В „Табу“

Снимка teatri.bg

На театър в Театър „Възраждане“ придобива малко по-друго значение, когато човек попадне насред пиесата, а всичко се случва на не повече 20 сантиметра от теб. Малката зала в Столична библиотека предразполага към по-интимна атмосфера, близост с героите и съпреживяване на случващото се на „сцената“, която се състои от семпъл холски интериор, две репродукции на Магрит, изобразяващи голи жени и една китара.

Режисьорската версия на Георги Михалков по пиесата на Карл Джераси е донякъде поорязан вариант на оригинала, но доста реалистично успява да представи сложната плетеница от човешки взаимоотношения в началото на третото хилядолетие,  където част от нас не успяват да приемат новите реалности, а другите в устрема си забравят за човешкото в себе си, като болката и размиването на разбирането за семейство носят повече объркване, отколкото усещане за принадлежност към една по-разширена общност.

Личните ни впечатления от постановката на „Възраждане“ са: много добра игра на Даниел Цочев (Камърън), Ивет Радулова (Хариет) и Надя Конакчиева (Присила), и макар началото да е леко вяло, а диалогът в лесбийската двойка да звучи изкуствено, от един момент нататък нещата се развиват шеметно, като усетили интереса на публиката, актьорите започнаха да дават от себе си повече и да карат историята да заживее. Краят остава отворен, което е по-добрия вариант, тъй като един хепиенд би изглеждал  твърде нереалистично и фалшиво, а и всеки може да потърси край за себе си, без да има нужда да поглъща поднесено готово решение.

Това обаче, което прави постановката особено интересна е факта, че на българска сцена за първи път се появава откровена лесбийска двойка, съвременна и с проблеми, които не са чужди на голяма част от момичетата у нас. Искренно се надяваме, че тя няма да изчезне от афиша, както и че няма да остане единствена на сцените у нас.

Следете афиша на Театър „Възраждане“ за нови дати.

През изминалата седмица…

В Новиариум, блог посветен на събитията в град Шумен излезе пост със смущаващото заглавие Розовото досие на Владислав Варненчик. Все пак статията е доста интересна и не-злонамерена.

Боксов клуб „Бастет“ вече има сайт, където можете да научите повече за него и тренировките.

Тази седмица беше премиерата на „Табу„, очаквана пиеса, за която писахме преди време. Тук можете да видите предстоящите дати, на които се играе, а пък тук – да прочетете малко повече за Карл Джераси.

В Youtube, отново благодарение на MaryStewart0777 можете да видите записи от предаването „Булевард България“ от 24ти октомври с участието на Сталик – част 1, част 2, част 3.

Днес.бг пък излезе с невероятното заглавие „Потресаващо! Хомо сцени в Биг Брадър“, в които нямаше нищо потресаващо.

„Табу“, очаквано заглавие в афиша на театър „Възраждане“

В края на театралния сезон завършиха репетициите на пиесата „Табу“. Оригиналното заглавие е Taboos: When Harriet met Sally, а автор е световно известния химик и откривател на противозачатъчните Карл Джераси, който до пет годишна възраст е живял в България (просто любопитен факт, баща му е български евреин).

Пиесата се поставя в театър „Възраждане“, от новия сезон, а досега е имала само едно закрито представление. Участват Валерия Кардашевска, Даниел Цочев, Надя Конакчиева, Ивет Радулова, Тодор Доцев, режисьор е младия Георги Михалков („Паметта на водата“, Младежки театър „Н. Бинев“).

В центъра на „Табу“ са Хариет и Сали, лесбийска двойка, която живее в Сан Франциско. Момичетата са решили, че е време да имат дете. Хариет, която като лекар е запозната с репродуктивната технология, е убедила себе си и партньорката си, че най-добрият донор е брат и Макс, така че всичко „да остане в семейството“. На парти освен Макс е поканен и Камърън, брат на Сали и християнски фундаменталист с репродуктивен семеен проблем. В хода на действието линиите се преплитат, а смешното и абсурдното се редува със съвсем реални проблеми. В крайна сметка забременяват и Хариет, и Сали и Присила, съпруга на вярващия Камърън, който до този момент е отказвал да се обърне към науката, въпреки огромното желание за дете.

Пиесата според критиците е най-добрата, писана досега от Карл Джераси и предлага доста сериозен поглед върху сблъсъка между наука, традиционна етика и религиозни вярвания, както и прави разрез на по-заможната средна класа в Америка с цялото и разнообразие и проблеми.

Актьорският състав, режисьора и синопсиса на пиесата я правят силно очаквана, особено като се отчете факта, че досега в българския театър не е имало поглед върху лесбийската проблематика, излизащ извън чисто сексуалното (е, темата с бебетата е леко поомръзнала, но е добър повод стрейт хората да се запознаят с нас). Интересно ще е и режисьорското виждане.

Така че остава само „Табу“ да се появи на афиша.