Още около дискусията за враждебната реч

Малко със закъснение, но напоследък е трудно с няколко дини под мишница:

На сайта на БГО Джемини можете да намерите още информация за срещата за враждебната реч и езика на омразата, организирана от СЕМ, СБНЕМ и АБРО. От там:

„…На първо място, както става ясно и от прессъобщението, ЛГБТ тематиката не присъства в дневния ред на СЕМ. Независимо, че няколко международни и европейски документи регулират и враждебната реч на база сексуална ориентация, в българското медийно законодателство този признак не присъства. Вместо това, ЛГБТ хората попадат или в категория „…и други“, или в Закона за защита от дискриминация, но не и в законодателството, регулиращо ефирното пространство…

…СЕМ и АБРО обясниха, че по правило, Съвета не се самосезира за случаи на враждебна реч в ефира, но действа по подаден сигнал в отговор на въпроса на Аксиния Генчева защо СЕМ мълчи от години за хомофобията от българския ефир. На въпроса й тогава защо СЕМ не е реагирало на подадени сигнали за хомофобска реч, Доц. д-р Пешева, Председател на СЕМ, отговори, че винаги са отговаряли на подадени сигнали, което обаче не става видно от едностранната кореспонденция, водена за подобни случаи, както и от липсата на реакция от страна на СЕМ. Това е видно и от презентацията за издадени наказателни постановления за враждебна реч, в която липсват такива за омразна реч срещу хомосексуални лица. Доц. Пешева допълни и че СЕМ признава съществуването на проблема с враждебната реч срещу ЛГБТ хората, което се потвърждава и от поканата, изпратена до БГО Джемини за участие в дискусията…“

Аксиния Генчева в блога си в поста Дискутираме дружелюбно за враждебната реч допълва картината с няколко по-лични мисли:

„…Явно враждебната реч най-накрая привлече внимание. Докато ние още спорим и търсим дефиниция на ефирните унижения, в Европа отдавна са минали на враждебна реч 2.0 – how to make the language INCLUSIVE. Ние дори нямаме превод на inclusive, но това е езикът, в който се опитваш да не слагаш рамки и да включваш дори и хора, които не присъстват в залата. Сигурна съм, че ако не бях там, гейовете нямаше никой да ги засегне.

Поначало дискусията си имаше лайтмотив за политическото говорене, или по-скоро дали можем да обиждаме открито политиците (всичко Мара втасала, бел. GGW), без това да се смята за враждебна реч. Едно от правилата, представени от СЕМ, с което определено не съм съгласна, е да не се изнася в медийното пространство лична информация за обществено-интересни лица, срещу които няма издадени наказателни присъди. Със сигурност не съм го цитирала точно, но се надявам схващате идеята. Тогава разследващите журналисти ще умрат от глад, мисля аз...“ и така нататък, хвърлете един поглед и на двата текста.

Реклами

Началото на края

И така – днес е денят Х, специален с това, че започва излъчването на последния сезон на The L Word (вече следим по тракерите, нищо че първият епизод изтече, искаме си качествените копия).

Сега ще разберем кой умира всъщност и защо, какви още дивотии ще забърка мама Чайкен и дали изобщо някоя от любимите ни жени я очаква светло бъдеще или всички ще свършат парализирани в някой хоспис, отровени от рядка полинезийска риба или пребити с чук от Адел.

Сезон, който чакаме с вълнение, но и с голяма тъга, тъй като едни 6 години съвместен живот с група жени като нас свършват, а шансовете скоро пак да има подобно телевизионно шоу са повече от минимални.

Междувременно на пресконференция беше потвърдено, че пилотния епизод на спин-оф-а на сериала е готов, засега името е The Farm, като действието ще се развива в затвора, където Алис попада (но защо, по дяволите???). В историята ще има много повече хетеро герои, отколкото лесбийки, което ще изпрати The Farm в съвсем различна категория от The L Word. Засега цялата информация около новия проект звучи идиотски, а стеретоипа затвор-лесбийки (и салата от краставици) е тъп и изтъркан.

Но ще поживеем и ще видим.

Публична дискусия “Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии”

В София на 15 януари 2009, четвъртък, от 11:00 часа в БТА ще се състои публична дискусия на тема “Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии”, организирана от Съвета за електронни медии, Съюза на българските национални електронни медии и Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, като дискусията ще включва презентации на СЕМ и АБРО.

През блога на доц. Нели Огнянова.

Моля, ако някой присъства, да сподели своите впечатления, защото нашите впечатления от тези организации към момента са много лоши.

Промо снимки от сезон шести и последен

Последните промо снимки от последния сезон на The L Word.

Шейн с рокля? Това не се беше случвало от мексиканското парти с родата на Кармен.

Алис.

Бет. Няма ли да има сезон, в който тази жена да не се мъчи?

Шейн без рокля.

Хелена. Надяваме се за повече време този път (в мизерните няколко серии).

Тина.

Кит.

Таша.

Макс,  Филис и Джоди. Снимката е фотошопната и съшита с бели конци от стари промо кадри, но нищо. Ще го преживеем.

Айлийн. Какви ли дивотии е замислила за последния сезон?

Всички заедно, с Джени. Сега остава да изчакаме официалната премиера.

It’s the way that we live?

Плакатът за последния сезон на The L Word. Всичко добре… но, о Боже!?! Какво правят Шейн и Джени!?! Римейк на „Полет над кукувиче гнездо“?

След „Сеизмограф“

Ще ми се да напиша няколко реда за реакциите към представянето на Станимир в „Сеизмограф“ миналата събота. В същото време не ми се иска да звуча менторски, но ще е трудно, затова моля за извинение предварително, ако съм настъпила нечии чувства.

Съвсем накратко за преговор: Станимир Панайотов, философ, гостува в „Сеизмограф“ за дебат относно фактическото съжителство и в частност, това за гей двойките. Негов опонент, един господ знае защо, бе Павел Чернев, юрист и депутат на парламентарната група на БНС. Водещ, разбира се, Светла Петрова.

Какво всъщност се случи?

Самият дебат бе саботиран предварително (съзнателно или не, все едно), тъй като за опонент на Станимир бе поканен човек с твърде екстремистки възгледи и поведение за провеждането на цивилизован диалог. Така се и случи – Чернев гледаше присмехулно-агресивно през цялото време, говореше несвързано и не престана да прекъсва и да се заяжда все едно се намира в селската кръчма. Станимир очевидно полагаше много усилия да остане спокоен и да се опита да разговаря с него нормално и цивилизовано. И се получи, дотолкова, доколкото успяваше да се вмести във вече твърде изменената от нападките на Чернев тема. От дебат за и против фактическо съжителство за гей двойките, дискусията бе превърната във вечния спор дали е нормална хомосексуалността или не, а от това премина в нападки и настръхнали коментари как „вие сега искате съжителство, после брак, а след това и деца да осиновявате; кви деца ще отглеждате вие?“. Водещата като цяло бе коректна, но за изказването и, че „хетеросексуалността е зададена от господ“, замалко да я отнесе товарния влак. А, да. По едно време се появи една леля от публиката, която попита нещо за брака (?!?) на хомосуксиалните двойки (да, точно така каза).

Предвид нароилите се коментари, последвали този неравностоен дебат, ще ми се да задам няколко въпроса. Отговорете си сами:

– Наистина ли не разбрахме казаното от Станимир? Наистина ли звучеше твърде елитарно? Интересно, аз успях да разбера всяка дума, без да съм завършила философия.

– Наистина ли е нужно Станимир да надвика Чернев и да говори с примитивни лозунги като него, за да бъде разбран от всички?

– Станимир си въртял очите? Евала на момчето, че успя да се сдържи само с това. Аз сигурно нямаше да се стърпя и щях да въртя юмруци, принизявайки се до хулиганското поведение на Чернев. Въртял си очите, whatever.

– Наистина ли очакваме принцът на бял кон да се появи от нищото и да срази злата ламя с един замах?

Да, дискусията изобщо не бе това, което трябваше да бъде. Да, Станимир не успя да срази Чернев. Да, не излязохме с чиста и убедителна за всички победа с 1:0 за гейовете, макар и на мен лично да ми се стори, че Чернев ясно загуби в този дебат. Може би съм пристрастна и само на мен така ми се е сторило.

Не е лесно да се спори с глупак, това го знаем всички. Помним „разговора“ на Петя с Расате, след който поради твърде възпитаното си поведение и нежелание да се принизи до лумпен като него, тя бе разкритикувана като „червяща се ощипана госпожица“. Чудя се дали вече не почва да ни става ясно, че подобни дебати доникъде не водят. Темата се измества и вместо крачка напред правим крачка встрани. Вероятно това е и целта. Единственото, което произлиза от тях е това, че драгите фашизирани опоненти сами се сриват, когато до тях стои нормален, интелигентен човек за контраст.

И още няколко въпроса:

– Ясно е, че единство на базата на сексуална ориентация не може да се постигне изцяло, но дали можем поне замалко да си надмогнем „майсторлъка“ и „компетентността-по-всичко“ и да подкрепим каузата?

– Вярно ли ни липсва разбиране, съпричастност и благодарност, че някой е имал смелостта да излезе и да защити общата позиция, макар и да не е сразил ламята?

– Трябва ли да умре някой или да се случи нещо драстично, за да ни обединим замалко?

Бел. GGW Междувременно Fictions we live by и Openly Feminist също излязоха с мнения.

Реакция и реплика

Преди малко Кристина Станинска също пусна пост в блога си с красноречивото заглавие „За! – еднополовото съжителство„. Повече – при нея.

Позволяваме си тук да публикуваме коментара на Станимир Панайотов към коментара на Петя Кирилова-Грейди в поста в Openly Feminist относно реакциите към изявите на гей-активистите (а наш коментар по-късно):

Пиша това тук не защото само тук се появява намек, че може би нещо не е наред с изобличаването на гей-активиста Х. Пиша го въпреки оскърблението, което чувствам; въпреки самото чувство на оскърбление, което за мен означава единствено, че още не съм изгубил за себе си поне връзката между страст, обективност, и политическо мислене/политизация; въпреки недоосмисленото приемане, че активиста Х трябва да успее да угоди на всички възможни публики в прайм-тайма и неговия необозрим изобличителен импулс; въпреки допускането, че индивидът Х – т.е. аз! – няма едва ли не право на индивидуален подход в контекст, в който трябва да се съобрази умствено, езиково, реторически, физически с поне около 5 променливи (събеседник, водещ на предаването, добър тон, ПОЛИТИЧЕСКИ ориентиран език – въпреки анти-политическото държание на някакъв си там политик – толкова по-добре за гей активиста Х, или не?); пиша го, въпреки че не разчитам на и не очаквам солидарност от ЛГБТ хората независимо дали са а-, анти- или просто политични; въпреки че с годините се превърнах в някой, който е опериран от чувство и търсене на признание. Пиша и действам от любов към обективността. Както искате го разбирайте:

Мас-медийният вектор е силно антиполитически, което отдавна доведе до профанация и мутризация на езика. Запазвам за себе си като индивид (индивидуализъм, който в тази част на света никак не е на почит, или?) правото да имам стратегия – нещо, за което на човек му трябва ВРЕМЕ да осъществи през опита си. Човек може да е колкото си иска радикален, където и за каквото и да било, аз самият не искам и няма да си позволя изпростяване и податливост на медийното изнудвачество за ‘разбираемост’, просто защото медиите и политиците се сработват добре отказвайки не просто да ин-формират обществото, а да могат и да следва да го формират най-малкото чрез езика.

Не знам кой за какво си дава сметка, искам само да кажа на всички изобличители (не на мен конкретно – защото „критика“ + аргументи досега не съм срещнал, което нали е адски найс в нета), седнете си на политическите задници и си мислете стратегии как да пробиете статуквото, щом така ви пука за него; как да обговорите каквото и да било ПО ПОЛИТИЧЕСКИ НАЧИН И НА ПОЛИТИЧЕСКИ БЛИЗЪК (ПОНЕ) ЕЗИК; как едновременно да образовате публиката, да засрамите неподготвения си противник, да му напомняте че е политик! (а той да си мисли че го заплашват с прокуратурата!), да се опитвате да сплотите чрез езика несъществуваща общност, да създадете възможности за спонтанно, макар и моментно коалиране в главиците на хетеросексуалните мислещи или не толкоз мислещи хора. Не говоря за себе си. Говоря за и на вас, изобличители на „битката“, която съм бил загубил, в която не се включвате реално, в която тактикализирате средствата за постигане на една цел срещу самата цел. Не, не говоря за тикозното ми притеснено същество, необиграно въобще с медийни прояви, и което никак не отчита това като минус.

(Някои може да знаят, че по ми се удава писането, но едва ли, ако не четат).

Въобще не ми пука за себе си, аз съм само посредник и съответно даже съм съгласен да бъда тоалетната на вашите изобличения. За мен или за който и да било показал се, аз не съм жертва и няма да бъда – нито на ЛГБТ хората, нито на стрейт-изираните ЛГБТ (особено Г), нито на непропускливите стрейт главици, които бъркат политиката с чукането когато им скимне, които не пропускат да отбележат ама НИКОГА, че „ние“ (кои? – жертвите, изобличителите, или вече изобличения активист Х?) сме просто „начин на живот“, априори неполитизируеми дехуманизирани отрепки лишени от чувства, права, страсти, и въобще непосредствен ЖИВОТ.

Изобличавайте, дехуманизирайте, правете каквото искате – но се опитайте да политизирайте ефективно. И да, обадете ми се, ако някой съумее поне да се опита да вкара 10 променливи в главата си предварително и да успее на живо да се съобрази поне с 3-4 от тях. Ако някой иска да прави нещо утвърждаващо, да го прави.