и други лобисти) да лобират за правата на ЛГБТ хората в България.

Автор е Павлин С. Жотев, заглавието е „Хомофобия„, а ние ще си позволим няколко извадки:

„Пътищата на човешката глупост и нейните проявления по принцип са доста непредвидими. Ако обаче седиш достатъчно дълго в Народното събрание, неминуемо някоя голяма и опасна глупост с лепкав звук ще се стовари върху ти.

(…)

Някои хора разбират защо това е глупост, но очевидно, уви, не всички и все пак има нужда от обясняване. Нормално мислещите хора знаят, че:

– първо, да си хомосексуален не е неморално; неморално е да крадеш, да лъжеш, да убиваш и тъй нататък; сексуалността на хората си е тяхна лична работа, в която няма какво да се намесваме

– второ, фактът, че гей браковете не са разрешени, е израз на назадничава балканщина; забраната им е проява на несправедливост и дискриминация

– трето, да ограничиш лобирането за подобни каузи е пищящо ограничаване на елементарни права

– четвърто, понятието „обществен морал“ е толкова смътно, че позволява да се забранят още много други смислени каузи.

Депутатското предложение беше само съобщено от традиционните медии, но истинската реакция дойде от блогосферата. (Тук следват цитати от Openly Feminist, musha busha и Broken echo, бел. GGW).

Честно казано, промяната в закона едва ли ще мине. Тя е колкото опасна, толкова и нелепа. Ако парламентът случайно я приеме, ще бъде отменена след време, защото е очевидно дискриминираща. Защо, защо обаче трябва да хабим времето и усилията си в това да спираме нечия глупост, вместо постепенно да подреждаме живота си така, че да става по-добър?

Продължение по темата за законопроекта за лобистка дейност

март 13, 2009

Новината от Новинар за промени в законопроекта за лобистката дейност, предвиждаща „опазване на обществената етика“ чрез забрана за гей организациите да лобират за каквото и да е било, която пуснахме вчера се потвърди по-късно и от други източници, като най-изчерпателна към момента е информацията от вестник Дневник.

Към момента няма официално публикувана стенограма от заседанието на Комисията по гражданско общество и медии, която подготвя законопроекта, но различни източници потвърждават, че депутатът от БНД Владимир Дончев е вносителят на поправката, която влиза в противоречие с куп български закони, както и с европейското право.

Все още изчакваме официалната информация, като по-долу можете да видите реакциите към момента на:

Аксиния Генчева

и пак Аксиния Генчева

Openly Feminist

и пак в Openly Feminist

Broken Echo

и пак Broken Echo

Цветно

Подсъзнателното на Бай Далай

Блогът на Хасан

Илия Марков

БГО Джемини

Капитал

Oberon in Burgas

Емил Константинов е ин виво мераклията

декември 18, 2008

georgievНай-вероятно изродът с in vivo мераците е д-р ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ, Народен представител в 40-о НС от групата на Коалиция за България (БСП).

През блога на Илия Марков.

Групата във Фейсбук, в която се призовава за оставката му като народен представител. Не знам дали има и начин да му се отнеме лекарската диплома?

Свинско поведение от страна на български депутати

декември 7, 2008

От блога „Изоставените деца на България“ стигнахме до потресаваща случка, разиграла се миналата седмица в българския парламент, на заседание на здравната комисия.

Млада жена, присъстваща на заседанието за обсъждане на новия фонд, който трябва да подпомага финансово бездетните двойки у нас, е била обидена и разплакана от депутат, който се обърнал към нея с: „Дайте да ви направя едно in vivo, като не можете ин витро„. Жената само преди седмица е загубила детето си при пореден опит за ин витро зачеване.

Тя е и председател на една от трите пациентски организации, които защитават правата на жените с репродуктивни проблеми, като заедно с другите две председателки е участвала в обсъждането на проекта за асистирана репродукция.

Вместо да бъдат изслушани обаче, трите жени са станали жертва на неприлични подмятания, като „Ама ние можем да ви направим бебета, след като имате проблеми“ и други подобни.

Засега имената на виновните не са известни.

В такъв случай е редно лицата, участвали в издевателствата над трите жени и подиграли се с хилядите семейства с репродуктивни проблеми да бъдат жестоко наказани, осъдени и изритани во веки веков от българската политика.

Много държим да узнаем имената на виновните и сме готови да участваме във всякакви граждански действия за търсене на отговорност от тези свине.

В събота 15ти ноември дискусия в „Сеизмограф“

ноември 14, 2008

Тази събота, 15ти ноември в предаването „Сеизмограф“ гост ще бъде Станимир Панайотов, активист и работещ в областта на куиър теорията, феминизма, гей и лесбийската проблематика, а дискусията ще се върти около дискриминативния проект за семеен кодекс.

Опонент ще бъде Павел Чернев, бивш депутат от Атака, настоящ независим настоящ член на ПГ на БНС. Причините и целите за неговото присъствие в студиото нам остават неизвестни. Мнението ни за подобни покани – тук.

Часът е 18,00, водещ – Светла Петрова.

***

Също така, почти сигурно е, че Аксиния Генчева ще участва в неделя, 16ти ноември в предаването по БНТ „В неделя с…“, но засега нямаме точен час. Надяваме се да можем да потвърдим това по-късно.

Инфо за проекта за СК в Медиапул и Fictions we live by

октомври 30, 2008

Информация от Mediapool и коментар по повода във Fictions we live by. Нашият коментар е: що за глупости през 2008ма година???

От Mediapool:

Силен натиск срещу легализирането на съжителството без брак

Мартина Бозукова
29 Октомври 2008

От БСП ще се съобразят с преобладаващото обществено мнение за узаконяването на съжителството без брак, залегнало в новия Семеен кодекс и ако има неодобрение, депутатите от левицата няма да подкрепят спорния текст при гласуването на законопроекта на второ четене.

Това стана ясно в сряда на кръгла маса в парламента, където представители на опозицията и различните вероизповедания у нас разкритикуваха остро узаконяването на съжителството без брак. Така със съгласието на левицата, която подкрепи на първо четене законопроекта, спорният текст вероятно ще отпадне във варианта, който ще влезе за разглеждане на второ четене.

Православната църква, Католическата църква и Главното мюфтийство се обявиха против узаконяването на фактическото съпружеско съжителство у нас. Ако Народното събрание приеме новия Семеен кодекс, ние ще поискаме да се узакони църковният брак, заяви представителят на синода Васил Коцев. По думите му в това съжителство липсва един от основните елементи на брака – заявлението на съпрузите да се отдадат един на друг за цял живот и поемането на отговорността за семейството.

Според Ведат Ахмед и Бирали Бирали от Главното мюфтийство това, което се предлага в новия Семеен кодекс, е резултат от „покварата“ на ценностната система на хората днес. Представителят на протестантската общност в България Людмил Мандичев посочи, че се учудва защо се стимулира разпадането на морала, а не изграждането и укрепването на семейството.

Съпружеското съжителство без брак бе осъдено и от гражданското сдружение „Асоциация общество и ценности“. Според тях въвеждането му ще наложи и узаконяване на хомосексуалните съжителства и ще даде права на тези двойки да осиновяват деца.

Депутатът от НДСВ Огнян Герджиков, който основно работи върху новия кодекс, призова да не се тълкуват погрешно текстовете от проекта.

Узаконяването на семейното съжителство без брак цели защитата на децата. През последните години половината деца у нас са родени именно при такова съжителство, само около 20 % се припознават.

Нови писма по повод проекта за СК

октомври 27, 2008

Изпртени са нови писма до президента на републиката Георги Първанов, до проф. Огнян Герджиков и до г-жа Цветанка Ризова, водещ на предаването „Четири очи“ по НТВ от активистите Сталик и Cybercracker.

Тук ще публикуваме единствено текста на това до Г. Първанов, поради важността на поста му, както и поради обема на писмата.

***

ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА Р БЪЛГАРИЯ
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
бул. „Дондуков” 2

Уважаеми г-н Президент,

Повод да Ви пишем е приетият на първо четене в началото на м. октомври проект за нов Семеен кодекс. Смущаващото – според нас, нашите приятели и познати – е това, че ние (като български гей мъже, лесбийки и бисексуални хора; накратко ЛГБ) отсъстваме като субекти в него. Този въпрос вече повдигнахме по-рано в отворено писмо до Парламентарната комисия по правни въпроси, КЗД и медиите. Отговор не бе получен, нито пък бяха взети мерки за обществен дебат със заинтересованите страни. Длъжни сме да припомним някои наши притеснения.

Странно е, че такъв важен проектозакон бе гласуван в зала без дискусии с гражданството, без да бъдат ясно артикулирани новите институти, които се въвеждат.

Един от съавторите на законопроекта – проф. Огнян Герджиков – призна в публичното пространство, че се чувства като разпънат на кръст – от една страна го „атакуват” различните вероизповедания, а от друга – гей организациите.

В стенограмата от заседанието на Правната комисия от 12.06. т. г. пък казва, че му е „излязло име на много лош човек, когато става дума за законопроекти.”

Убедени сме, че това нямаше да се случи, ако политиците сте една идея по-диалогични и открити с избирателите.

Българските граждани си задават много въпроси, например:

– Отварят ли депутатите „врата” за узаконяване на многоженството?
– Има ли нужда от фактическо съжителство изобщо?
– Предстои ли бум на разводите, ще се обезцени ли брака? и т. н.

Част от отговорите откриваме в стенограми от заседанията на Комисията по правни въпроси, а и при обсъждането на проектокодекса в пленарна зала. По тези теми взимат компетентно отношение проф. Цанка Цанкова – виден специалист по семейно право, г-жа Камелия Касабова (НДСВ), г-н Янаки Стоилов (КБ), г-н Четин Казак (ДПС) и др.

Проблемът е, че не всички хора имат възможност да следят нормотворчеството в детайли и нуждата от конструктивен диалог с гражданското общество преди окончателното приемане на Семейния кодекс е без алтернатива.

В отговор на наше запитване г-н Борислав Цеков – гл. секретар на Омбудсмана подчертава, че „всеки закон трябва да бъде приеман след реално обществено обсъждане и след като е дадена възможност на заинтересованите граждански организации да изразят своите позиции. Укорително е, ако това не е сторено при обсъждането на проекта за Семеен кодекс в Народното събрание”, заключава той.
Потресени от елементаризма на част от политическата класа и от недоброжелателните опити да се въвежда в заблуждение обществото. Ето пример от заседание на същата тази Комисия по правни въпроси:

Иглика Иванова (КБ): „Мисля, че ако въведем тази уредба с оглед, че това се случва в живота, отваряме вратата за следващата стъпка. Следващата стъпка е узаконяване на хомосексуалните бракове. И това е една тенденция в Европа, а не само в България, тези организации са много напористи, даже агресивни. Може би като някаква ответна реакция към обществото, което години наред ги потискаше тези хора, преследваше ги наказателно и т.н. Сега знаете какво става – гей паради, пищни тържества (ще Ви бъдем благодарни, уважаема госпожо, ако ни кажете къде ги видяхте, бел. GGW), всичко това влияе най-вече върху младите, върху децата, тези които са неориентирани. И когато ние допуснем това нещо, и те поискат да се регистрира тяхното съжителство, какви аргументи бихме имали против? Приемаме условно, това не е моето мнение, че няма нищо лошо в това, че ги регламентираме. Оттам нататък когато някой друг с още по-ексцентрична ориентация поиска да узаконим неговото съжителство – като дойде чичо от планината и поиска да му узаконим съжителството с козичката, какви аргументи ще имаме против, нима това не се случва?

Г-н Иван Сотиров (ОДС) счита, че с приемането на новия Семеен кодекс „ще се задраска” семейството, а живеещите на семейни начала нямат нужда от формализиране на отношенията си. Мартин Димитров (ОДС) отива още по-далеч – нарича законопроекта „опасен”, а предлаганите промени „грешни” [от гледна т-ка на теологията].

Г-н Димитров отказа да чуе нашите аргументи, когато поискахме среща с него в ефира на „Дарик радио”. Ако текстът за фактическото съжителство бъде променен, той щял да напусне Народното събрание. Петър Стоянович (Гергьовден) подозира, че се дава зелена светлина на многоженството и се „потъпква всяка норма и морал”.

Обществеността получава през медиите разнопосочни сигнали, защото липсват отговори от законотворците. Неспециалистите, например, не знаят, че фактическото съжителство се нарича още фактически брак. Примесването на понятията граждански брак с фактически брак, както и на граждански брак с църковен брак, обърква хората и ги превръща в удобна мишена за манипулации. От това се възползват крайнодесни, религиозно ориентирани политически организации и фракции, които в историческа перспектива винаги са били свързани с хомофобни нагласи.

Проектокодексът си „затваря очите” за една обективна реалност – съжителството на семейни начала на хора от един и същ пол. В чл. 13, ал. 1 четем, че фактическото съпружеско съжителство е „между мъж и жена”.

Демократичните законодателства почиват върху принципа за равно третиране на индивидите в обществото независимо от техните различия на признаците пол, сексуална ориентация, семейно положение, вяра, етнос, геном и пр.

С Препоръка No 2/01.07.2008 г Комисията за защита от дискриминация (КЗД) – орган, призван да провежда държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Р България – определи цитирания по-горе проекто-текст като пряко дискриминационен (по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.) и поиска промяната му. Към настоящето писмо прилагаме копие от становището на Комисията за защита от дискриминация, който аргументира позицията си на база вътрешното и международното право.

Законът за защита от дискриминация забранява дискриминацията на база сексуална ориентация. С ограничението, че фактическото съжителство е „между мъж и жена” се лишават еднополовите двойки от възможността да узаконят връзките си. Нещо повече – отрича се съществуването на такива двойки и базисното им право да създадат семейства. Семейството е гъвкава и адаптивна единица, и постоянно се променя. Международното законодателство признава този факт и поддържа тезата, че създаването и устойчивото развитие на отношения, основани на любов, е от съществено значение за човешкия живот.
Преди две години Европейският парламент (ЕП) прие Резолюция (Resolution on Homophobia in Europe, adopted on 18 January 2006), която осъжда конституционните промени, забраняващи изключително еднополовите съюзи, каквато е и Конституцията на Р България (в чл. 46, ал. 1), и ги окачестви като форма на хомофобия. С Резолюцията ЕП настоява страните-членки да гласуват закони, с които „да се сложи край на дискриминацията, на която са жертва еднополовите партньори в сферата на унаследяването, имуществените отношения, при наемане и използване на къща/земя, пенсиониране и пенсионни възнаграждения, данъци, социално осигуряване и др.”

Г-н Президент, липсват обосновани аргументи за ограничаването на фактическото съжителство единствено до разнополова двойка. Не намирате ли за абсурдно, че всички, независимо какви са: рецидивисти; затворници; изнасилвачи; родителите, които изоставят децата си и тези, които малтретират детето и/или партньора си – всички те ще имат право на встъпване в брак или на фактическо съжителство, а хомосексуалните – не?

В интервюта проф. Герджиков заявява, че текста на чл. 13, ал. 1 от проекта не е дискриминативен и на практика се включва в групата депутати, които отказват да се съобразят със становището на КЗД, с антидискриминационното българско и международно законодателство.

Ако Семейният кодекс бъде окончателно приет във вида, в който е сега, еднополовите двойки ще бъдат лишени от редица права и законова закрила. Т. напр. право на свиждане на партньора и право на информация за състоянието на болен партньор; право на партньор да дава съгласие за ползването на органи и тъкани на починалия партньор; на партньорите в еднополова връзка няма да се признава осигурителен стаж при пенсиониране за гледане на болен партньор; право на социално подпомаганите и издръжка; право да се унаследяват и придобиват общо имущество и др.

Делегирането на права и задължения на еднополовите двойки няма да отнеме и няма да накърни правата на други граждани, не става за сметка на нечии други законни интереси.

Несъстоятелно е отхвърлянето на въпроса за сексуалната ориентация като твърде екзотичен или луксозен за законодателството. Тя е фундаментално човешко право. Специалисти в различни области на хуманитарните науки я квалифицират като един от най-определящите компоненти на човешката личност. Тези, които са дискриминирани по признак на сексуална ориентация, са поставени наравно с хората и общностите, които са жертви на расизъм, сексизъм, религиозна или етническа нетърпимост и всички други международно признати форми на преследване. Как мислите ще реагира обществеността – българската и международната – ако днес оспорим равноправието на евреите или мюсюлманите? С какви букви ще запишем имената си в историята? Правата на нехетеросексуалните хора са също толкова фундаментални, а необходимостта да бъдат защитени – дори по-неотложна, предвид отсъствието на информираност за тези групи и царящите предразсъдъци и негативизъм спрямо тях.

Обществото има полза от узаконяването на връзките между еднополови по същата причина, както и от съществуването на брака като институт. Стабилните, хармонични и предсказуеми взаимоотношения са добри за общността, за бизнеса и за всеки, който има взаимодействие със семейната двойка, независимо от пола на партньорите.

Семейният кодекс е нормативен регулатор и на практика „догонва” вече съществуващи отношения, като им дава законова и социална защита. Въвеждането на института „фактическо съжителство” нито ще „произведе” нови разнополови семейни двойки, нито нови еднополови. Узаконяването на тези съществуващи връзки ще защити партньорите и ще гарантира добруването на техните деца.
Понастоящем ощетени са най-много децата, отглеждани в еднополови двойки, защото СК не признава наличието на двама родители за тези деца. Съгласно проекто-текста, те имат само един законен родител, а другият човек не носи юридическа отговорност за тях. Следствията са многобройни и най-малкото от тях, от чисто правна гледна точка, е съзнанието, че този втори родител, който не е по-малко родител от „истинските”, законните, хетеросексуалните, защото също като тях полага грижи и дава любов на това дете, пред лицето на закона, а оттам и на обществеността, е никой. „Никой” е всеки път щом излезе с това дете за ръка на улицата. „Никой” е всеки път, когато отиде да го вземе от детската градина или от училище. „Никой” е, когато трябва да го заведе в болницата. Но дори това не е най-страшното последствие. Ако единственият законен родител на това дете претърпи злополука или почине, другият партньор/родител не притежава юридическите права да продължи да отглежда детето, каквито права имат разнополовите двойки. Детето може да бъде предадено на родителите на биологичния баща или майка, но ако и те не са живи, тогава вторият родител – фактическият – ще се състезава наравно с други кандидат-осиновители за детето, за което е полагал грижи, и на което е давал любов. Психическите последици, до които може да доведе едно такова насилствено отделяне на детето от реалния му родител, човека, към когото то се е привързало, и който е полагал грижи за него до този момент, са непредвидими.

Изводите, до които водят всички тези факти, ни връщат и към проблема. Ние смятаме, че основният дефект на този законопроект е неговата неадекватност спрямо реалностите. Вярваме, че законът трябва да отразява наличните обществени практики и нагласи, и да създава условия за безконфликтно интегриране на различията в обществото. В контекста на хомосексуалните, узаконяването на еднополовите съжителства ще покаже държавната воля да се спазва принципа за равно третиране и недискриминация, заложени в редица нормативни актове, и ще спомогне за преодоляване на хомофобията.

Качественият и позитивен дебат винаги може да бъде в интерес на постигането на консенсус, а оттам и на справедливост. Ето защо изразяваме готовност за консултации преди второто четене на СК в зала. Бихме желали да Ви запознаем с нашата професионална и лична позиция по отношение на настоящия проект.

27.10.2008 г

С уважение:

Подписи

В петък, 24ти октомври по Re:TV

октомври 22, 2008

На 24ти октомври, петък, в предаването „Булевард България“ по Re:TV с водещ Иван Бедров гост ще бъде Сталик, а темата ще се върти около проекта за нов Семеен Кодекс. Засега потвърдил участието си е и опонент от Асоциация „Общество и ценности“. Както знаем, тя се противопоставя на фактическото съжителство по принцип, което според нея ще доведе до разврат и падение (същата асоциация е в тесни връзки с евангелски организации, а интервюта и материали се печатат във вестник „Атака“ и „Евангелски вести“). Становищата им относно ЛГБТК хората са крайни, подвеждащи и неподкрепени от никакви научни факти.

До сега български политик не е потвърдил участие в предаването, като се надяваме в последния момент да не се появи някой като Боян Станков (както стана точно преди парада), тъй като напълно се губи смисъла от дискусионни предавания. Неприятното е, че последните години хората, които участват в подобни дискусии, в качеството им на експерти или на представители на ЛГБТК общността, хетеро или нехетеросексуални, се озовават в позицията на отбраняващи се от атаките на националисти и фундаменталисти. Експерти не застават срещу експерти, срещу граждани не застават действащи политици. За какво гражданско общество говорим в случай, когато тези, които трябва да имат професионално и аргументирано мнение, се крият в миши дупки?

Диалогът не се случва, а разговорите се израждат до сипене на безпочвени обвинения на неприемлив за уважаваща себе си медия тон. Водещите пък най-често не успяват да овладеят положението, тъй като не са запознати с дискутираната проблематика или застават на непрофесионално пристрастни позиции. Дискусия няма, камо ли да се изнесат пред аудиторията факти, подкрепящи едни или други инициативи, кампании или просто опити за обяснение защо трябва да имаме равни права като всички останали граждани на държавата.

Тези проблеми касаят всички български медии, но все пак, в петък от 19,30, по Re:TV, он-лайн или по телевизията. Това напоследък е единствената телевизия (както и Иван Бердов е единствения журналист), които подхождат към ЛГБТК въпросите професионално и с необходимата гражданска отговорност.