Снимка teatri.bg
На театър в Театър „Възраждане“ придобива малко по-друго значение, когато човек попадне насред пиесата, а всичко се случва на не повече 20 сантиметра от теб. Малката зала в Столична библиотека предразполага към по-интимна атмосфера, близост с героите и съпреживяване на случващото се на „сцената“, която се състои от семпъл холски интериор, две репродукции на Магрит, изобразяващи голи жени и една китара.
Режисьорската версия на Георги Михалков по пиесата на Карл Джераси е донякъде поорязан вариант на оригинала, но доста реалистично успява да представи сложната плетеница от човешки взаимоотношения в началото на третото хилядолетие, където част от нас не успяват да приемат новите реалности, а другите в устрема си забравят за човешкото в себе си, като болката и размиването на разбирането за семейство носят повече объркване, отколкото усещане за принадлежност към една по-разширена общност.
Личните ни впечатления от постановката на „Възраждане“ са: много добра игра на Даниел Цочев (Камърън), Ивет Радулова (Хариет) и Надя Конакчиева (Присила), и макар началото да е леко вяло, а диалогът в лесбийската двойка да звучи изкуствено, от един момент нататък нещата се развиват шеметно, като усетили интереса на публиката, актьорите започнаха да дават от себе си повече и да карат историята да заживее. Краят остава отворен, което е по-добрия вариант, тъй като един хепиенд би изглеждал твърде нереалистично и фалшиво, а и всеки може да потърси край за себе си, без да има нужда да поглъща поднесено готово решение.
Това обаче, което прави постановката особено интересна е факта, че на българска сцена за първи път се появава откровена лесбийска двойка, съвременна и с проблеми, които не са чужди на голяма част от момичетата у нас. Искренно се надяваме, че тя няма да изчезне от афиша, както и че няма да остане единствена на сцените у нас.
Следете афиша на Театър „Възраждане“ за нови дати.
Последни коментари