Posted tagged ‘разкриване’

Как да се разкрием във Фейсбук

юни 5, 2009

confusing-facebook-group

Изображение Slap Upside the Head

В Time излезе изключително интересна статия, How to Come Out on Facebook, в която се разглеждат някои много интригуващи аспекти на социалните мрежи, която дообобщи и оформи доста мои наблюдения от последните месеци.

След Facebook и Twitter понятието за лично пространство вече не е същото, а процесът на разкриване (coming out) пред хората около нас придобива съвсем различно измерение. Въпреки че липсата на интимност е едно от нещата, с които тепърва трябва да свикваме, а прозрачността пред голяма общност най-различни хора не само е плашеща, но понякога може да доведе до неприятното усещане, че целият ни вътрешен свят е подложен на щателна дисекция, участието в огромна социална плетеница може да има и своите положителни страни.

Вече не е необходимо да обясняваш на всички, при това един по един, че си гей, че най-добрата ти приятелка всъщност не ти е просто най-добрата приятелка и че мхм, ти трябваха 15 години, за да се сетиш да кажеш нещо, което всички знаят, откакто в 8ми клас подари цвете на момичето, което седи на същия чин.

Сега просто се включваш в групата за прайда, слагаш си снимка с Шейн или пишеш, че си „във връзка“ с човек, когото си срещнал в диското предната вечер и който изобщо даже не подозира, че нещата между вас са толкова сериозни (а вероятно няма и да разбере). И хоп – 743 човека знаят, че си гей и че не ти пука от това.

Край на чуденето, а и идеята, че ще го направиш пред такава тълпа ти дава допълнителното чувство, че имаш сила и че всъщност няма никакво значение кой какво си мисли.

Тайм дават няколко съвета какво да и какво да не правим из социалните мрежи, като например:

–  добре е да обявиш партньора си (дали?) и да заявиш участие в паради, coming out days и каквито местни мероприятия има в околията;

– не е добре всички да те виждат по кожено бельо и с маска и да, наистина не е добре родителите ти да разбират от Фейсбук, че си гей.

И няколко съвета от мен:

– не слагайте на профила си снимки на Шейн или Бет, това ще ви накара да изглеждате леко незрели. Също така, добре е да проверите дали имате наистина връзка с човека, когото прибрахте снощи пътешком, поне за всеки случай, преди да го обявите публично.

И умната със статусите след петата бира :)

Coming out може би, едва ли не…

октомври 10, 2008

По време на Coming Out Week (6 – 12 октомври) си мислех да напиша за някои дейности на ЛГБТК групи по света в седмицата, посветена на излизането от дрешника, за резултатите от тях, за важността на този акт и подобни информативно-захаросани приказки. Но докато ТАМ са организирани различни събития, подкрепяни от университети, правителствени и неправителствени организации, у нас се опитваме да преглътнем шока от приетия набързо и скришом на първо четене нов Семеен Кодекс, в който е записано, че фактическото съжителство ще е валидно за двойки, състоящи се от „мъж и жена“. И това въпреки препоръките на КЗД, на европейските институции и най-важното – в противоречие на Закона за защита от дискриминация. Въпреки волята на един голям процент български граждани.

Налага ни се да понасяме търпеливо цяла седмица откровено хомофобското поведение на народни представители в лицето на Огнян Герджиков от НДСВ и Надя Кочева от БСП, които не пропускат да намекнат, че ако не слушкаме, ще ни отнемат и малкото, което имаме като права. БХК в оценката си може да започне от най-горе – изказванията на премиера около парада, заплахите на народни представители, неадекватни институции и медии. И да стигне до дъното – лумпенпролетариата, комуто е позволено да прави шествия със свастики, да извършва безнаказано насилие, защото явно едни граждани са по-граждани от други граждани. Какво е това – двойни стандарти, дискриминация или норма, която не прави впечатление никому, дори на нас?

Къде сме ние като общност, има ли ни, къде са Л-тата, Г-тата, Б-тата, Т-тата и всички останали? Защо няма гражданска реакция, защо не може да се застане на единна позиция и какво се случи през последните 6-7-15-20 години? Наистина ли хората нямат проблеми, както мнозина обявиха около парада? Явно да – наличието на няколко подземни бара, пред които все още няма скинари е напълно достатъчно, за да се чувстват хората щастливи в съботно-неделната си мъгла, преливаща махмурлийски в обичайната седмична мимикрия, когато всички сме хетеро. Някой уволнили, друг набили – те са си го търсили! – друго обяснение няма. А малцината останали активисти не успяват да застанат на общи позиции, времето неумолимо тече, и накрая ние ще останем с един напълно ненужен и неприложим Семеен Кодекс, заврени в клозета (въпрос на интерпретция на closet, а ние май сме точно там).