Промо снимки от сезон шести и последен

Последните промо снимки от последния сезон на The L Word.

Шейн с рокля? Това не се беше случвало от мексиканското парти с родата на Кармен.

Алис.

Бет. Няма ли да има сезон, в който тази жена да не се мъчи?

Шейн без рокля.

Хелена. Надяваме се за повече време този път (в мизерните няколко серии).

Тина.

Кит.

Таша.

Макс,  Филис и Джоди. Снимката е фотошопната и съшита с бели конци от стари промо кадри, но нищо. Ще го преживеем.

Айлийн. Какви ли дивотии е замислила за последния сезон?

Всички заедно, с Джени. Сега остава да изчакаме официалната премиера.

It’s the way that we live?

Плакатът за последния сезон на The L Word. Всичко добре… но, о Боже!?! Какво правят Шейн и Джени!?! Римейк на „Полет над кукувиче гнездо“?

След „Сеизмограф“

Ще ми се да напиша няколко реда за реакциите към представянето на Станимир в „Сеизмограф“ миналата събота. В същото време не ми се иска да звуча менторски, но ще е трудно, затова моля за извинение предварително, ако съм настъпила нечии чувства.

Съвсем накратко за преговор: Станимир Панайотов, философ, гостува в „Сеизмограф“ за дебат относно фактическото съжителство и в частност, това за гей двойките. Негов опонент, един господ знае защо, бе Павел Чернев, юрист и депутат на парламентарната група на БНС. Водещ, разбира се, Светла Петрова.

Какво всъщност се случи?

Самият дебат бе саботиран предварително (съзнателно или не, все едно), тъй като за опонент на Станимир бе поканен човек с твърде екстремистки възгледи и поведение за провеждането на цивилизован диалог. Така се и случи – Чернев гледаше присмехулно-агресивно през цялото време, говореше несвързано и не престана да прекъсва и да се заяжда все едно се намира в селската кръчма. Станимир очевидно полагаше много усилия да остане спокоен и да се опита да разговаря с него нормално и цивилизовано. И се получи, дотолкова, доколкото успяваше да се вмести във вече твърде изменената от нападките на Чернев тема. От дебат за и против фактическо съжителство за гей двойките, дискусията бе превърната във вечния спор дали е нормална хомосексуалността или не, а от това премина в нападки и настръхнали коментари как „вие сега искате съжителство, после брак, а след това и деца да осиновявате; кви деца ще отглеждате вие?“. Водещата като цяло бе коректна, но за изказването и, че „хетеросексуалността е зададена от господ“, замалко да я отнесе товарния влак. А, да. По едно време се появи една леля от публиката, която попита нещо за брака (?!?) на хомосуксиалните двойки (да, точно така каза).

Предвид нароилите се коментари, последвали този неравностоен дебат, ще ми се да задам няколко въпроса. Отговорете си сами:

– Наистина ли не разбрахме казаното от Станимир? Наистина ли звучеше твърде елитарно? Интересно, аз успях да разбера всяка дума, без да съм завършила философия.

– Наистина ли е нужно Станимир да надвика Чернев и да говори с примитивни лозунги като него, за да бъде разбран от всички?

– Станимир си въртял очите? Евала на момчето, че успя да се сдържи само с това. Аз сигурно нямаше да се стърпя и щях да въртя юмруци, принизявайки се до хулиганското поведение на Чернев. Въртял си очите, whatever.

– Наистина ли очакваме принцът на бял кон да се появи от нищото и да срази злата ламя с един замах?

Да, дискусията изобщо не бе това, което трябваше да бъде. Да, Станимир не успя да срази Чернев. Да, не излязохме с чиста и убедителна за всички победа с 1:0 за гейовете, макар и на мен лично да ми се стори, че Чернев ясно загуби в този дебат. Може би съм пристрастна и само на мен така ми се е сторило.

Не е лесно да се спори с глупак, това го знаем всички. Помним „разговора“ на Петя с Расате, след който поради твърде възпитаното си поведение и нежелание да се принизи до лумпен като него, тя бе разкритикувана като „червяща се ощипана госпожица“. Чудя се дали вече не почва да ни става ясно, че подобни дебати доникъде не водят. Темата се измества и вместо крачка напред правим крачка встрани. Вероятно това е и целта. Единственото, което произлиза от тях е това, че драгите фашизирани опоненти сами се сриват, когато до тях стои нормален, интелигентен човек за контраст.

И още няколко въпроса:

– Ясно е, че единство на базата на сексуална ориентация не може да се постигне изцяло, но дали можем поне замалко да си надмогнем „майсторлъка“ и „компетентността-по-всичко“ и да подкрепим каузата?

– Вярно ли ни липсва разбиране, съпричастност и благодарност, че някой е имал смелостта да излезе и да защити общата позиция, макар и да не е сразил ламята?

– Трябва ли да умре някой или да се случи нещо драстично, за да ни обединим замалко?

Бел. GGW Междувременно Fictions we live by и Openly Feminist също излязоха с мнения.

Реакция и реплика

Преди малко Кристина Станинска също пусна пост в блога си с красноречивото заглавие „За! – еднополовото съжителство„. Повече – при нея.

Позволяваме си тук да публикуваме коментара на Станимир Панайотов към коментара на Петя Кирилова-Грейди в поста в Openly Feminist относно реакциите към изявите на гей-активистите (а наш коментар по-късно):

Пиша това тук не защото само тук се появява намек, че може би нещо не е наред с изобличаването на гей-активиста Х. Пиша го въпреки оскърблението, което чувствам; въпреки самото чувство на оскърбление, което за мен означава единствено, че още не съм изгубил за себе си поне връзката между страст, обективност, и политическо мислене/политизация; въпреки недоосмисленото приемане, че активиста Х трябва да успее да угоди на всички възможни публики в прайм-тайма и неговия необозрим изобличителен импулс; въпреки допускането, че индивидът Х – т.е. аз! – няма едва ли не право на индивидуален подход в контекст, в който трябва да се съобрази умствено, езиково, реторически, физически с поне около 5 променливи (събеседник, водещ на предаването, добър тон, ПОЛИТИЧЕСКИ ориентиран език – въпреки анти-политическото държание на някакъв си там политик – толкова по-добре за гей активиста Х, или не?); пиша го, въпреки че не разчитам на и не очаквам солидарност от ЛГБТ хората независимо дали са а-, анти- или просто политични; въпреки че с годините се превърнах в някой, който е опериран от чувство и търсене на признание. Пиша и действам от любов към обективността. Както искате го разбирайте:

Мас-медийният вектор е силно антиполитически, което отдавна доведе до профанация и мутризация на езика. Запазвам за себе си като индивид (индивидуализъм, който в тази част на света никак не е на почит, или?) правото да имам стратегия – нещо, за което на човек му трябва ВРЕМЕ да осъществи през опита си. Човек може да е колкото си иска радикален, където и за каквото и да било, аз самият не искам и няма да си позволя изпростяване и податливост на медийното изнудвачество за ‘разбираемост’, просто защото медиите и политиците се сработват добре отказвайки не просто да ин-формират обществото, а да могат и да следва да го формират най-малкото чрез езика.

Не знам кой за какво си дава сметка, искам само да кажа на всички изобличители (не на мен конкретно – защото „критика“ + аргументи досега не съм срещнал, което нали е адски найс в нета), седнете си на политическите задници и си мислете стратегии как да пробиете статуквото, щом така ви пука за него; как да обговорите каквото и да било ПО ПОЛИТИЧЕСКИ НАЧИН И НА ПОЛИТИЧЕСКИ БЛИЗЪК (ПОНЕ) ЕЗИК; как едновременно да образовате публиката, да засрамите неподготвения си противник, да му напомняте че е политик! (а той да си мисли че го заплашват с прокуратурата!), да се опитвате да сплотите чрез езика несъществуваща общност, да създадете възможности за спонтанно, макар и моментно коалиране в главиците на хетеросексуалните мислещи или не толкоз мислещи хора. Не говоря за себе си. Говоря за и на вас, изобличители на „битката“, която съм бил загубил, в която не се включвате реално, в която тактикализирате средствата за постигане на една цел срещу самата цел. Не, не говоря за тикозното ми притеснено същество, необиграно въобще с медийни прояви, и което никак не отчита това като минус.

(Някои може да знаят, че по ми се удава писането, но едва ли, ако не четат).

Въобще не ми пука за себе си, аз съм само посредник и съответно даже съм съгласен да бъда тоалетната на вашите изобличения. За мен или за който и да било показал се, аз не съм жертва и няма да бъда – нито на ЛГБТ хората, нито на стрейт-изираните ЛГБТ (особено Г), нито на непропускливите стрейт главици, които бъркат политиката с чукането когато им скимне, които не пропускат да отбележат ама НИКОГА, че „ние“ (кои? – жертвите, изобличителите, или вече изобличения активист Х?) сме просто „начин на живот“, априори неполитизируеми дехуманизирани отрепки лишени от чувства, права, страсти, и въобще непосредствен ЖИВОТ.

Изобличавайте, дехуманизирайте, правете каквото искате – но се опитайте да политизирайте ефективно. И да, обадете ми се, ако някой съумее поне да се опита да вкара 10 променливи в главата си предварително и да успее на живо да се съобрази поне с 3-4 от тях. Ако някой иска да прави нещо утвърждаващо, да го прави.

От последната седмица #2

Ако не другаде, поне в блогосферата се появяват някакви мнения и коментари относно проекта за нов Семеен Кодекс, водещи до съответните дебати под темите (цитатите са малко множко и дълги, но поради някакви причини сме преценили, че си заслужава да бъдат публикувани целите).

Петя Кирилова-Грейди от Openly Feminist пише за толерантността. От „Въпрос на толерантност„: „..В България сме супер-толерантни спрямо простаците, глупаците, крадливите депутати, обръчите, лианите, националистите, хомофобите, сексистите, расизма, корупцията, простотията и общата липса на възпитание. Понеже нали сме демократична държава и всеки има право на лично мнение и себеизразяване. Хомофобията обаче не е „лично мнение“, хомофобията е престъпление. Господин Чернев трябва да напусне Парламента…“, а в коментарите Петя казва: „…Въпреки това, малко ме притеснява това, че масово всички гледаме публичните изяви на гей-активистите (даже, себе си ще включа в тази група)… слушаме разговори с безумни индивиди (не само политици, но и неграмотни журналисти, представители на националистически организации с агресивни хомофобски наклонности)… и масовата първоначална реакция е да сме изключително критични не спрямо хомофобите, а спрямо гей-активистите. Че не са се справили достатъчно добре и не са казали нещата баш както трябва и са ебаси и излагацията. На мен ми става много неприятно от такива реакции, защото поставят изключително тежък натиск върху хора, които са жертви на системна дискриминация да се защитават и да обясняват как всъщност не са виновни и не си го търсят. Тази нагласа не е целенасочена единствено спрямо гей хората. Такив тип коментари са ежедневие в този блог. Какво им пречи на жените, да ходят да работят като искат, ако искат да гледат деца, ако искат да правят диети, никой не ги кара на сила… Blaming the victim, както се казва на чист български език.“

Пейо Попов (Трънки и блогинки) прави „Бележка по дебата за еднополовите съжителства„, като освен юридическите бележки, които прави, отбелязва, че „За мен, еднополовите връзки и съжителства са факт от действителността, който трябва да бъде отчетен и да поражда правни последствия, но за да се аргументира това, според мен, трябва да се поставят на преден план човешките потребности, които правото защитава, а не правото, заради самото право.“

Лонганлон пък определя дебата за еднополовото съжителство (наречено от него гей) като смешен (прочетете защо), като заключава „Съпротивата срещу узаконяване на хомосексуалните семейства е в разрез с всички законови принципи на обществото ни и почива само на социална и религиозна, не на правна основа. Прочее, ще ми на края се да изразя стъписването си както от президента и мишката станишев, така и от иначе долюбвания от мене Бойко относно публичната им позиция по въпроса. Май сред педерасите има повече мъже, отколкото в политиката, ако ми простите туй сексистко вмятане.„

Радан Кънев, юрист и политик от ДСБ в поста си „Мутри“, „турци“, „гейове“ и … овце?“ казва „…в днешна България има толерантност, която е минала всякакви граници. Толерантността към недемократични послания и авторитарна ганьовщина…„

И малко видео от телевизионните предавания от уикенда: Станимир Панайотов в Сезмограф (тук, тук и тук, благодарение на MaryStuart777) и Аксиния Генчева и Добромир Добрев в „Неделя с…“ (благодарение на Leks Muralis), темата и в двете предавания отново е фактическото съжителство за еднополови двойки.

Промо видео за шести сезон на The L Word

But this season, the killer looks are not about beauty. If words could kill, you’d be dead!

Начало: 18 януари 2009.

Събота, 12ти октомври

Днес неделно темата трябваше да е по-мека, дори забавна, но напоследък това, което се случва у нас предизвиква прекалено много въпроси, повдигане на вежди и откровен гняв.

Вчерашната събота официално може да бъде обявена за ден на хомофобията и дискриминацията, като се започне с проваления протест Свобода, а не страх, към който се присламчи Боян Станков – Р. с цяла гвардия, крещейки по мегафон “гейовете и циганите ни карат да свалим знамената, но ние няма да го направим!”. Да бе, добре. Беше позволено на абсолютно незаконна по своята същност групировка да изврати протест за информационна свобода и да извлече медийни и политически дивиденти от това, но реакцията на нормалните, мислещи хора е да се отдръпнат от гражданска активност. А не е ли по-добре да се противодейства? Но пък може и това да целта – задълбочавае на апатията у знаещите и можещите.

Днес сме ние, педерасите, но утре може да е всеки образован човек, който намира смисъл в информационната свобода, пък и свободата изобщо. Съжалявам, но сме много далече от „всички европейски столици“. Там само некрологът на конституцията беше на мястото си. Липсата на реакция от страна на организаторите и г-н Богомил Шопов със сигурност ще отдръпне една сериозна група хора от иначе важни инициативи.

По-късно следобед, в предването по ТВ2 „Пирамида“ за участие бяха поканени Красимир Кънев от БХК, Ива Николова, професионален участник в ток-шоута и някакъв дядка, по всяка вероятност от Атака. Диспутът беше грозна картинка, като дементният възрастен господин, чието място освен в Атака е и на едно друго място, изсипа тон глупости по отношение на „хомосексуалистите“, подкрепени с волни интерпретции на цитати от Библията. Понеже сменихме канала, не знам какво е станало в крайна сметка и кой е спечелил страхотното състезание, пародия на публицистика и диалогичност.

Завършекът на деня, като черешка на торта или по-скоро като свещ върху мъртвец, беше предването на гранд-каката на българската жълтения и простотия Венета Райкова. Почетен гост кой? Волен Сидеров. Според източници лидерът на парламентарно представената, но все така незаконна партия е казал, „че в този парламент също има хомосексуалисти-депутати и досега не е имало парламент без присъствието на хомосексуалисти, според изчисления около десет процента от депутатите във всеки парламент са хомосексуалисти. Според него тенденцията да се сформират гей общности в парламента, прокуратурата и съдебната система е опасна“. Дъра-бъра.

Е, той самият едва ли има представа колко точно е в грешка, но не е и наша работа да се обясняваме с него и подобните му. Работа е на куп органи и институции, осигурили благоприятна среда за развитие на всякакви противоконституционни групировки и фракции. Можем да започнем със СЕМ, които масово се оказаха тази седмица бивши сътрудници на ДС и чиято функция е да осигуряват медиен комфорт на определени партии и личности на власт (квотите?), както и да упражняват натиск над неудобните, докато из електронните медии се вихри невиждано досега нарушение на законите на Република България.

Неоспорим факт е, че живеем в изключително неблагоприятна и хомофобска среда (която разцъфтя и избуя изключително много с разчупването на двуполюсното политическо статукво, без това да е чисто съвпадение), лошото е, че проблемът на давещите се е на самите давещи се, а хората, които би трябвало да се занимават с човешките права у нас, са просто едни фигуранти. Това, което мога да кажа е, че няма толкова лесно да се издавим.

Хуан-Игнасио, гейзер шибан

Плакат, рекламиращ телевизия Диема 2.

Ако думата „гейзер“ се отнасяше до плодовитостта на лицето Хуан-Игнасио, което идеално се връзва с контекста, би било чудесно. Само където според моите познания за българския жаргон, гейзер е обиден термин за гей. Което ни води до още по-интересни мисли – откога в латино-сериалите се обиждат на гей? Имайки предвид, че тези сериали са правени в силно католически държави, където се избягва да се споменава хомосексуалността на всяка цена, спокойно може да се заключи, че това си е чиста проба български, дискриминативен опит за творчество и шокиране на публиката с цел привличане на масовото внимание. Много е лесно да шокираш глупавите. Евала, Диема! Титани на рекламата!

А, и защо, по дяволите, ще иска Хуан-Игнасио да забремени Лусесита?

Някакви идеи? Хомофобските реклами започват да се роят.

Он-лайн гей телевизия в Румъния

Гей свещеник по време на парада в Букурещ, снимка Vadim Ghirda, AP

Хомосексуалните хора в Румания вече ще имат свой он-лайн телевизионен канал, посветен на „живота и проблемите на ЛГБТ общността“. Излъчванията ще започнат на 1ви октомври.

Angelicuss TV, както създателите му са решили да кръстят канала е първият по рода си в Румъния (вероятно и на целите Балкани), където хомосексуалността беше декриминализирана едва през 2001 година, а обществените нагласи на това силно религиозно православно общество са крайно хомофобски.

Телевизията е създадена в Клуж от анти-дискриминационната група Бъди Ангел (Be An Angel Romania), като засега ще бъде излъчвана само по интернет. Програмата ще включва музика, новини и филми, като никакъв материал с неблагоприлично или порнографско съдържание няма да бъде включван в схемата.

„Каналът ще бъде средство за комуникация в гей общността, както и за такава с румънската публика“, казва директорът на Бъди Ангел Лучиан Дунареану.

Като допълнение искам да отбележа, че Румъния е държава, в която функционират няколко ЛГБТ организации в различните региони в допълнение към ACCEPT, въпреки или може би поради силните негативни нагласи на цялото общество.

Новини около The L Word отвъд океана

Много интересна новина!

Вчера следобед на прес-конференция на Асоциацията на телевизионните критици в Лос Анджелис президентът на Showtime Entertainment Робърт Грийнблат съобщи, че създателката на The L Word Айлийн Чайкен работи върху нов проект, продължение на популярния сериал, чийто шести и последен сезон ще бъде излъчен в началото на 2009 година.

Грийнблат съобщи още, че снимките на новия сериал ще започнат веднага щом продукцията на шести сезон приключи. В него ще участва една от героините от The L Word. Грийнблат заяви, че според решение на Чайкен, краят на шести сезон щеима отворен елемент, който ще бъде доразвит в Интернет. Ако Showtime реши да подпише за новия сериал, историята от Интернет ще бъде продължена в него. Няма обявено заглавие.

Това ми напомня на „Приятели“ и соло-продължението на „Джоуи“, не че съм фен. Аналогията е малко идиотска, но ми се струва, че подобен сериал заслужава най-много Шейн. А на вас?